"Sam Clark беше президент на ABC-Paramount Records в края на 50-те и началото на 60-те – спомня си Ray Charles – Когато през 1961 г. му казах, че искам да запиша албум с кънтри-ен-уестърн музика, той ми отговори: "Толкова години си правил кариера с джаз, соул, ритъм-ен-блус и госпъл, можеш да загубиш част от своите привърженици". Аз обаче му заявих: "Независимо, че може да загубя част от феновете си, ако стане както трябва, може да спечеля много повече нови".
Петият албум на Ray Charles с ABC-Paramount Records, озаглавен"Modern Sounds In Country And Western Music" и издаден през април 1962 година, изненадва мениджърите на фирмата като 14 седмици заема първото място в меродавната класация за албуми Billboard 200 и носи наградата "Грами" с една от песните си – "I can'T Stop Loving You". Този албум има много по-силно влияние върху музикалната картина в САЩ, както твърдят изследователи, отколкото който и да е друг от Ray Charles, затова е нареден сред най-значимите за миналия век, и ето защо ние го представихме в "Картини от една изложба", обоснова избора си Сергей Шишов, традиционен водещ на меломанското предаване.
Окуражен от този успех, Ray Charles пристъпва към втората част на този албум, която е издадена след няколко месеца, през октомври 1962 г. За разлика от първата, където бавни и бързи песни повече или по-малко се редуват, Ray прави съществени промени в "Modern Sounds In Country And Western Music, Volume Two", или "Модерни звуци в кънтри и уестърн музиката, част втора". Върху първата страна на виниловата плоча включва изпълнения заедно с Ray Charles Big Band и с женската вокална група The Raelettes, докато втората е съставена със съпровод от струнен оркестър и с мъжкия вокален квартет Jack Halloran Singers.
Малко предистория. Началото на 60-те години в Америка е белязано от борбите на афроамериканците срещу расовата сегрегация и Ray прави нещо твърде неочаквано тогава – да свири музиката на белите американци като намери свое звучене, и именно това става еталон за по-нататъшното разчупване на жанровите различия на расова основа, създава почва за нова идентичност на американците. В статия за списанието Rolling Stone друг американски певец, Billy Joel, твърди: "Тук виждаме един черен да свири възможно най-бялата музика по възможно най-черния начин, и то по времето, когато адът се пукаше по шевовете от движенията за граждански права".
Бялата аудитория в началото на 60-те вече познава някои от хитовете на Ray Charles, излезли малко преди това – "Georgia On My Mind" и "Hit The Road Jack", и в известен смисъл е подготвена за този негов експеримент. От 1959 година продуцент от страна на ABC-Paramount Records е Sid Feller, който събира над 250 кънтри и уестърн песни.
Sid споделя: "Ray разбираше добре тази музика. Като дете често е слушал предаванията на Grand Ole Opry по радиото, а и е свирил на пианото с хилбили групи на юг. Той обичаше техните прости, тъжни и откровени текстове, и искаше да им вдъхне живот в друга светлина, различна от тази на кънтри певците. Отсяхме 40 заглавия, създадени през последните 30 години, записахме ги заедно с пояснения от къде са, изпратих му ги и после подбрахме онези 12, които влязоха в албума "Модерни звуци в кънтри и уестърн музиката, част втора".
Всъщност първият опит на гениалния вокалист да интерпретира кънтри песен е още през 50-те години: "Когато чух Hank Snow да пее "Moving On", се влюбих в нея, особено текстът ми допадна. Аз съм певец и за мен текстът има важно значение, а тези стихове са великолепни, това ме накара да направя своя версия на "I'm Movin' On" и това бе последният ми запис с фирмата Atlantic през 1959 година, когато я напуснах."
Ray е сред малцината афроамериканци, които могат да контролират целия процес на звукозапис в онези години, и той внимателно прослушва предложенията, наема най-добрите оркестратори (Gerald Wilson за Биг бенда от първата страна на албума, и Marty Paich за струнния оркестър и хора – за втората страна), но и сам прави поправки в щимовете с аранжиментите, дори по време на записите, събира два малки оркестъра и хор с диригенти Wilson и Paich.
Текстовете на песните в албума са посветени на темите за любов и разбити сърца, ето какво признава Ray: "Стиховете в кънтри песните са земни, подобно на тези в блуса, няма префърцунени работи, хората могат да бъдат честни и да кажат "Виж, скъпа, много ми липсваш, затова отидох в бара и му ударих едно питие". Това е начинът, по който го казват, докато в Tin Pan Alley стилистиката ще бъда така "О, колко ми липсваше, скъпа, затова отидох в ресторанта, седнах и си поръчах вечеря само за мен". Разбирате разликата, нали, затова кънтри песните и блуса са много близки, защото са земни".
В изданието The Rolling Stone J. D. Considine определя втория албум "Modern Sounds" като по-добър от първия, "защото баладичността му е по-плавна" (както при версията на "Your Cheatin'Heart" на Hank Williams) и защото блус мелодиите звучат като хард рок (например тлеещото му изпълнение на "Don't Tell Me Your Troubles" на Don Gibson)". Ричард С. Джинел от All Music заявява, че албумът "опровергава проклятието на продължението и е също такъв артистичен триумф, колкото и предшественикът му, ако не и веднага пленяващ".
Албума "Modern Sounds In Country And Western Music, Volume Two" ще чуем в предаването "Картини от една изложба®" на програма "Хоризонт" на БНР в събота, 12 октомври, след новините от 22.00 ч.
Коментари