Той имаше много приятели.
Той имаше много пари. Той имаше своята песен – музиката, поезията и философията, наречена рок.
А заради нея – и нашата любов. В някои мигове той имаше буквално всичко. Но... в други (кой знае) може би бе тъжен и се боеше да остане сам. Той преследваше живота в задъхан ритъм, той желаеше всичко – тук и сега!
"Хората искат изкуство, искат шоубизнес, искат да те видиш как изчезваш с лимузината си", сподели Фреди Мъркюри (Freddie Mercury). И наистина изчезна – при това на втора светлина, с лимузината на своя гений зад острия завой на (не)битието.
Двайсет години от смъртта на Фреди Мъркюри се навършват днес. Две декади откакто любимото "лошо момче", чиито подвизи винаги минаваха за романтични приключения, не е сред нас. Но, както е ясно, само физически.
Победата беше неговият камертон. И в творчеството, и в живота. Като фронтмен на Куин (Queen) той въплъти - от самото им появяване на музикалната сцена, тази идея. Едва три години след първия си хит, музикантите се самообявиха за шампиони и се провикнаха "No time for losers". След още три години вече се мъдреха в книгата на "Гинес" като най-високоплатените "режисьори на трупа" в Британия, със 700 хил. лири на човек. "Щеше да е гадно, ако трябваше да страдаме заради изкуството си", не крие барабанистът Роджър Тейлър. "Винаги сме казвали, че искаме да сме най-великата група на света. Без капка срам си поставяхме това за цел на предприятието. Как иначе – нима трябваше да искаме да сме четвърти в класацията?", възкликва той.
"Ако нямах текстовете на Фреди като опора, когато бях дете, не зная къде бих бил сега... Те ме учеха за всички музикални форми, те провокираха мисленето ми. В действителност, никога не съм имал по-голям учител през целия си живот", признава Аксел Роуз.
"Фреди откри себе си с песните във втория ни албум ("Queen" II (1974). С шесткратно наслагване на вокални партии той постигна лудата си идея за помпозност" - продължава Роджър Тейлър – "но веселбата беше на шест".
Да, и Куин, и Фреди имаха репутация на страхотни купонджии. "Добре се забавлявахме", споделя китаристът Брайън Мей. "Никое парти след концерт не минаваше без кална борба на голи момичета, галони шампанско, поднасяни от джуджета и нагиздени кралици – една безкрайна бекстейдж вакханалия". Самият връх е нощта на Халоуийн през 1978 година, когато групата представя албума "Jazz" с маратонска оргия в Ню Орлийнс. Но това си има цена. "Тази склонност към изхвърляния, бликаща от музиката, навлезе в живота ни и се превърна в необходимост. Непрекъснато се стремяхме към недостигнати предели, а ексцесите са част от тях", доверява първата струна на бандата.
"Куин бяха някакво друго ниво. Чувстваме, че бяха една от най-важните групи, но бяха несправедливо пренебрегвани през последните 10 години – особено в Щатите. Те ни отвориха очите за писане на песни и хармонии", призна Джеймс Хетфийлд (Металика) (Metallica) преди мегаконцерта The Freddie Mercury Tribute на стадион "Уембли" на 20 април 1992 г., когато излезе да почете светлата памет на Фреди, наред с Пол Йънг, Сийл, Елтън Джон, Джордж Майкъл, Робърт Плант (Led Zeppelin), Джо Елиът (Def Leppard), Ани Ленъкс, Роджър Долтри (Ху) (The Who) и много, много други.
Първият концерт на Куин е през 1971 година в рамките на благотворителна инициатива на Червения кръст заедно с Линърд Скинърд (Lynyrd Skynyrd). Женствено облечени и гримирани, британците контрастират на косматите американци и са добре приети от публиката. В Германия имената на двете групи са изписани с еднакво големи букви на афишите и това дразни янките. "Те бяха направо ужасни, някакви южняшки селяндури. Не вярваха на очите си, когато ни видяха гримирани и в дамски одежди. Бяха бесни и леко изплашени от нас – четирима женчовци, които им осигуряваха публика и пари. Плащаха на своите хора да опъват плакати отпред с надпис: "Куин да го духат!". Големи тъпанари бяха. Като почнеха "Free Bird", имах чувството, че това парче ще свърши след месец-два. На всичкото отгоре имаха трима соло китаристи, а ние-един, но като за трима!", връща лентата на спомените Роджър Тейлър. В периода 1971-73 Куин свирят под различни имена – Рич Кидс, Гранд Денс (взето от книгата на Си Ес Люис "Спомени от тихата планета") и почти непроизносимото Топфактснюзендинфо, по идея на Тейлър.
Фреди винаги се е наслаждавал на мащабността в това, което върши. Пред погледите на всички – чрез епикурейските, барокови конструкции на своите песни и тяхната префинена перверзност и хедонистична фразировка. От елементарния ход на сцената до полета в звездни орбити – това са Куин и не е необходим телескоп, за да бъдат открити. От Книгата за рекорди "Гинес" и Националния пощенски музей, през театъра, до всеки дом – те са навсякъде. "Фреди отвори очите ни за това как трябва да приемеш живота, за да го изпееш", казва Лиза Стенсфлийд.
Провалът, а и бедността, бяха липсващи думи в речника на Мъркюри. В нито един етап на своята кариера Куин не приеха установените правила в рок играта и не усвоиха модерните бунтарски пози (каква ирония на съдбата – това ги направи по-решителни бунтари от останалите групи). Не се стесняваха от своя произход - средната класа, нито от своето академично образование.
Три години по-късно, когато пънк революцията запрати групите като Куин в боклукчийската кофа на историята, NME представи своя безмилостен и съсипващ профил на Фреди Мъркюри. До такава степен съсипващ, че до края на живота си той не даде повече нито едно обстойно интервю за пресата. Заглавието бе: "Този човек нелеп ли е?" Година по-късно рекламата на "Fat Bottomed Girls" и "Bicycle Race" като клип, корица на сингъла и плакат показа множество голи модели върху велосипеди, и естествено, предизвика голям шум, в отговор на което NME излезе със снимка на Фреди в гръб с надпис "Дебелогъзата кралица". Очевидно не защото редакторите имаха нещо против хомосексуалистите.
Фарук "Фреди" Булсара, именуван още Мъркюри, е роден на 5 септември 1946 като син на съдебен касиер от Занзибар (сега част от Танзания). Семейството му е от парсите – етническа група, напуснала родината си Персия през VІІІ в., за да съхрани зороастрийската си религия при настъплението на исляма. През 1955 родата праща младия Фарук в градското училище "Сейнт Питър" в Панчгани, близо до Бомбай, където той учи до 1963. Тогава се налага родителите му да се изселят във Великобритания – във Фелтъм, Мидълесекс, на неколкостотин метра от фамилията на Мей (но без да се познават).
Мъркюри винаги е бил музикален, но, както разказва Тейлър, той в никой случай не е бил съвършен изпълнител. "Фреди несъмнено имаше природна дарба, но когато се срещнахме за първи път, пееше с едно странно вибрато, което за някои хора бе смущаващо. Той обаче се съсредоточи до самозабрава и така успя да открие себе си."
Според Мей естествената дарба на Мъркюри бе причина за неговата ексцентричност. "Фреди пишеше в странни тоналности. Китарните групи използват предимно "ла" или "ми", най-много "ре" или "сол". Повечето ни парчета, особено тези на Фреди, бяха в чудновати тоналности, сякаш пръстите му сами ги избираха: "ми бемол", "фа", "ла бемол". Това са последните неща, които ще поискаш да свириш на китара, затова, ако си китарист, се налага да изнамериш нови акорди. Песните на Фреди имаха такова богатство на акордите, че винаги се прибягваше до някаква необичайна пръстовка. Песни като "Bicycle Race" съдържат страшно много акорди."
"Аз съм толкова могъщ на сцената" – обясняваше без лицемерие Мъркюри преди да възвиси четирите си октави в мегашоуто на Rock In Rio (1985) – "че изглежда като да съм създал чудовище. Когато изпълнявам, съм екстраверт, но вътрешно съм съвсем различен човек..."
Брайън Мей: "Какъвто и да беше, за тази личност суперлативите са безпомощни. Той успяваше накак да насочи въздействието на изключителния човешки образ, който бе създал, тъй че да достигне до всяко сърце, до всяко момче, което се бореше да стане мъж, и до всяка жена, която би си пожелала такъв мъж. Той притежаваше тръпката на гения, която ни пришпорваше към величието. Фреди, ти направи всичко това. Ти беше най-добрият, ти промени света. Бъди благословен!"
Днес идеята за Куин без Мъркюри е жива - не само в търговски и ретроспективен смисъл. След като опита да замести Фреди с Джордж Майкъл, пробва се с различни вокалисти и участва в значими чествания, бандата се спря на Пол Роджърс (Paul Rodgers). Легендарният певец на Фрий (Free) и Бед Къмпъни , който отказа на Дийп Пърпъл (Deep Purple) през 1973, пя официално за Куин, издадоха и съвместни албуми. Каквото и да излезе от приумицата митичният състав да вземе Лейди Гага (Lady Gaga) като фронтдама - дори само за предстоящето си турне, то е друго. Наречете го (без да се замисляте и два мига) шоубизнес. А не музика.
Минути преди фаталния час, попитан с какво желае да бъде запомнен, Мъркюри отвърна: "Не знам! А и изобщо не ми пука, нали ще съм мъртъв".
Брайън Мей: "Понякога си мисля, че Фреди бе щастливец да умре тогава. Не бе осъден да гледа как неговата сила гасне, как групата му затъва в неизвестност. Разбира се, смъртта му даде нов живот на Куин".
Или както би казал самият Фреди: "Знаете как е, скъпи мои, шоуто трябва да продължи".
Коментари