Тази година Коледата в София започна по-рано за любителите на клавирната музика - с концерта на световноизвестния пианист Ричард Клайдерман (Richard Clayderman).
Това е трета среща с неговото изкуство за софиянци и за трети път той успя безусловно да зарадва почитателите си.
Гостуването на Клайдерман е по покана на "Кантус Фирмус". С неговото българско минитурне радио Класик FM празнува своята 17-годишнина, а Класик FM M-Тел оркестър, които са специални участници в концерта, празнуват своята 10-годишнина.
Концертната зала 1 на НДК беше почти пълна. Клайдерман по традиция започна минути след обявения начален час 19. 30. Два екрана показваха отблизо пръстите на маестрото по клавишите за по-отдалечената от сцената публика.
Пианистът поздрави с "Добър вечер", произнесено на български с такъв ужасен акцент, че предизвика смеха на част от присъстващите. Традиционните вече за него скечове между отделните изпълнения също предизвикаха жива реакция и добродушна усмивка сред аудиторията.
След огромния си успех само преди година на същото място, и този път Клайдерман представи някои от големите си хитове, направили го световна звезда. "Балада за Аделина", дала начало на неговата кариера, както винаги беше в самото начало. Имаше и много филмова музика – темите от "Любовна история" и "Евита", които са едни от най-известните му изпълнения, но и по-нови пиеси – музика от "Титаник", "Хари Потър", "The Day You Loved Me".
Гостът предложи и свои вариации по някои от най-големите хитове на Стиви Уондър (Stevie Wonder) - "Isn’t She Lovely", "Sir Duke", "Superstition", "I Just Called To Say I Love You" и други.
След антракта маестрото се върна облечен в синьо и традиционно изпълни своя вариант на "Рапсодия в синьо" на Гершуин.
В концерта взе участие и перкусионистът Даниел Чамполини. Иначе камерен музикант,той е свирил и джаз, изнасял е и концерти с Шарл Азнавур и Мишел Льогран.
Клайдерман завърши официалната част на шоуто си с "White Christmas". Като същински Дядо Коледа, по време на целия концерт след всяко свое изпълнение той раздаваше нотни листове с автографи на млади музиканти, които чакаха с нетърпение за тях пред сцената. Всеки, поднесъл му букет, пък биваше уважаван с поне едноминутен разговор на френски от маестрото.
След традиционните бисове, които софийската публика настойчиво си поиска, изявата завърши също така традиционно с "Time To Say Goodbay".
Французинът не изневери на себе си и отново доказа защо е един от най-продаваните и най-слушани изпълнители в света. Софийската публика за пореден път бе очарована от живата му магия. Огромната част от присъстващите очевидно не за първи път бяха на негов концерт и познаваха "правилата на играта" буквално наизуст.
Никому и не хрумна да ръкопляска след "Time To Say Goodbay" – явно всички знаеха, че той никога не излиза отново след това изпълнение. По-напредналите с материала негови почитатели пък отваряха по-новите, че след концерта маестрото винаги слиза във фоайето и не отказва автографи, снимки и да се здрависа с феновете си докато и последният от тях не си тръгне. Колко изпълнители имат такава взаимна любов с публиката? За концерт в клуб е ОК, но за пълна неколкохилядна зала?
Да, този човек не предлага нищо ново или неочаквано. Извън сухите факти и баналните епитети обаче остава и онова невъобразимо и неописуемо празнично усещане и невероятната позитивна енергия, която внушава на почитателите си. Кара те да се чувстваш... като малко дете на Коледа. И после ти дава своите празнични подаръци, които не можеш да увиеш в пакет под елхата, но които си чакал цяла година, а в някои случаи и много години наред.
И за които немалка част от присъстващите в зала 1 бяха изминали стотици километри.
Какво повече му трябва на човек за Коледа?
Снимки на Мартин Цанков - в секцията "Галерии".
Коментари