Родолфо Медерос в България. Бандонеон пя танго за душата


Родолфо Медерос в България. Бандонеон пя танго за душата

5722

Заради Родолфо Медерос (Rodolfo Mederos) верните почитатели на тангото препълниха столичната зала "България" снощи.

Иво Парушев от "ТангерИН", съорганизатори на събитието с "ДжаZZ Плюс" обяви, че за втори път подобно събитие пълни залата, докато на втория балкон някаква жена се караше на служителка на филхармонията, временно - разпоредителка, че някой бил седнал на мястото й.

Именитият гост излезе на сцената с думите: "Много сме щастливи да представим музиката си тук, в София. Тангото е музика, която представлява културата на Буенос Айрес и притежава духа на непреодолимост. Тази музика носи стихия. Говори за човека, за неговите падения и върхове. Днес искаме да споделим това усещане с вас."

Медерос изсвири първия аранжимент сам - "Nunca Tuvo Novio", като изкусно разгъваше бандонеона върху лявото си коляно, така че той едва не допираше дъсчения под, докато две осветителни тела, сякаш взети от ателието на Кандидо Лопес, хвърляха артистична светлина зад гърба му, като очертаваха осанката на един видимо смирен и изтънчен майстор, уверен в професионализма и призванието си.

За втората композиция той покани музикантите от бенда си: Армандо де ла Вега - китара, и Серхио Ривас на контрабас. Последвалата мелодия напомняше есенна разходка по Чаплиновски, някак сладко-горчива.

Нататък светлините омекнаха и придобиха мека, телесна топлина, като живопис на Караваджо. А духът на музиката носеше чувството на несподелена - по френски - любов. Като че мим, а защо не Марсел Марсо, преследваше девойката на своите мечти, но тя все му се изплъзваше точно когато той бе най-близо.

За следващата пиеса виолетова светлина обля сцената, а на нея изплуваха танцьорите Габриел Анхио и Наталия Гамес. Той - в бяло сако с черна папионка, а тя в черна рокля с блестящи диамантени пайети.

"Вашите аплодисменти", призна Медерос - "са много щедри. Когато започнах да се занимавам с интрумента на 5-годишна възраст, свирех по слух, непрофесионално. С времето вече свирех по този начин доста танга и един ден моите родители решиха да ме изпратят на учител, което не беше приятно. Когато отидохме при него, той сериозно ми каза: "От този момент натам няма да свириш танго, а само упражнения и гами". И такива ужасни неща. Разбира се, на мен ми харесваше да свиря танго в двора на къщата ми. Докато веднъж с майка ми случайно не засякохме същия този учител. Аз замръзнах от страх, а майка ми попита как се справя детето? Тогава човекът отвърна възможно най-сериозно: "Добре е, малко бавно." "О, господине" - рече майка ми, "ако знаете колко танго свири вкъщи!" Благодарение на тези танга, мога да свиря тук сега", заключи Родолфо.

Светлините придобиха червен оттенък, а музиката отведе към сгушени, павирани улички в непознат и далечен град, където двама влюбени се разхождаха.

Нататък мелодията преля в бавна елегия, носеща меланхолия и чувство на раздяла, примесено с нежен трепет на надежда. Скърбящ и прочувствен контрабас от страна на Ривас, докато де ла Вега нашепваше със струните на акустичната си китара. Три инструмента, черпещи  вдъхновение в уважителна последователност, сякаш трима близки другари споделят житейските си несгоди и любовни терзания.

Танцьорите отново се появиха, за да спрат дъха на зрителите.

"Това е едно място за танц, нека то бъде такова тук и за вас. Всичко, което трябва да направите, е да се наслаждавате. Ако не ви притеснявам, ще продължа да говоря. Сега ще ви изсвирим някои танга, композирани в началото на XIX в. Ние, музикантите, обикновено правим аранжименти. Аранжиментът е като една хирургическа намеса. Понякога се получава, понякога не толкова. Но решихме да изсвирим тези танга без аранжимент и така, както смятаме, че на композиторите би им харесало. Когато бях 16-годишен, бях в оркестър за танго и учех на двора аранжиментите, дадени ми от оркестъра. Майка ми веднъж ме попита какво свиря? Барсита - отвърнах аз. Но това не е барсита - рече тя. "Мамо, това е аранжимент. Как така, не разбра тя, композиторите оставят тангата си недовършени!", припомни си на глас Родолфо.

След два средиземноморски танца, маестрото отново взе микрофона:

"Без съмнение, най-ценното за един народ е неговата култура. Неговите навици, начин на живот го правят различен. Това е неговата история и бъдеще. В похода на глобализацията много култури са на изчезване, като се сливат с онези, които са на власт. Вярвам в изкуството. То придава културата, на която принадлежим. В този смисъл, тангото е ясен пример за такава позиция."

Следващата композиция Родолфо Медерос изсвири сам, като музикантите му почтително го оставиха да потъне в своя възвишен унес. Някъде сред спокойствието, сигурността и игрите в двора от неговото детство.

За първи бис маестрото изсвири "Adios Nonino".

А за втория се присъединиха и музикантите му заедно с танцьорите и публиката, която бе станала на крака и попиваше доколкото може магията на едно събитие, от голяма важност за града.

От голяма важност за хората, които успяха да забравят проблемите си за час и половина в прегръдките на една музика, докосваща душата. (Снимки от концерта - тук!) 

Още от Поп


Mysound.bg
Реклама

Галерия


Любо Киров - "Ново сърце"

Видео


Албуми


Любо Киров - "Ново сърце"

Скоростта, с която Любо Киров разпродава концерти в огромни зали и създава нова музика, е завидна.През последните...

Най-четени новини


виж всички