R.O.B.T.F. разтърсиха 3 Уши с нов барабанист и старо очарование

В събота, 28 юни, родната дръм ен бейс формация R.O.B.T.F. изнесе първия си концерт след кончината на култовия си барабанист Михаил Яланджиев-Църо. Събитието беше приютено от софийския клуб "3 Уши".

Пристигаме в десет и половина – клубът е все още празен. Макар да имаме известни съмнения дали в действителност мероприятието ще се състои, все пак се настаняваме и зачакваме с нетърпение. Скоро към нас се присъединяват още фенове и постепенно клубът започва да се пълни.

Сред публиката се отличават и познати лица от софийския ъндърграунд – певицата на Насекомикс Рони Попова и барабанистът на Дет Скуод, а отскоро и на Ейлиън Индъстри, Даниел Горанов.

Минути преди полунощ, R.O.B.T.F. сгряват сърцата ни, като започват да се подреждат на сцената. Феновете съответно заемат места пред нея.

Групата излиза в състав: Здравко Минев-Здравеца – програминг, Добрин Филипов-Малкия – китара, Добри – барабани и О Джей (Огнян от О Джей Бенд) – вокал.

Началото е поставено от култовото "E.E. Monkeys" от последния албум на групата – "Eco Teleporter" (2004), последвано от "Groovybonecrusher". Касапницата обаче започва с "Green Level" от същия албум – то безмилостно прониква навсякъде и начупените ритми се вливат в нас, независимо дали го искаме.

Добри достойно заема мястото на Църо, О Джей – още по-достойно това на Нуфри, предишният MC на групата. И докато основната банда на Нуфри - Паникън Уайаскър (Panican Whyasker) забива в един друг софийски клуб, R.O.B.T.F. доказват, че българският дръм ен бейс все още е жив.

Убийствените бийтове изпълват клуба и ни заливат безкомпромисно. Здравеца е във вихъра си, а Малкия както винаги е дълбоко вглъбен в китарните магии, които твори. Огънят обаче се поддържа от Добри – сърцето на R.O.B.T.F. все пак винаги са били барабанните каскади.

Групата продължава с парчета от последния си албум – сред тях са "Rising In East" и "Abyss" – добре познати на феновете. Те повдигат градуса сред публиката и дори седящите (има и такива) се опитват да подскачат.

Освен със стари парчета обаче R.O.B.T.F. ни халосват и с нови творби. Групата не изменя на стила, в който е свила гнездо - вдъхновението явно не е напуснало музикантите. За радост на присъстващите, които продължават неуморно да подскачат пред сцената.

Макар като цяло саундът да е маркиран от определен минимализъм, това в никакъв случай не вреди, даже напротив. Новите текстове са леко абстрактни, от което звукът само печели – усещането е почти като от саундтрак към футуристичен филм.

Концертът завършва с парче посветено на незабравимия Църо. Въпреки че искаме още, след такъв завършек, можем само да замълчим. Купонът обаче продължава – все пак това е последната вечер на клуба преди традиционната му лятна ваканция.

Веселбата продължава с Ред Хот Чили Пепърс и Рейдж Ъгейнст Дъ Машийн, но ние плавно се изнасяме. Пишещата тези редове може само да възкликне: "Ликуй, народе, дръм-ен-бейсът е жив!"