За вас не знам, но лично за мен Сигнал е първата хеви метъл група в България.
Дори не просто хеви метъл, ами и траш, спийд и хардкор накуп. Ще кажете, че съм се бъгнал от носталгия към онази шарена паста за зъби, но я се поставете на мое място. В едно весело, но скромно в музикална насока детство, белязано от винилите на Лили Иванова и Емил Димитров (е и една "Una Paloma Blanca" - за цвят), изведнъж мама ви носи вкъщи албума "Вечен кръстопът" (1979).
Националният хит "Може би" тогава ме зашемети, като "Seek And Destroy” години по-късно. И взех, че обявих официално в училище: "Това е моята любима група на всички времена!".
Кога минаха тези 35 години, да се неначуди човек? И как упоритият Данчо Караджов успя да съхрани една от най-емблематичните български групи и да я превърне в нашенски Ролинг Стоунс? Въпроси, достойни за поклон!
И няма абсолютно никакво значение, че на снощния паметен концерт в "Арена Армеец" гласът на стария певец не беше така свеж, особено на ранните парчета. Сигнал са ЕПОХА и развалят черни заблуди от сорта, че само и единствено Лили Иванова можела да напълни "Арена Армеец". Е, вече не е само тя!
Само час преди концерта "Сигнал – 35 години" нищо не предвещаваше, че в делничната вечер арената ще остане без празно място, поне във видимата част към сцената. В 20 часа и 10 минути, когато този лайв стартира, по моя преценка вече имаше към 10 000 души (с плюс-минус 1 000).
Шоуто откри актьорът Ники Сотиров с патетичен монолог за "Сигналът на Легендата" на фона на клавишен щрайх от гост-музиканта Краси Гюлмезов. После на сцената се качиха един по един – Владимир Захариев (ударни), Александър Мариновски (китара) и копието на Братя Аргирови с мустаци – Георги Янакиев (бас). Последен, барнат в кожено манто, като пълен двойник на Роб Халфорд (дори и в походката) се показа развълнуваният Данчо Караджов или Данко, както цяла вечер му викаше Ники Сотиров.
Колкото и да са се мъчили Сигнал със сетлистата, на всички беше ясно, че е абсолютно невъзможно да изпълнят всичките си хитове, дори в рамките на такъв почти тричасов мегаконцерт. Друг е въпросът, че ако бяха жертвали дългото инструментално соло 20 минути преди края, можеха да забият поне част от култовите "Довиждане", "Каскадьори", "Попътен вятър" и още десетина други. За капак към 13 минути отидоха само за "Липсваш ми" в началото и още толкова за "Може би" преди финала. Ама при 35 години на сцена всичко е простено на Големите!
Иначе концертът стартира с най-ранните хитове на бандата – "Любов" и "Мина и Лора". После се заредиха "Радио", "Лодка ли е любовта", "Глория", "Съжалявам", "Сбогом","В друго време, в друг свят", "Сляп ден", а на "Спри се" подскачащият до мен Митака ме пита дали Сигнал навремето са платили авторски на Юрая Хийп за това парче. Отговарям му, че трябва да е станало обратното, защото е факт, че Хийп са известни май единствено само на север и на юг от Стара планина, та нищо чудно Сигнал да имат заслуга за това.
Големият и най-истински бонус в юбилейния концерт бе появата на оригиналните членове – незабравимите Христо Ламбрев (клавиши) и Румен Спасов (бас). Е, друго си е да слушаш "Зелени сигнали" в оригинал. Ламбрев е епичен и единствен гордо носи на врата си оня култов златен медальон Signal, превърнал се в емблематично бижу през 80-те години. Още с умиление си спомням за онези две неизвинени отсъствия в училище, защото с Ицо ходихме да играем тенис на маса. Ама това е една друга, носталгична история ...
Има и акустична част в която се сменят инструментите с подходящи, а гост-звездата Гюлмезов забива атрактивно на акордеон. Има и романтична част, в която фенът на Сигнал – Марио, се качва на сцената и предлага брак на приятелката си, с която се е запознал преди година и половина, отново на концерт на Данчо (Данко) Караджов и останалите. Певецът приема развълнувано да им стане кум и влюбените се прибират във фронтстейджа да се мляскат на воля.
После още 20 минути концертно време се губи в теглене на толмбола за една китара Fender Stratocaster и уникален 1000-кубиков мотор Ducati Bulgari. Печелят ги две невръстни булки в присъствието на нотариус, но много силно се съмнявам, че изобщо ще използват някога тези прекрасни подаръци.
Шоуто продължава с брилянтен звук и още много хитове. Тук са "Приказен свят" и посветената на внучката на Данчо балада "Ния". Детето на същия този ден навършва точно 2 годинки, а прещастливият дядо Данко бърше две сълзи в края на песента. После слушаме и култовата "Щастливец", посветената на Рони Джеймс Дио – "Чуваш ли", и премиерното парче на легендите – "Силата на любовта".
В дългото предфинално соло Мариновски върти жици върху Хендрикс и Пърпъл и накрая свири химна, което ми идва леко в повечко, ама пак прощавам на "първата си любима група на всички времена". Сещам се за този момент след концерта, когато след час и нещо висене на студа, трамваят най-после ме прибира в София град, а покрай него се джиткат лъскавите билбордове на "салфеткаджийте" Преслава, Галена, Константин и около 3 800 светещи плаката на Веско Маринов. К’ъв химн, к’ви 5 лева?
За биса групата изобщо не слиза от сцената, защото няма шанс някой да ѝ позволи, при положение, че не се е издрал на "Като ключе от пощенска кутия". Караджов, преоблечен в снежнобял костюм, пее със сетни сили "Да те жадувам" след над 6 000 участия на живо, а този паметен концерт финишира със строфата "Да ви жадуваме"!
И нещо извън шоуто. Всеки път се убеждавам, че "Арена Армеец" е правена от бисерни миди. Няма как иначе да си обясня, че 10 солетки за 25 стотинки там струват цял един лев. :(
За измъкването от района след концерт просто не ми се говори ...
А иначе Сигнал са КЛАСА! И пак повтарям: да не съм чул повече, че само Лили Иванова можела да напълни зала "Арена Армеец"!
Честит 35-годишен юбилей, Легенди!
Коментари