Уайтснейк удавиха емоциите на Академик

Няма такъв концерт.

С това мога да започна и да завърша репортажа си от големия двоен музикален спектакъл, който се състоя във вечерта на 4 юли на стадион "Академик" в София.

Уайтснейк (Whitesnake) и Деф Лепърд (Def Leppard) накуп и поотделно - убийствена комбинация още на думи, а реалността се оказа дори по-впечатляваща и интересна!

Но нека се съсредоточа в първата част от това знаменито шоу - към Тома от "Мюзик Айдъл" 2 и неостаряващия хъс на Дейвид Ковърдейл и шайката му верни сподвижници, по пътя на кариерата през тези 30 години.

Концертът стана именно "паметен" по няколко причини, като набързо мога да изброя само част от тях - между излизането на подгряващите музиканти и основните участници публиката трябваше да изтърпи тягостна пауза от почти 3 часа, километрични опашки за бира направиха така, че тя да свърши по-бързо от очакваното, дъжд споходи почти цялото шоу на хедлайнърите, студен вятър се намеси за пикант...

Тома излезе - единствен с минимално закъснение. Всички знаеха, че именно този наскоро излюпил се за голямата сцена талант ще подгрее. И все пак имаше изненадани. Може би заради доброто му представяне на вокалите, а може би заради статичното му перчене?! Кой знае - всеки видя тези 20 минути слава, които бяха отделени на рокаджията от Пазарджик и сборната формация от известни български музиканти, пък макар и пълни само с кавър версии.

Добре се получи. Можеше и по-добре - все пак кой се наема толкова скоро след дебюта си да пее Дио, Ози, Дий? Доста тежка корона ще има да носи от тук нататък Тома Здравков. И ще трябва добре да я поддържа, че рок фенът не прощава! Това се усети и тази вечер.

Тук ми се ще някак да обясня какво се случваше на стадиона, докато течаха тези дълги 3 часа, за които споменах по-горе, но едва ли бих се справила добре с пресъздаването на атмосферата. Който дойде, видя! Другите само ще чуят/прочетат, че проблеми с тока на македонската граница забавиха камионите с техника на основните групи... А дали е така? Най-вероятно да. То търпението на Фена най-красноречиво се изказа по този въпрос.

И така, по същество - минути преди 23 часа и най-после движение по тази грамадна сцена. Уайтснейк излязоха и ни накараха да забравим, че току пред носа ни е свършила бирата и че ни се иска да си хвърлим левия чепик по рекламния чадър на пивото, а десния насред тълпата...

Не изненадаха със сетлист, но грабнаха с поведение, с професионализъм и атмосфера, която успяват да създават вече толкова години на сцена. Не се уплашиха от дъжда и попяха и нови парчета. Класиките също - за да не плачем, макар че така изглеждахме - като разплакани, но всъщност подгизнали... Нямаше "Crying In The Rain", въпреки че ситуацията бе подходяща, но чухме и попихме "Lay Down Your Love", "Here I Go Again" и "Still Of The Night".

Невероятна група. Всеки път със стил, всеки път мощно и безкомпромисно. Без страх от температурни аномалии, безумия по границите, бури и вихрушки. Уайтснейк удариха здраво и разтуптяха позаспалите ни сърца. Както само групи от техния ранг го умеят - накараха ни да настръхнем и да зяпнем от удивление. "Браво!", мислех си, не знам какво да очаквам от тук нататък...

...и предавам щафетата на Ивайло Кицов, за да разберем как той как е видял продължението!