10-о юбилейно издание на Sofia Tattoo Fest, което се проведе в столичния парти център "4 км" през уикенда, бе най-богатото, смело и успешно от всичките предишни издания.
Да ни е честито!
Десет години са солидна заявка за добро бъдеще и отлична оценка по теста "проверка на времето". Организаторите на вече традиционната ежегодна конвенция на изкуствата за тялото като татуировки, къна (погрешно наричани "временни татуировки"), пиърсинг, какви ли не импланти и други по тялото, са Емил Сепаревски, съпругата му Драга и приближени. Тази година под името на новото тату студио в центъра на София, Sofia Tattoo Ink, а при предишни - като Inky Dragon. Дори само плакатите от първата година до ден-днешен подсказваха за сериозността на проекта като цяло. Тази година на него се фукаха с придобивки две дами в стил pin up. Програмата стартира в 12 ч. по обяд и трябва да е завършила някъде към 2 ч. след полунощ.
Награди от организаторите и спонсорите има не само за участниците, но и за посетителите - чрез томбола с входни билети, както винаги досега. Освен обичайните конкурси в различните категории според стила тату, поред минават и също така традиционното ревю на дрехи с марка готик магазин "Горгон", още едно по-ърбън ревю – на Sofia Tattoo Ink новото и нестандартно изпълнение на омагьосващ "готик бели денс", фотоизложба, рисуване на живо, представено май само от Смоков, прожекции на филми и клипове за Сейлър Джери и други чак до 21.00 ч. В отделна, свободна от цигарен дим зала, часове наред упорито боцкат с иглата представители на 30 студия от страната и чужбина… Всички тези дейности, разпределени в 4-е зали на центъра, всяка различно пълна в различни моменти, но във всички организацията на движението е леко затруднено поради големия интерес. Само тази с видеото остава по-встрани и е замряла. Останалите три живеят свой живот с променлива динамика. Всеки си надушва какво ще му е най-интересно и се присламчва, а после става разбъркване на масите и ново пренареждане.
Поред минават представянията за стандартните категории – цветна, черно-бяла, направена на място, реалистична татуировка и мащабен проект. Броят на участниците е различен в отделните раздели, а този за мащабен проект извиква най-шумни реакции сред гостите. Водеща е съпругата на Емо, Драга, бивша манекенка и вече майка на З деца. Тя превключва от конферансие към ролята на на участик в ревю с двете си мини принцеси – дъщерите на 4-5 годинки, после призовава за кураж в новата категория "Мис Тату". Да станат притежателки на короната – уникално бижу, ръчна изработка от S Moon S, се престрашават едва 6 момичета, победителката е девойче на крехка възраст, но с атрактивна визия, половин тату ръкав и няколко пиърсинга. И така след още няколко разходки на цветни картини по подиума на сцената и преценки на журито за сумиране на по-късен етап, най-накрая идва ред на специалния гост от Италия.
А това е най-очакваният от мен и още една шумна група мегапочитатели на талантливия музикант, а защо не и поет, чийто песни със Spiritual Front знаем наизуст. Тежко татуираният Салватори уверено се качва на сцената, бялото платно зад него е готово да прегърне черно-белите спомените за Рим от старите ленти.
Италианецът подозира, че много хора в залата знаят що е то Spiritual Front, както споделя след някоя и друга песен, но благодари за търпението и благоразположението на присъстващите, а те го гледат с любопитни погледи. Наистина не много хора у нас знаят за групата му. Аз лично, вече изкушена от нео фолка най-напред с гръцката група Decadence, се запознах с този артист именно чрез "Горгон", като си купих от магазина един диск, озаглавен "Satyriasis", който излезе през 2005 и представлява сплит на две от много уважаваните имена от каталога на Cold Meat Industry (най-силната издателска компания за електро, ebm, нео фолк…) Spiritual Front и Ordo Rosarius Equilibrio. Изданието е великолепно сътрудничество между тези два перверзни клана. Споменавам го, защото с началото на сета на Симоне (на снимката) пролича, че не е без значение дали познаваш Spiritual Front или отношението е "тия никога не съм ги чувал". "Горгон" имат още работа, като се има предвид, че именно те са единствените, които полагат някакви усилия да създадат, отгледат и възпитат такава култура и у нас. И ако в Румъния вече години наред се правят фестивали с артисти в този стил и те имат завидно число последователи, у нас май идеите се копират повърхностно. Така от най-общо казано готик културата хлапетата взимат само външния стайлинг. А за музиката, съпътстваща този начин на живот и другите духовни неща, които те правят "гот", май не им остава къде акъл, къде желание. Но магазин "Горгон" продължава да предлага много и от двете, и - съвсем не между другото, на същото събитие празнува 8 години от своето отваряне, като дори организира парти по този повод с чуждестранни и наши диджеи, фрийк шоу от испанците и Салватори като гост.
Но да се върнем на това, което сам авторът нарича Nihilist suicide pop. Предизвикателството е голямо, когато един артист е част от формация, да успее да е толкова силен и соло. В случая той е и основен композитор и автор на текстовете в групата си, така че това му се удава прекрасно. Елегантен, стегнат и предразполагащ, "манекенът" свири първите 2-3 композиции с акустичната китара, която напоследък е негова спътница по европейските турнета, вместо музиканти от цяла група. "Soulgambler" и "Song For The Old Man" – са подгрявката за някои, докато други вече са преминали на основното от бара – бира и "моряшки швепс", тоест - ром. Там някъде е "Ragged Bed" и китарата настрана, за да мине напред по подиума, навътре в публиката. С чара на Елвис Пресли и самотната студенина на Джони Кеш, Симоне представя композиции, в чиито лирики основни действащи елементи са love, sperm, blood. А зад него се прожектират кадри от стари италиански филми, чието действие се развива по улиците на Рим, откъдето преди 12 години тръгва и неговия проект Spiritual Front. Старото филмово изкуство всъщност много е повлияло на Салватори да оформи визията си за своя проект. Като основно вдъхновение самият той сочи филма Salo o le 120 giornate di Sodoma на Пазолини (Pier Paolo Pasolini), псевдоадаптация на 120 Days Of Sodom на Marquis de Sade, с елементи от "Ад" на Данте. От тук и тази прозираща в цялото творчество сцена на сексуалния първообраз "господар-роб".
Сет листата на Симоне тази вечер е от поне 10 парчета на Spiritual Front, включва и "Slave", а когато приключва с горещото й изпълнение, казва мъдро: "Не трябва да бъдете роби, трябва да уважавате собствената си култура, а вие тук, в България, имате много добра култура". Прозвучават "I Walk The (Dead) Line" и "Jesus Died In Las Vegas", а когато от тонколоните тръгват и първите акорди на тоталния хит "Autopsy Of A Love", пеем заедно с Господин Чар:
"And consider me as your worst lover
and consider me as your sinner
the only thing that i want to see
is my defeated and my sperm in your hands…"
В мелодията се прокрадва мрачна романтика и както винаги властващата над човека сексуалност. В репертоара е и "Hey Boy" - закачлива и провокативна.
4 часа по-рано, някъде около 16 ч., измежду тълпите, бродещи в 4-е зали, мяркаме и Simone Salvatori. С колега го издебваме за интервю, докато той обикаля студията с красива спътница и наднича тук-там. На въпроса какви хора са феновете на SF, той отвръща: "Хора, пълни с любов и страст".
Без съмнение, самият Симоне е точно такъв. Любовта към музиката и страстта на сцената са факторите, които му помагат да звучи даже още по-готино на живо. Емоцията в гласа, мимиките, жестовете, поемането на дъх и магнетичният поглед засилват въздействието на неговите песни. И въпреки неудобството от липсата на жива музика, когато тя върви на запис, зад вокалите на живо, изживяването на SF на сцена е пълноценно. В "Kiss The Girls And Make Them Die" гостът е много разпален и заразителен… Пак пее за любов, или не точно, за интимните моменти, за кръвта и, ами няма да го цензурирам - за спермата.
Някои от песните всъщност са с направо вулгарни текстове, но фигурата в черно ги поднася по един така елегантен и изискан начин. Как е възможно ли? Ами с финес и без пуританство. Това са неща, които всички знаем, но не на всички ни стиска, или просто ни се струва, че за тях не е необходимо да говорим публично. Салватори обаче е артист и от неговата позиция е някак различно. А на такова място, където всички принадлежат към разни течения и стилове, част от субкултурата, обществото е понятие, което е останало навън и не го пускат да влезе, задръжките и предразсъдъците са зарязани на гардероба. Това е наша територия и тук важат нашите естетични критерии, правила и порядки. Повечето хора се познават, така и така се срещат често по концерти, в тату студия или на пейка партита. И почти всички те имат татуси, пиърсинг или, макар и все още рядко у нас, и боди модификации, така както имат два крака, очи и нос например.
Всички се радват посвоему на феста - нова дрешка от щандовете, консумативи за студията им или нов контакт. Ние попиваме от сладко-горчивия черен романс, леещ се от устните на Салватори - "Darkmoon Freindship", и едно последно танго, "Last Tango In Sofia, at Sofai Tattoo Ink", пуска през усмивка с дълбоки трапчинки италианецът. На "Cold Love In A Cold Coffin" от сета на Симоне излиза "истинският мъж", както иронично го нарича сам той. Мъжът е космат, с коремче и прашки. Много е отдаден на еротичния танц, който вдъхновено подарява на Симоне. И макар че е с маска, после го разпознаваме в едно от момчетата от Испания, онези с куките, за които ще стане дума по-нататък… Преди това обаче, имаме още музика на живо за споделяне тази вечер. Първо малко пънк от най-новата агитка в родния хард кора с лидер Шута, наречена Piranha. Свирят три-четири непретенциозни откъм аранжименти парчета и един кавър на Circle Jerks, но и без тази подсказка се досещаме, че стилът е осемдесетарски хардкор пънк. "Wasted Till I Die" се оформя като хит, има добра линия за припяване. Бързи и по олдскуул простички са и останалите изпълнения. В едно от тях се разказва за сутринта след купона, когато "главата ти пада, както беше днес, както ще стане и утре", уточнява парти машината Шута. Той приканва - "Lets go crazy", а тълпата не чака: втурва се в нещо като пит. С натъжена физиономия Шута казва, че посвещават сета си на приятел, когото са изгубили същия ден. Същото правят и момчетата от Ласт Хоуп (Last Hope). Една от най-обичаните и най-стари банди в българския хардкор е посрещната от обичайните за концертите им почитатели, макар и по-малко на брой. Хардкор хлапета, които сякаш си лягат и стават с песнит на Ласт Хоуп - "Under The Flag", "Together" и "Reality Check". Това са Ласт Хоуп на 10-я тату фест, верни на себе си и на приятелите си, също както Ласт Хоуп на първото издание.
Забиват и една нова резачка, преди която вокалът Сашо призна: "записваме нов албум и се надяваме до края на годината да е готов". А аз ще добавя: лично от него разбрах, че материалът ще пипне спеца на звука Алесандро Азали от Alpha Oмega студио - Милано, с когото момчетата са работили и преди. Неговото име ще фигурира в обложката като продуцент на друга банда от София, Wartime. "G.F.Y.", с чудесния рефрен: "Fuck you and fuck you too, my middle finger is rising up for you!” е именно от този албум. А ако добавите към това огромния надпис на тениската на гърба на Сашо - "Get off my dick", ще си кажете, че тези са егати хейтърите. Те обаче не са. Те са позитивно мислещи и отворени, просто не искат да им се бъркате в играта, в която са вече над 15 години. Нищо ново, че всички пеят заедно с групата последната песен от сета им "FTP".
Въпреки скандиранията "още!", "още!", времето за музиката на живо приключва. Предстои награждаване на татуистите, техните студия и модели, а после всички предвкусваме бодисъспеншън шоуто на испанците A Sangre Fria. За тези, които са били миналата година на феста, вече е ясно, че това е зрелищен спектакъл с висене на хора на две, четири или осем куки, бълване на огън и прочее. Присъстващите най-вероятно се питат дали и сега ще е същото. Ами, няколко дена по-рано, Емо разказваше, че когато поканил момчетата от нестандартната трупа да участват и тази година, те са го предупредили, че това, което ще покажат с настоящия си спектакъл, ще е в пъти по- и повече от миналата. "Те ще работят и в нашето студио след това-само за ден-два. Ако някой иска нестандартен пиърсинг, модификации - да се обади и да запишем час за него", обяснява Сепаревски. Сиреч, имат си и тату студио A Sangre Fria Tattoo Studio и гостуват на Sofia Tattoo Ink.
В групата са студенокръвни момичета и момчета - около 6-7 на брой, чиито вид е далеч от онзи, с който майка им ги е родила. Имат си от всичко, за което говорим като арт в рамките на феста, колоритни са и тук и сега изглеждат съвсем нормално. Най-търпеливите изчакват стоически над едночасовата им подготовка за предстоящото шоу, обвито в мистика и обещаващо невиждано досега у нас представление. То стартира с интригуващ пластичен танц, който наблюдаваме само като силует на девойка, скрита зад параван. Когато тя го разрязва и сваля, се разиграва цяла театрална постановка и така поред висят един, и още един пич, и сякаш са напълно безчувствени към студените метални куки, които пускат по малко от кръвта им… Добре че още преди те да превземат сцената, организаторите са предупредили, че, "ако в залата има деца и хора със слаби сърца, сега е моментът да напуснат". Краят на частта с висенето от шоуто на Sangre Fria е сложен с пиротехнически ефекти. Нататък следва огнен спектакъл, представящ въртене на горящ меч и духане на 5-метрови огнени облаци. Истинско фрийк шоу. Да сте били там, да сте видели. Уникална "изродщина".
Малко след полунощ, докато симпатягите от Smugglers Collective пускат суинг, рокабили и други стилове, за които тепърва ще си говорим в България, "Светата инквизиция" от Испания среща авантюристично настроените грешници - кандидати-доброволци. Мазохистичните си желания да бъдат опънати на металните куки срещу заплащане заявяват цели 8 човека. Проследявам увисването на първия смелчага. Преминава гладко и като се уверяват, че го свалят жив и в съзнание, "палачите" го поздравяват. А останалите, заедно с желаещите, чакащи реда си, общо двайсетина човека, също го аплодират. Идва ред на една дама с еротичен оскъден корсет и когато я поставят на стола, наблюдателите стават с трима. Към 1 ч. пичовете от охраната ме мятат вкъщи, и докато краката и стомахът ми вече не "носят", въпреки че очите и ушите искат още. Още боя по кожата, още Spiritual Front… И има как. При това съвсем скоро.
Симоне Салватори ще е в компанията на може би най-близките си съмишленици Ordo Rosarius Equilibrio в атинския клуб Second Skin на 20 ноември.
Коментари