Аркона (Arkona) са руска паган/фолк метъл група, която съществува от 2002 година. Има пет дългосвирещи албума в дискографията си и едно DVD. На вокалите е жена, а на останалите три инструмента - все мъжаги за чудо и приказ, подвизаващи се заедно не само в тази банда.
До тук със статистиката. Няма как да не изразя възхитата си от факта, че ни се предостави възможността още тази година да видим групата на живо в България. Съставът далеч не е в края на кариерата си (както мнозинството концертиращи по нашите ширини), а напротив - тепърва прави първите си амбициозни крачки напред в нея. След грандиозните стадионни шоута, на които се нагледахме в последните няколко седмици, концертът на Аркона обещаваше да ни предложи едно доста по-различно усещане. Така и стана.
Около 20.00 часа на сцената във внезапно отеснелия рок бар "Фенс" се възкачиха родните ударници Врани Волоса (Vrani Volosa). Минало е толкова време от последния им лайв, че навалицата обезумява, като еднакво добре приема както чисто новите парчета (шест на брой), така и чудния букет от добре познатия и вече получил култов статут "Where Тhe Heart Burns" (2005). (Тук ще вметна и истината - за по-горното разбрахме от самите музиканти и от близки приятели в публиката. Един гениален шофьор от "СКГТ" и обезумялата агитка на ЦСКА направиха всичко по силите си, че да не видим голяма част от изпълнението на една от най-силните ни екстремни банди...)
Накрая, остана само да вдигнем юмруци в знак на възхвала към мощния саунд на бургазлиите и да хвърлим сетни сили и пот в блъсканицата пред сцената. Наслука на Врани Волоса - чакаме новия албум скоро и дано на следващия концерт да не изгнием в някой рейс, преди да сме успели да ги видим! Амин!
Кратката пауза между двете групи ни даде възможност да подишаме по-чист въздух за първи път след влизането във "Фенс". Атмосферата около заведението и най-вече в него бе повече от задуше(в)на, ако ме раазбирате правилно... Не съм сигурна дали имаме право на претенции, когато все пак някой е направил всичко възможно да доведе група като Аркона в София, но все пак... Теснотията, жегата, дима - подтиснаха позитивната ми първоначална настройка за това събитие.
И така. С двата крака сме вече в 21.00 часа и между нас се промъкват добре познати образи - вокалистката Маша и другарят ѝ на китарата Сергей последни заемат местата си на скромната сцена. Започнаха ударно и "принудиха" над 100 човека да превърнат телата си в част от една обща маса, умопомрачена от чудесните, тежки, но танцувални и мелодични ритми.
Аркона са истинска машина на живо, това вече е сигурно! Всеки един от тези четирима хубавци, братя славяни, знае как да изтръгне най-доброто от инструмента си - китара, бас, барабани и глас/дайре, което направи разходката из дискографията на групата още по-незабравима. Само животинската кожа и дългия ръкав, които носеше Маша, не ми се вързаха със сауната в това подобие на концертно помещение, но... "нали трябва и на външен вид да го докарваме..."
Може би трябва да продължа с хвалебствията, но тогава несъмнено трябва да отделя място, за баланс, и на негативите от вечерта - скинари, националисти-зомбита, заглушаване на вокалите... Но няма!
Спирам до тук и обобщавам: Врани Волоса тепърва ще ни показват истинските си възможности, които са много големи. Феновете трябва да тръпнат - ще се (пре)роди чудесен български състав. Аркона са брилянтни музиканти и ни оказаха истинска чест с визитата си. Куфеят и свирят, вилнеят и пеят по неповторим и надъхващ начин, който те кара да си мислиш, че не всичко в метъла е скъсано и изтъркано. Поздравяваме "Горгон" за смелостта да продължават. И все пак - знаем, че винаги може повече!
Коментари