Магията Лили Иванова - в действие

Да се пише за Лили Иванова, не е лесно.

Напук на нейните многохиляди верни фенове, които виждат само добрите ѝ страни, и на онези зли езици, дебнещи само в коя нейна "излагация" втренчено  да се вторачат... Истината е, че Лили Иванова е доста по-противоречива личност, отколкото изглежда.  
 
Едно обаче може да се твърди със сигурност. В новата история на родната  музика, ако въобще е възможен подобен израз, България няма друг подобен музикант като Лили Иванова. Тоест, тя е Тя - единствена по рода си, феномен, несравнима, дива, прима – всичко това е неоспоримо. Дори и от онези, които не са сред нейните почитатели.

Малко доказателство за това бе и големият концерт, който певицата изнесе в "Арена Армеец - София" снощи. Откакто тази зала съществува, не е имало изпълнител - нито български, нито световен, който да препълни помещението до такава степен, че да има хора и зад сцената, които виждат частично, или не виждат нищо, но са там само и само за да слушат гласа ѝ. Официално присъстващите бяха 12 000 души. Плюс допълнителните 2 000 правостоящи места, които бяха разграбени в последния момент. Но официалните данни, смятам, почти никога не са верни. Помоему публиката беше дори по-многобройна. Атмосферата в залата не можеше да бъде сравнена с никой друг български концерт. Стилна, почти черно–бяла атмосфера, силни, но едновременно с това дискретни бели прожектори, се рееха из препълнената зала около затаилите дъх хора, седнали много близо един до друг. Да направиш така, че хиляди хора, пръснати в огромна зала да заприличат на едно цяло, сякаш седнали в близък полукръг около теб и зяпнали те в устата, забравили да дишат, е нещо като магия. Като даденост свише. Сила с неизвестен - поне за мен, произход.

Зад гърба на Лили бе изградена истинска музикална крепост. Крепост, върху която единици български изпълнители са имали честта да се опрат. Става въпрос за формацията Grand LI Orchestra, която се състоеше от имена като маестро Живко Петров (пиано), Стоян Янкулов – Стунджи (ударни), Веселин Веселинов-Еко (бас), Милен Кукошаров (кийборд), Ангел Дюлгеров (китари), Калин Вельов (перкусии), Бисер Иванов (китари), Огнян Енев (тромпет и саксофон), Орлин Цветанов (цигулка), Михаил Йосифов (тромпет), Димитър Льолев (саксофон), както и беквокалистите Александър Славчев и Елена Кокорска. Че и щрайх, дирижиран от Пламена Жекова - в общия им ореол. Погледнати отдалеч, страхотният бенд и Лили изглеждаха като грандиозна музикална армада, дошла обаче не с цел разрушение, а водена от любовта да съзижда.
 
Спектакълът започна със "Стрелките" малко след 20.00 ч. и продължи повече от 3 часа. Незабравим и безкраен български концерт. Прозвучаха предимно нови парчета - "Един миг нежност", "Шепот", "Няма бряг за любовта" и "Другото лято". Новите любими на публиката хитове "Икар", "Рокля на цветя", както и кавърът на Ахат "Черната овца", който буквално взриви младата част от аудиторията. В репертоара бяха и предишните песни  на Лили "Без правила", "Невероятно", "Искам те", "Сън ли си", и, разбира се, най–вълнуващото парче на вечерта - "Камино". Тук е момент да обърна внимание на нещо много важно за концерта - всички композиции, които представи Лили, бяха в нови - не много по-различени, но безкрайно хващащи аранжименти. Запазващи, от една страна, духа на оригинала, но превеждайки го на езика на звучене, адекватно на днешния музикален ден. Ето така се минава границата на два века! Но какво и друго да очакваме, след като тези аранжимнти са дело на маестро Живко Петров?! Това вече не е естрада. А поп музика. С някой и друг рок риф. С малко диско ритми. С привкус на екзотично латино. И на естетски джаз.  

Към средата на концерта певицата за пореден път демонстрира какво означава да си дива на сцената и прекъсна една от песните си заради това, че не чува ритъма, след което я започна отначало. В интерлюдия, по време на която Лили смени тоалета си, Мариус Куркински - с когото имат съвместно видео (Виж клипа "Ти не си за мен" ТУК) - се появи на големите екрани, вълнуващо рецитиращ стихове на Мартин Карбовски - "толкова много да те обичам, а ти мене толкова малко..."

Онова обаче, което не може да се подмине, е, че не чухме  песните, които  направиха Лили най–великата дама на българската популярна музика. След различни скандали през годините, композитори като Митко Щерев, Асен Гаргов и Тончо Русев забраниха на Лили да изпълнява техните авторски пиеси, предизвиквайки интересни спорове  за това кой е "виновен" за съществуването на големите песни. Композиторите ли, че чрез тяхната музика (плюс текстовете на поетите), Лили е станала голяма певица. Или пък обратното - че тя е вдъхнала живот на точно тези текстове и музика, с които няколко поколения българи са израснали, слушали и познават повече от добре. Спорът е голям и труден. Прилича на препирнята за яйцето и кокошката.

Макар и величието на вчерашния концерт да е безпорно, новите песни на Лили трудно заместваха шлагерите от класата на "Детелини" и "Ветрове" например. Едва ли е имало човек в залата, на когото да не му липсват. Мое лично мнение е, че от целия спор за правата върху тези песни загуби не толкова Лили Иванова, а нейната публика, която тя толкова обича.

В допълнение на това - вместо бомбен финал с много препинателни знаци, бих искал да отбележа, че единици по света са изпълнителите, които на тези години са в състояние да спрат дъха на публиката с нов репертоар. Нещо, което Лили направи снощи на грандиозния си концерт.

Напът към вкъщи си чудех: каква ли е цената на едно велико творчество, заради което хората те разпознават. Финансова или морална, и заслужава ли си? Лично аз нямам отговор.

По-важното е, че залата беше препълнена с развълнувани хора от всякаква възраст - и млади, и стари, и по-стари, които следяха внимателно всяко движение и тон на Лили. Вечното момиче!

А това може би прави незначително търсенето на отговори.  Снимки на Мартин Цанков - в секцията "Галерия".