Родните реге и раста – ямайци Руут Солджа (Root Souljah) забиха в столичния клуб Pork Pie (известен доскоро като "Маймунарника") в "Борисовата градина" снощи.
По време на изявата им в рамките на фестивала Earth Sky Veggie Pie зададоха въпрос на публиката: "Я да видим можем ли да върнем лятото тук и сега, да бъде пак 30 градуса ?
..........
Стара планина свършва в Черно море. Трептящ августовски пек. Насред невидима пещ поемат и излъчват безмерна топлина рой неожънати ниви.
По тънещ в сух пепеляк земен път се тътри шумно ръждясал стар трактор с окапали фарове – и те оклюмали сякаш от жегата в несвяст. Трактористът излиза през счупената врата. Ризата му е поела литри пот насред кабината – сауна, и отново е придобила производствения си тъмносин цвят. Излиза навън без да вижда и чува. Няма сили за пилеене, насочва се по земния път в куп обрасли в къпинак развалини – село Самотино. Съблича ризата, за да прогони с нея рояка конски мухи, едри колкото показалеца му, които се впиват в плътта жадно. След стотина метра стига до скрит в шубраци и камъни двор с кладенец. Разтваря дъските, цвета име изгубен назад в годините безвъзвратно. Развива веригата, кофата се напълва далеч долу с леденостудена вода. Изтегля и пие.
Изплаква си лицето и поглежда на изток: жлътнало се поле, след него зелена дъбова гъста гора и накрая морето. Кристалносиният фон на Черно море при Карадере.
Из полето по земните пътища клокочат бъгита, устремени към брега. В гората глигани се носят като торпили, минават през всичко без да стъпчат нито една суха клонка и стигат чак до Черни нос при хладния бриз високо горе. Долу под тях на скалите плувци с маски и плавници събират миди от кафявите скали. Устремно пикират над повърхността на вълните черни корморани - по един и по пет. Рибарите са извлекли лодката си отдавна и сърбат прясна рибена чорба на пейките пред дървената хижа на края на плажа. По–натам са наредени една до друга караваните - хора, живеещи в Карадере през половината дни от годината. Отпред младежи се състезават в катерене на голямата скала, изхвърлена на брега като метеорит и със забит на върха и кръст и надпис отдолу: Вяра, Надежда, Любов.
По черен сипей над свършващия в плажа чер път малко момиченце по бели пликчета се пуска като по пързалка и тупва със смях в пясъка. Край самото дере, където е най–широка плажната ивица, е пълно с лагери от палатки, полузарити с пясък – Сурикатия. Като сурикатите от Сахара измежду тях час по час надига глава по някой представител на масовия бивак, докато другите са пръснати сред освежаващите морски вълни или събират камъчета, миди и дървета с причудливи форми. На един от големите дънери е кацнал опитомен гигантски червен папагал ара. Сред домашните любимци на плажа се мъдри, или по–скоро върти, вечно гладен опитомен малък бял пор - на каишка. На пънче момиче рисува с въглен портрет на непознат допреди мигове момък. Край опънат хамак са се събрали компания музиканти, слухари, минувачи – все сурикати – и вадят съзвучия с тарамбука, подръчни материали и овъглен от слънцето глас. Отпред, където се обръщат кротко вълните с постоянен унасящ ритъм, тече сватба. Млада двойка се бракосъчетава на мястото, където ги е довело сърцето този ден. Утре друг ще празнува пак там друго... „Сурикатите идват и си отиват, а Сурикатия е вечна.”
Навред по плажа щъкат и първобитни – намазали се с изсъхнала вече глина, ентусиасти. Някои са наклепали обилно дори и косите си, други са втъкнали в тях и пера като индианци.
Поредната лодка излиза в морето. Двамата брадати младежи вътре си пробиват път внимателно в началото срещу вълните, подминават оранжев кану–каяк и се устремяват с пълна мощност навътре в морето. Сивата лодка гони хоризонта със скоростта на бриза, настига ята накацали във водата нежни чайки, които се надигат една подир друга плавно в роцяк, който се развява напред като гигантско знаме.
Недалеч от брега двама младежи са скроили платноходка от един по–широк надуваем дюшек и чаршаф. Единият е легнал и гребе, докато другият е седнал разкрачен зад него и държи с разперени докрай ръце издутия от вятъра чаршаф – платно. Носят се устремно към далечния край на плажа, към Бяла река.
Там едно момче е нагазило във водата, където от скалите се процежда и събира ледена вода в импровизирано корито. Младежът копае в глината наблизо, носи я заедно с няколко подбрани камъка, с които да я смеси и да съгради - подобно на бобър в река, бент в почти пресъхналото коритце. Мисията, която си е поставил, е след като създаде вирчето, да положи в него една двулитрова бутилка бира. Намерил я - така неотваряна, изхвърлена от морето на брега.
Сега вече ще успее да я изстуди за два– три часа само и да я занесе предоволен обратно под гъстата сянка под зелената тента с развяващото се знаме на Ямайка. Тентата на Руут Солджа.
..........
Парчето "Black Gully Side" ("Гледката от Карадере") на Руут Солджа, с което Jahmmi Youth, Zafayah, Sen I и компания (на снимката) превърнаха "Маймунарника" в маймунарник, пресъздавайки в музика спомените си от изкараното в Карадере лято, предстои да излезе като видеоклип скоро.
Руут Солджа - гледка от Карадере към Маймунарника
3620
Коментари