Във вихъра на суинга с Buddy Rich и неговия бенд

"Buddy Rich е най-великият  за всички времена, който кара дъха ти да спира", смята именитият джазмен, барабанистът Gene Krupa.

1966 година е най-неподходящият момент за когото и да било да основава нов джаз биг бенд, защото трябва да се възправи на пазара срещу икономичните рок и поп групи. Неподходящо е, но не и за Buddy Rich. Дотогава той е най-скъпоплатеният участник в оркестър, в случая на - Harry James, с колосалната за тези времена заплата от $1 500 за седмица.

По време на своята 60-годишна кариера Buddy Rich бележи най-ранната си изява във водевил с родителите си, виждаме го на Бродуей като четиригодишно чудо на барабаните, чуваме го да свири през 40-те и 50-те години с джаз легенди като Charlie Parker, Dizzy Gillespie, Art Tatum, Lester Young и Coleman Hawkins, за да стане лидер на биг бенд през 60-те, 70-те и през 80-те. Неговите невероятни скорост и прецизност, наред с феноменалната му издръжливост, го характеризират като един от големите инструментални виртуози на ХХ век.
 
И така, Buddy Rich напуска Ню Йорк през 1966 г., заминава за Лас Вегас, където намира спонсор, готов да му плаща за участието на най-добрите музиканти, които поиска,  включително и за репетициите им. Дръмърът успява да привлече тогавашни знаменитости като Gene Quill, Pete Yelin, Bobby Shew, Jay Corre, John Bunch и Carson Smith. Това негово начинание определя останалата част от кариерата му като го превръща в една от главните сили, определящи звука на оркестрите след биг бенд ерата на Duke Ellington, Count Basie, Benny Goodman, Artie Shaw, Tommy Dorsey, Shep Fields, Glenn Miller и т.н.  Има само едно "но" в тази иначе прекрасна история – спонсорът настоява те да свирят рок музика. След няколко несполучливи опита Rich се отказва от тази идея и се насочва към джаз репертоар като успява най-накрая да убеди спонсора си да продължи подкрепата. Наема двама от най-добрите оркестратори – Oliver Nеlson и Bill Reddie – за да направят албум, станал паметен в историята на джаза.      

Още първите изпълнения на бенда предизвикват с огромен интерес и към септември 1966 г. Buddy намира, че те вече са готови да запишат първия си албум, наречен "Swingin’ New Big Band" ("Новият суингиращ биг бенд"). Повечето (но не всички) композиции са записани на живо за четири вечери в Chez Club в Холивуд, а усещането, създадено сред публиката, е достатъчно красноречиво, когато чуете албума. Особено силно впечатление прави интерпретацията на откъси от мюзикъла West Side Story на Leonard Bernstein, която по-сетне се превръща в знаково изпълнение за всеки концерт на бенда заради удивителния аранжимент, наситен с виртуозни пасажи. Самият Bernstein по-късно адмирира изпълнението на неговата творба в тази версия.

"Новият суингиращ биг бенд" ще бъде представен от Сергей Шишов в предаването за концептуални албуми "Картини от една изложба" на програма "Хоризонт" по БНР в събота, 2 декември, след новините от 21.00 ч.