Въпреки че последното събитие от отбелязването на "13 години Тангра Мега Рок" - с дата 21 април, далече не беше първият в страната ни концерт за блек метъл величията Marduk, верните им почитатели нямаха търпение за поредната среща с любимците си и започнаха отрано нетърпеливо да пълнят "Микстейп 5". Така още за германците Attic се беше събрала прилична публика.
Петорката, която залага повечко на хеви метъла, направи дебюта си на родна земя през 2015 г. в рамките на Running Free Festival, та може да се каже, че не е непозната на тукашните фенове на жанра. Момчетата излязоха както си му е редът с целия си сценичен реквизит от черепи, запалени кандила и горящи свещи, а из въздуха се разнесе миризмата на тамян. Забиха директно заглавното парче от последния си, втори поред, албум "Sanctimonious" (2017), вокалистът със сценично име Meister Cagliosto изскочи с обърнато разпятие и атакува с вокалните си еквилибристики, включващи сериозно пеене и сериозен вой. Лично на мен високите на места ми фалшивееха, но публиката не даваше признаци да се смущава от каквото и да е и спектакълът на германците намираше в нея благодатна почва.
"Satan's Bride" ни върна към първия албум "The Invocation" (2012), от последната творба чухме още "The Hound Оf Heaven", "Dark Hosanna" и "There Is No God", а финалът дойде с "The Headless Horseman", отново от първия диск.
След раздялата с Attic, вдигнала вече градуса на настроението в клуба, колкото и да е странно да се говори за настроение, особено пък добро, предвид предстоящата мрачна бездна, която ни очакваше - и към която чувствата бяха взаимни, очаквахме я с нетърпение - черепите и свещникът бяха отнесени и сцената се подготви за излизането на Valkyrjia. Географски нещата си дойдоха на мястото, музикално - още повече. Никакви декори, никакви специални гримове и облекла, почти никаква светлина - по-скоро някакво сияние сред пушеците и дима, колкото да видиш как се мятат бясно коси в хипнотизиращ синхрон. Шведите излязоха, подредиха се на сцената и забиха, вкарвайки тежката артилерия, покосяваща безмилостно във всички посоки. Чиста проба блек, ту смазващо тежък, ту убийствено бърз, съвсем като полета на валкюрите, спускащи се с ужасните си викове да приберат душите на мъртвите герои и да ги отнесат към Валхала. Стегнатият им сет представи парчета от последните три (от общо четири) албума на бандата, като наблегнаха на последния "Throne Ablaze" (2018). Композициите от него рамкираха изявата им - от началото с инструментала "In Ruins I Set My Throne", прелял в "Crowned Serpent", до финала с "Throne Ablaze". Няма място за почивка, нито за замисляне, мяташ се в месомелачката на рифовете и солата, блъскат те барабаните, пронизват те вокалите, 45 минути отлитат като миг и въпреки след такова премазване трябва да се чувстваш като бръмбар, забучен с карфица и оглеждан под лупа от някой смахнат естествоизпитател, всъщност си зареден с още повече енергия и сили - каквито определено ще са нужни, да за се посрещне подобаващо хедлайнърът на вечерта, великите Marduk.
И ето, от владенията на Один се преместихме насред Месопотамия, в чертозите на вавилонския шеф-бог. Бандата от Норшьопинг, Швеция, няма абсолютно никаква нужда от представяне, още по-малко пък за петия си концерт в България. Интересно, че през 2016 година, отново в "Микстейп 5", като част от турнето в подкрепа на най-новия към онази дата, 13-и студиен албум "Frontschwein", изявата им се падна пак около великденските празници, даже направо на Велики четвъртък. Този път, представяйки "Viktoria" (2018), "гостуваха" на Цветница. Има хора, за които тези празници се прекарват най-добре в компанията на мрак, сеч и зъл екстремен метъл - специалитетите на шведите, които и този път раздадоха щедро. Настъплението започна с култовото "Panzer Division Mаrduk" - рязко задаване на много висока летва за вечерта, под която нямаше никакъв шанс да се падне. Цялостното представяне беше от най-висока класа, Mortuus беше в страхотна форма и адските му вокали докараха до душевен екстаз десетки фенове, зажаднели за есенцията на мачкащия, величествен блек.
С толкова история зад гърба си, бандата беше решила да представи новата си творба само с две парчета ("Equestrian Bloodlust" и "Werwolf") и да остави публиката да избухне на любимите си композиции като "The Blond Beast", "Of Hell's Fire", "Throne Оf Rats", завършващото "Wolves". Повече от час тотално размазване завършиха с връщане към корените, въпреки че тук трудно може да се говори за корени, тъй като стилът на Marduk не търпи особени промени през годините, а неотменно дълбае и разширява величествената клисура на блек метъла, пронизала завинаги недрата на най-злата музика. Поглед към началото с "The Black…" от първия албум "Dark Endless", излязъл през далечната 1992 година, изключително удачно парче за финал на тази зла нощ, в която, за пореден път, шведите доказаха, че са великани.
А на нас ни е пределно ясно, че просто няма как на турнето за следващия албум да не сме пак в първите редици пред сцената.
Снимки на Албена Цолова - Бета - в секцията "Галерия"
Коментари