Песента на Марсианския кълвач е способна и от гроба да ме изкара.
Още при първия тон съм скочил на крака и пулсът го чувствам с върховете на ушите. Фейт Ноу Мор (Faith No More), химерата, която 20 и повече години вярвах, че е недостижима, за втори път на живо. В Белград този път.
Докато се опитвам да стегна чакрите, петимата в бяло възпяват кризата на средната възраст. Добре, че имам още няколко години до нея! Някъде там се усещам и разглеждам подробно сцената. Когато Фейт Ноу Мор пуснаха официално съобщение за концертите си в Европа, то беше под формата на некролог. Съвсем в същия тон, зад групата се вее не трансперант с името й, а чиста, черна завеса. По сцената са пръснати цветя в саксии. Бели, естествено. А американците са като увити в саван с белите си копринени носии. Хуморът им нерядко почернява, да.
"You're perfect, yes, it's true. But without me you're only you", ревем над 15 хиляди души. Вероятно всеки има някоя истинска персона предвид, докато крещи жигосаните вече 20 години в съзнанието редове. А генерал Патън се подхилва и някак хипнотично съчетава абсолютния фронтмен с пълен психопат, на когото всичко му е през крачола.
Фейт Ноу Мор са за първи път в Белград. И хората около мен са на ръба на катарзис. Няма песен, която да не е изпята с пълно гърло, няма хора, които не поглъщат спектакъла пред тях, няма... такъв филм, като концерт на Фейт Ноу Мор. За втори път пред мен... И пак не съм сигурен, че ми се случва. Една от най-истерично гениалните музикални формации – алтернатива на алтернативното, Фейт Ноу Мор нямат просто фенове, те имат клинично пристрастени последователи. И няма момиче на стадион "Ушче" тази вечер, което не би повило в жегата Патън с голото си тяло, няма мъж, който не би ударил една ракия с него.
Сетът им е с могъща доминация на "King For A Day, Fool For A Lifetime" и "Album Of The Year" – по-спокойни песни, но в никакъв случай по-плитки на емоционално въздействие. "Ricochet", "Evidence", "Last Cup Of Sorrow" – един след друг мозъчни шамари, от които искам да вия, а и вероятно го правя, преди Майк Патън отново да извади торбата с глупостите и да поздрави настоящия президент на Сърбия с "Diggin’ The Grave" и да ритне в ступор няколко хиляди зрители. Които в един момент вдяват, че прякорът на Томислав Николич е "Гробар", както после ми обяснява приятел от Нови Сад.
Естествено, парчето ни помита като триминутно торнадо, а психопатясалият Майк се дере и върти по сцената като недоклано яре със стърчащ от врата нож. Епично! Като песента, която избухва веднага след това. Песента, с която немалко хора сме чули за пръв път Фейт Ноу Мор. Пет минути ритмично сме стъпили на поляната или излетяли на 20-ина сантиметра във въздуха, в опит да викнем 5-та по Рихтер в центъра на Белград. "It’s it what is it…" А после сме съвсем "Easy"… Не броя изпълненията. Потъвам в едно, изхвърчам в друго и накрая всички махаме задружно – група на публика и обратно за довиждане с "Just А Man". Е, да ама не. Имаме и новата песен. "Matador" е бонусът за всички, присъстващи тази вечер на Belgrade Calling и изведнъж се чувствам по-висок с поне 5 сантиметра. И сме в Сърбия. Няма как да не чуем "Ajde Jano". Внушително е тази исполинска група да пее тази песен в Белград и хиляди сърби около теб да пригласят. Само от спомена ми се изправят космите. Небивалото приключва със "Stripsearch". Добре, че има половинчасова пауза между Фейт Ноу Мор и Систърс Ъф Мърси (The Sisters Of Mercy), за да схвана изобщо не в коя държава, а на коя планета се намирам.
Моля ви, хора, не разпускайте бандата преди да ви видя поне още един път!
За да повярвам.
Коментари