Патетичен репортаж!
Ето такъв вид искам да приеме разказа ми за съвместния концерт на Криейтър (Kreator), Морбид Ейнджъл (Morbid Angel), Найл (Nile) и Fueled By Fire оная вечер. Но едва ли, обаче дори и го бъде (както ще опитам) - няма, просто няма как да предаде вълнението, възбудата и емоционалния заряд, които се пропиха в спортната соц. зала "Христо Ботев".
Металиадата се чакаше и коментираше месеци наред и не е за вярване, че вече е в историята. Ами, съществуват фенове в България и именно те са важен елемент, за да бъде едно събитие наречено "яко".
Това бе именно такова! Подчертано екстремен концерт с висока посещаемост и стабилна организация, точно според предварителните нагласи. Три банди от елита на дет и траш метъл сцената и една нова надежда в един приятно хладен ноемврийски ден. Какво повече да искаме от понеделника?
Калифорнийците Fueled By Fire толкова нямат търпение да заопъват жици, че стартират лайфа с 15 минути по-рано като лишават голяма част от публиката- може би около ¼ от броя ѝ в края на вечерта, от възможността да даде своята тежка дума дали са си заслужили съпорт слота. Докато се ориентираме, американците вече са изпопрепускали към 3-та си песен. Имат самочувствие, изглеждат леко сърдити на пръв поглед, но вероятно са само притеснени и уморени… Да, нивото им на свирене е добро, не се свенят по сцената като ученички пред даскал, а си тряскат макар недотам оригиналните композиции. Ясно е, че немските траш пионери са повлияли не само на тези тук, но и на цяла гвардия млади банди по цял свят. Вероятно някой е видял точно в тази банда повече потенциал или пък просто им се е усмихнал късметът. Оттук нататък всичко е в техни ръце – получили са шанса си и сега трябва да избистрят идеята за това доколко е добре да приличаш на своите идоли, да си средна класа траш банда или да чуеш критиките и да се отърсиш от прекаленото влияние. Иначе, да – има истина в песента им ”Thrash Is Back”, с която свършва сетът, а гостите вперват поглед във вече порасналата тълпа, за да разберат дали се е получило. Както каза Нико, то Suicidal Angels са по-интересни. Факт! На американците им убягва точно моментът, в който ще знаят как да подправят гозбата, на която не ѝ достига сол.
Повече от пикантни обаче са следващите по ред гости – Найл! Американската египто-дет-метъл формация постъпателно, категорично и с постоянство утвърди името си на банда, която успя да предложи не само уникална "опаковка", но и зашеметяващо педантично изпипана концепция на един стил, за който мнозина отдавна заявиха, че няма как да се похвали с нещо новаторско… Е, Найл го направиха. Ще си речеш, че едва ли има как египетската тема да е интересна след 5-я албум, но дори и със 7-я те не втръсват, а напротив, правят "предмета" още по-увлекателен. Именно парчета от актуалния албум "At The Gate Of Sethu" ще е новото, което са обещали да ни представят на живо. Студийната лудост на сложните дет композиции е с умножена сила на сцената. Дали "Санди" е минал през северна Каролина или Найл са репетирали – в това можем да се усъмним след шеметната дет демонстрация. Karl и Dallas вече си ги знаем, както и творението на биомеханиката Kollias, но колко очаровани сме от новака Todd Ellis, който освен с баса се справя чудесно и с бек вокалите. Познавам Kollias то времето му в Nightfall (2004-2005) и се сещам как ми обясняваше, че неговият стил е друг, демонстрираше ми бързина на една репетиция на Nightfall, каквато иначе нямаше как да покаже с тази точно група, но пък упражняваше с формацията Sickening Horror…
Въпреки оплакванията, че звукът не е достоен, мощта се лее от сцената, а на първите "Sacrifice Unto Sebek” и ”Defiling The Gates Of Ishtar” буквално ни буха в стомасите, докато се прилепваме до колоните и сцената за по-добър фото кадър. ”Kafrir!” и "Hittite Dung Incantation” проправят пътя на новата продукция с кратко прекъсване заради смущение в електричеството. Клементина Койчева някак несъзнателно подсказа за това с новината в www.metalhammer.bg, в която разказвайки за инцидента с тока в Испания по време на сета на Криейтър, намигва на Лукавия, че, видиш ли, дано не се случи и тук... Но сривът трае буквално секунди и всичко е под контрол после.
И парчето ”Enduring The Eternal Molestation Of Flame” от новия албум е прието също така шумно като и старите. Със ”Sarcophagus” намаляваме темпото, но наваксваме бързо с още една тресня от 2012 - "The Inevitable Degradation Of Flesh"… Когато прозвуча "Black Seeds Of Vengeance" ни е ясно, че ще се изнасят от сцената, защото странникът Vincent дебне своя ред.
И ако Криейтър и Найл вече знаят що за диваци сме от предишните си шоута тук, то за David Vincent и ко. това са само разкази до момента, в който се качват на сцената. Великолепен тур пакет. Сещате ли се за солото на Karl Sanders в "God of Our Own Divinity" от албума "Heretic" (2003) на следващите? Е, да от ерата Steve Tucker е, но все пак…
Морбид Ейнджъл, човече! Ето това е най-чакания момент за тези малко над 1000 присъстващи в залата. За 20 години вероятно не един и двама от нас са ги гледали някъде по света, но първото им стъпване на родна земя си е събитие. Е, да, за жалост се случва след излизането на най-противоречивото издание в кариерата на бандата - "Illud Divinum Insanus" (2011) и доста след култовите албуми "Altars of Madness" (1989) и "Covenant"(1993)…, когато "Blessed Are the Sick” вече не е видеото, което гледаме през ден на VHS-а, записанo от някой Headbanger’s Ball… Разбира се, издухваме прахта от касетите и си припомняме добрия стар Морбид Ейнджъл. Чували сме,че Vincent е студен и дистанциран, но к’во от т’ва – да не би да се женим за него? Не съм се разтреперала долу пред сцената, докато той с жест на владетел се настанява там горе. Изглежда различно от 2006, когато гледах бандата на феста Sziget, където от сцената на Metal Hammer ругаеше публиката на поразия, беше в лачен костюм и видимо отегчен. Сега обаче е усмихнат, със също толкова горда осанка и зъл поглед.
Държа в ръцете си оригиналния сет лист (който, признавам си, си присвоих с помощта на Kollias) и не мога да повярвам, че у нас са свирили толкова много песни - 14. Веднага след отварящата "Immortal Rites" ни мятат тоталната класика "Fall From Grace"!!! Умирам на място, както се казва. От David лъха такава настървеност, че дори да не му вярваш и да не си му простил за последния диск, се заразяваш. Сцената му отива. Разбира се, на нея повече от прекрасно се чувства и странникът Trey Azagthoth, който така подчинява китарата, че се чудиш как може изобщо да намира любов и време завръзка с друга в женски род. Добре стои и норвежката свежа кръв Thor Anders Myhren, познат като Destructhor (Myrkskog, Zyklon). А временно заместващия Tim Yeung, който се опитва да догони оригиналния барабанист Pete Sandoval, се изкъртва зад сета барабани. "Rapture” и "Pain Divine" са следвани от “Maze Of Torment". Паркетът на залата вижда як зор, губиш стабилност на тресящия се под. Застига ни и една двойка парчета от въпросното последно издание- "Existo Vulgore” и ”Nevermore”, но не чувам никой да използва нецензурни думи по адрес на музикантите. Това обаче едва ли значи, че им е простено… Просто преглъщаме, за да доживеем момента на култова двойка – от "Domination" (1995), а именно- "Dawn Оf Тhe Angry” и "Where Тhe Slime Live”!
Е, тук вече заблудата ми, че сме в 90-те (тя така или иначе си ме хваща често) съвсем се засилва. Не, това не са откъслечни спомени от картини във видео – това е David Vincent – вярно, не е рус, брюнет е вече, ама излъчването му на деспот е все така силно. Газят ни с уверени дет хватки… Изненадата идва със следващата атака "Bil Ur-Sag", от Tucker-ския период (по-точно - от албума "Formulas Fatal To The Flesh" (1998). Край ли? Ясно е, че ще има бис. Всички са подивели. Наистина не съм очаквала толкова много хора да пеят с бандата, но класиките са си класики: "God Of Emptiness" и "World Of Shit (The Promised Land)".
Следва сетът на Криейтър. Тоест, време е да проветря кофалника за малко навън преди следващата резачка.
To be continued...
Коментари