Кроуфиш и Уикеда свалиха Маската

Третият концерт от турнето послучай 10-годишнината на Уикеда се състоя в петък вечер в столичния клуб „Маската”. Съвместното турне с Кроуфиш (Crowfish) стартира на 15 октомври в Ловеч и кацна във Враца на 16.

Кроуфиш, може би най-успешната действаща наша пънк банда, излезе на сцената малко преди 12. С плътен сет, продължил около 40 минути, варненците раздвижиха целия клуб. Освен познатите не само на българската публика по-стари песни от 5-те си албума – "Away", "Can’t Stop", "No More Goodbyes" и др., бандата изпълни една все още неозаглавена нова песен, която посвети на наскоро трагично загинал свой приятел.

Рождениците от Уикеда приеха сцената преди 1 и близо два часа държаха публиката под контрол със свежи мелодии. Ска, реге, пънк, рок, фънк и метъл се изливаха за пореден път, оформяйки стоманеноздравата сплав, която вече 10 години покорява сърцата на феновете по света и у нас. Точно преди излизането на бандата, диджеят в клуба беше пуснал "Break On Through" на Дорс, което вдъхнови Ерол и компания да я засвирят към средата на концерта.

Той започна с убеждаването на „Диана” да остане с нас, но все пак всеки от нас обяви: „Обичам нашта страна”, бе поканен на „Сватба”, да се запознае с „Пинокио” Да Гангста, изпи едно „Уиски с фъстъци” и отпи от бутилката с гроздова с Райчо Георгиев, скандирайки „СКАнархия”. После обърна трамвая и „Свърши се тая” първа част. Кратката пауза позволи на бандата и публиката да събере още сили и да се върне със „Спомени” подска-ска-ска-чайки в Джамейка.

„6-ти юли” бе важна дата онази вечер. След нея ни поразходиха до „Тинтява 6” и ни изсвириха нова песен. „За Сузи и опашките” е посветена на всички бюрократични институции, принуждаващи обикновения човек да губи време, нерви и дори... да застраши връзката му със „Сузи”, докато се реди на поредната опашка. „Там, където се плаща тока, парното, водата...”. И „не нямам друга, просто 5 дни вися по опашки”.  Владо Попа ни изпя „Най-щастливия ден” на старата му банда Контрол. Ерол поздрави всички български градове – от Шумен до Пазарджик, от Сливен до Плевен, Варна, Надежда и... Люлин, където живяло някога, момиче, като капка красиво. Всички толкова я обичаме тази Мари-ана! Последва своеобразно рок медли с обещаното "Break Оn Through", "The Trooper" на Мейдън, "War Pigs" на Сабат и, за да не прекаляваме „с тоя метъл, нещо за момичетата”. „Затова, защото” бе осъвременена.

Блесна звездата на пич, редящ: „Карти и билети, моля, карти и билети”, след което от публиката се появиха няколко карти за градски транспорт. Ерол и Росен продължиха фрийстайла изчитайки служебната информация по документите за превоз в СКГТ и техните цени.  Спомнихме си и за „Иван”, когото от нищо не лишихме. Твърдата част продължи с кавър на “Killing in the Name Of”. Все пак хванахме „Нощния влак”, за да пием кафе с Боби, не двамата, ами целия клуб. Продължихме с песента, посветена на откраднатия микробус на бандата – "Полу". Нея довършиха, но не си отидоха. Преди края Ерол ни пожела безаварийна революция с „Ернесто Че Гевара”.

10 години турнета, хиляди километри и пет албума си е постижение, заслужаващо адмирации. Командирите на „Жълтата музика” в България си остават едни усмихнати, приятелски настроени момчета, с които винаги можеш да си кажеш по едно "Наздраве!".  Нали все пак "главното е да сме живи и здрави"?! 10 по 10, момчета! 10 по 10 ви пожелавам. И все така обичаща ви и раздвижена публика като в "Маската"!