Добър вечер, скъпи гости!
Нека запазим добро настроение и да се гмурнем в песента!
Всъщност колекционирате ли история? Житейско-музикална? Като албум с лепящи се картинки. Там някъде е и родната група Ревю. На първа страница. Тя е култ, ако случайно не знаете! А Васо Гюров ... явно е вечен.
Изобщо не е нужно да си краен фен, за да вкараш в колекцията си български музикален продукт, оцелял повече от четвърт век. На практика Ревю имат албум и половина в рамките на 22 години, но тотално смазват в категория "респект" изпълнители с по 10 албума (че и повече) за петилетка.
Когато в края на 70-е британският пънк официално умира, той оставя след себе си огромна дупка. В целия свят музиката е в безумен застой за няколко месеца. От кризата я вади новата вълна, инжектирала всички музикални стилове и изпълнители (от Шаде до Айрън Мейдън (Iron Maiden). Поне така твърдят специалистите.
Тази революция бе извършена и в България няколко години по-късно, и - както и да се въртят нещата и мненията, главните "революционери" са Гюров и покойният Димитър Воев.
Дори само този факт е напълно достатъчен всяка поява на Ревю към днешна дата да се брои за суперколекционерска рядкост!
*****
Клуб "Строежа", 17 февруари 2011.
Прикрит под невзрачна опаковка тип "сладкарница "Захарно петле", вътре е може би най-якото алтернатив-свърталище в столицата. Там "живее" по-истинската и бунтарска част от поредното поколение на поредния преход. Зона, свободна от голи пъпове, пластмасови шамандури и хроничен тендовагинит от щракане с пръсти.
Не знам как го прави управата, ама цените са си почти соц., а листата с гостуващи изпълнители става все все по-атрактивна. Просто "Строежа" е нещо различно! Каза ми го и случаен шофьор на такси на прибиране от там. Докато чакахме да започне веселбата, все си представях, че на сцената всеки момент ще влетят отнякъде самите Секс Пистълс (Sex Pistols)
Лепра ДеЛукс (Leepra DeLuxe).
Стигаме до Лепра ДеЛукс. Те са едновременно група-фантом и суперформация за българските стандарти. Фантом, защото се събират за участие кажи-речи на "високосна" и имат създадени 6-7 песни за сумати време без грам амбиция да ги опаковат в албум. Поне така ми сподели фронтменът им Бебо от групата Ърбън Грей (Urban Grey).
Лепра ДеЛукс обаче са и суперпроект, защото включват във формацията си човешки части от Бейбифейс Клан, Блуба Лу и споменатите Ърбън Грей. Като хипербонус отгоре залепваме извънземния Насо Русков и бандата става почти невъзможна за рамкиране.
Представете си, че набутвате в един гигантски миксер Стерео ЕмСис, Евърласт, Стака Бо и поне още стотина подобни. Е, това, което ще излезе като готова смес, е нещо като Лепра ДеЛукс. Ползват солидни подложки (бекинг тракс), но забиват върху тях с диво настроение и лекота. След три темпови парчета (едното от които "Greenpeace") на сцената влетява Насо и обръща всичко с краката нагоре. Дори и себе си. Буквално! Е, няма такъв шоумен на територията на татковината!
Не знам дали това са британски или марсиански стандарти, но умолявам продуцентите на поредния "Мюзик Айдъл" като стигнат до момента да обучават участниците на сценично поведение, да ангажират незабавно Насо Русков! Този човек не просто пее, той ЗАБАВЛЯВА!
Насо взривява "Строежа" с "Оргазмо". Прави не’кви луди театри на още две парчета. Лепра довършват сета, минавайки почти на денс вълна, и се омитат за секунди, като завличат със себе си кабели, чинели, китари и кой каквото е докопал.
Ревю
Да! Ревю са култ! Васо, Кристина, Даката и Весо разделиха шоуто си на две части, като във втората се случиха доста странни и интересни неща.
Това, че парчетата им са вечни и се знаят открай-докрай наизуст, не е никаква изненада. Мечтая си да видя обаче как върху тях подскачат не 50 размазани от удоволствие почитатели, а 50 000 - на национален стадион. Убеден съм, че може да се случи. Поне докато Васо е все още в акция, с харизмата на младия Джон Тейлър от Дюран Дюран (Duran Duran), специфичното осемдесетарско владеене на баса и волята да съхрани една легенда.
Най-странната птица в състава на Ревю към днешна дата - лично за мен, е певицата Кристина Серафимова. Да наследиш самата Милена Славова за едни от най-знаковите български песни е унищожителна мисия. Васо Гюров, обаче, явно трудно греши. По-подходяща вокалистка за Ревю определено едва ли би могло да се намери. Кристина е красива, свежа и различна. Преобразява се за секунди. Уж все изглежда притеснена, а миг по-късно завърта торнадото и помита всичко живо.
След силната първа част със задължителни парчета като "Ала-бала", "Чичо" и "1968-а" (то пък кои ли парчета на Ревю не са задължителни), стана по-различно. Първо на Васо му се счупи басът. Имаше кратко суетене и весела пауза, покрита с импровизации на Даката и Весо. Накрая се наложи да се донесе друга бас китара и тогава стана горещо, защото целият клуб "Строежа" започна да подскача.
Чудех се как го правят INXS и Гънс ен Роузис (Guns n ' Roses) на "Уембли" навремето. Е, сега видях как става и то в Студентски град. 50-60 весели фенове, дирижирани от неуморната Кристина, буквално откачиха върху теми като "Директор на водопад", "Шарената сянка", "Ралица", "Закуска", "Цветя от края на 80-е" и изненадващия пирон в сета - "Само двама" на Нова Генерация!
Накрая имаше и бис. Ревю повториха "Ала-бала", изпълнена под N 3 около два часа по-рано. И това беше! Ценителите добавиха групата към вечните си колекции, а контрастът след затварянето на входната врата на клуба беше доста тежък и жесток.
"Бек ту риалити", дето се вика, с бясна чалга в радиус на километри и притичващи полуголи девойчета, жадно смучещи цигари.
Дали пък "Строежа" не е бомбоубежището на един греховен район?
Трябва да се проучи!
Коментари