Пол Гилбърт в Пловдив: Китариада

Пловдив, 18 октомври. Търсейки Палата 2 в Панаирното градче, съм очарован от обстановката – светлини, фонтани, настилка, тревичка, пейки за целувки... парижка атмосфера. Чака ме концерт на един истински майстор. Пред входа на залата - учудващо много народ. Отварят се вратите, вътре сме в 20 ч. Около 800-1000 човека културно, без тичане и спорове заемат места в очакване на китариадата. Тя обаче се бави – 20 ч., 20.30 ч., 21.00 ч., 21.15 ч – няма никой.

В ролята на Годо е нашенско китарно трио (Иван Лечев, Веселин Койчев и Цветан Недялков) и вносен квартет с предна китара Пол Гилбърт (Paul Gilbert). Залата аплодира в очакване, свирка в негодувание. По някое време долита съобщение: „Поради промяна в програмата на Пол Гилбърт, триото Иван Лечев, Веселин Койчев и Цветан Недялков днес няма да свири. Билетите без отрязъците важат за следващата дата, която ще е до края на този месец. Благодаря”. Бурни ръкопляскания. В превод „ние сме само за лапад от Запад! Чакаме.

За пореден път пуша пред залата и един приятел ми носи ледено студена кутия бира. 21.30 сцената гасне, шум от публика и тонколони, започва се! Неизненадващо от рекламния плакат, Пол Гилбърт е със слушалки на главата – оригинален начин да чува цялата звукова картина. Сред светкавици и дим се разнася метален звук ала Ингви Малмстийн. Трескаво настройвам фотоапарата, щракам със светкавици, забранено било, преставам и се оттеглям да допия ледената бира с цигара отвън.

Елегантно облечен мъж, достолепно изглеждащ на около 60 пуши с цигаре. На пръстите на лявата му ръка (с цигарето) тежат 3 сребърни кръгчета с топуз от по около 15-20 грама всяко. В дрезгавия му глас има загриженост: „Таз музика ма убива, без песен ни става!”. Наум си казвам - „И в "Пета симфония" няма песен, ама...”, после влизам отново.

„А сега - една елементарна песен в „до” на Джими Хендрикс”. За „до”- то (долно в случая) спор няма, но "Hey Joe" е на Били Робъртс... карай да върви. Залата е на крака. Няколко парчета от новия албум на Пол “Silence Following By A Deafening Roar”, дежурните барабанно соло от Джеф Баудърс, китарно включване и отново Джими Хендрикс – "Red House". Гръмко представяне на групата – "Крейг Мартинес на бас „за пръв път с нас” и на клавира - Еми Гилбъъъъърт”, обяви Пол.

А!? Втората му съпруга, за която не стана ясно дали е японка, китайка, виетнамка, корейка, индонезийка, но пък се разбра, че има около десетина урока по пиано и направи 3 сола за по минута.

Публиката аплодира бурно бързашките инструментали на Пол в стил метъл фюжън. Един от първите десет бързаци на китарата изправи публиката на крака с як метъл и с изговарянето на парчетата на Джими. Нали някой искаше песни все пак?! В екстаза си феновете размахват столове във въздуха – нещо невъзможно за фотьойлите на НДК и каменните блокове на Античния театър.

С думите "Не искам да се прибирам зад сцената, искам да остана тук с вас!", Пол чучулиже сола в още 4 парчета и... няма недоволни.

Били сме в магията на един от десетте най-бързи китаристи.Скромна галерия от събитието ще намерите тук.