Прем Джошуа разказа музикална приказка на българската публика

Прем Джошуа (Prem Joshua) е един от онези изпълнители, чиято музика грабва много бързо и пуска много бавно... или никога.

Концертът му в България, първият (!) му концерт в София не бе обявен с шумна рекламна кампания, но това не попречи във вечерта на 28 май местата в зала 3 на НДК да не достигат за желаещите да се потопят в пикантната смесица от ритми, която чаровният немец успява така умело да сервира.

Спектакълът за клавир, бас, тарамбуки, ситар, флейта, саксофон и кларинет започна с половин час закъснение, но с обигран жест музикантите успяха да грабнат мигновено вниманието към себе си и да го приковат за повече от два часа.

"The subject for tonight is... Love!", произнесе с дрезгавия си тембър Джошуа и като на магия ни съпроводи в пътуването на своето вдъхновение - от Бали през Персия, та до Ирак и любимата му Индия. Нежните мелодии, пълни с импровизации от най-висока класа, преминаха през всички албуми на героя на вечерта. В хармония с тримата си колеги от сцената, Прем Джошуа остана изненадан от това колко много хора са дошли да послушат музиката му в тази държава, "за която ми казваха, че е лоша и която отбягвах толкова дълго време".

В кратките паузи между песните разбрахме историите на голяма част от тях. Чухме приказката за майката Земя или майката Индия - както всеки индивидуално усеща нещата... Разбрахме и за седемте балончета от чистата вода, която на изток винаги е газирана...

Прем Джошуа е харизматичен музикант. От тези, които притежават голям ореол около себе си, който не се вижда, но се усеща от всеки.
Специалната изненада, която той бе подготвил за българските си почитатели, обаче, се оказа и най-вълнуващата част от целия концерт.

На сцената излязоха трима родни музиканти - всеки със своя специфичен инструмент и талант произведен в България - на тъпан, кавал и гайда.

Ето тук публиката вече окончателно се гмурна в дълбоките музикални вълнения. И няма как да е по-различно - та нали сърцата ни туптят с тези толкова типични неравноделни ритми... А те паснаха идеално на специфичното, почти ритуално пеене на Прем Джошуа и прекрасното изпълнение на останалите музиканти от неговата група.

Декорите изпопадаха, момичета се разтанцуваха, а публиката пееше като същински хор! Ставаме на крака, след почти три часа, които са минали без да ги усетим, някак на шега, докато сме пътували...

Естествен завършек с бис за въодушевената публика и поздрав към онези, които направиха възможно да видим Прем Джошуа съвсем на живо - с ефирната му риза, поседнал бос пред над 400 приятели, които прегърна с мелодията на своя ситар.