Петък вечер.
В Sofia Live Club е тъпкано.
Има много чужденци – македонци, сърби, руснаци, гърци, бургазлии, варненци... В един от салоните се вихри частно парти, на което сякаш не му дреме за един китарен герой.
Някои подранили гяволи седят на първи ред, доколкото редът се явява такъв в архитектониката на заведението. Паралиите са по масите с уиски в ръка и не ги интередруса какво ще виждат, защото е ясно, че само ще слушат.
Обявен за 21.30 ч. концертът започва в 21.51 ч. Влатко СтефАновски (ударението е на "а") трио (Джоле Максимовски (бас) и Дино Милосавлевич (барабани) е на сцената. Докато ги аплодираме дружно, музикантите подхващат "Македонско дЕвойче". Снимам. Някакъв селяк ми говори в гръб: "Нали те предупредих!!!". Получава отговор: "Предупреждавай себе си и трай!!!". Оказва се някакъв оператор с камера на статив, който си мисли, че всички трябва да залегнат, за да може той да снима. Преди това имам позволение с усмивка за минута снимки от хора, на които пречех. Пиша това заради всички онези, които искат да заграждат пространства за снимки, а пространството е концерт. Той е за всички ни и е събитие, а не площ.
Шоуто се развива с виртуозната китара на Влатко. Неговото звукоизвличане изпраща в тон колоните сочни китарни акорди, чисто соло без замазване и в края на краищата се чува класа на виртуоз. Излизам да снимам пред самата група. Преча за минута-две на професор и неговата компания. Улавям мигове, в които Влатко свири със затворени очи и щасливо лице. Той винаги свири така.
Като цяло имаме джаз-рок с великолепен фолклор. Второто парче е „Не си го продавай Кольо чифлико”, третото е същото, но в по-бързо темпо. Барабанното соло в бавната версия ме връща на мегдана в родното село на баща ми – звучи като селски тупан, който завива кръшни хора. Логично следва „Влатково оро”. Някакси в ушите ми звучи акордеона на Ибро Лолов във вид на електрическа китара. Влатко: „Ова гитара съм я купио от Мирза Ковачевич и свирим за първи път са ньой”. Тя е с тяло охра, предишната му беше синя.
Да, холандският китарист Ян Акерман (Jan Akkerman), който гостува в диска на македонеца "Thunder From The Blue Sky", не е на сцената сега, но титулното парче си звучи перфектно и без него. Просто Влатко опъва двойно соло...
„Изненада”! Стефановски обявява нашия си Теодосий Спасов, който уж нямаше да е в България по това време. Трудно ми е да опиша какви диалози и унисони на китара и кавал се свирят фолклорно хард рок. Влатко: „Я сам повлиян от един велик гитарист – Джон Маклафлин. Кога се слуша цеде – ово йе реприза, кога йе концерт – ово йе премиера. Ми музичари путуйемо много и часто имамо среща на духове. От обща култура че изсвиримо „Среща на духовете" – "Meeting Of The Spirits” (първото парче от албума на Махавишну Оркестра (Mahavishnu Orchestra) "The Inner Mountain Flame" 1971 - б., a). Егати общата култура. Влатко вихри сола на Маклафлин, ясно. Но как Теодосий свири на кавал партиите на цигуларя Джери Гудман – нямам думи, трябваше да си тук!
В 23.10 ч. антракт. До 23.40 ч.
След това музикантите оотново са трима. Захващат „Йовано, Йованке”. Коронен номер в репертоара на Влатко. Ново тупанно соло, много жици, соло на бас. На концерта му личи, че не е репетиран в детайли и в това има джаз. Ама много джаз! Влатко: „Я се зовем Влатко Стефановски точка ком точка мъкъ. Кога бех на 25 годин, имах хит”. Свири го. Елементарен рок, в ритъма на който някои дами повдигат свежи трътки, дебели или тънки – според дънките им. Следват умнотии с текст в рими „нек’ви деца – баба Меца”, „чорба – борба”.
Бурно аплодирани, тримата се изнизват, съпроводени от нашите възгласи "Още, още!". Връщат се и... най-великото. "Учи ме майко, карай ме". Тази балада започва с яки тупани и чувствено соло на Влатко. В солото се свири част от текста и музикантът е със затворени очи. Трогващо "Учи ме майко, карай ме! Какво да я зема Биляна, Биляна мома убава, Биляна тенка, висоооока, Биляна ЙЕДНА на майкаааа!!!". Тази драма с единствена на майка съм я играл. Велико провикване на ЙЕДНА - балканско, мъжко, смело, питащо без отговор.
Целият клуб е на крака. Бурно аплодирани, гостите се покланят. Питам се на какъв концерт съм – фолклор, рок, джаз...? Знам едно – ние в точка беге нямаме такъв китарен герой.
В точка мъкъ има.
Коментари