Няколкостотин души хванаха снощния директен полет от столичния клуб "Терминал 1" право за Латинска Америка с бомбастичния концерт на Уил "Quantic" Холънд и неговия лайв бенд.
Събитието беше организирано от KeenActs като част от музикалната платформа на Ballantine’s – My Beat.
Имаше едно близо тричасово чакане докато стане време за полета, което си беше чинно полято с наливно Столично вайс, но трябваше да пристигнат всички пътници, все пак.
Малко преди полунощ спретнатият със закопчана догоре риза и сресана на една страна коса Уил изскочи на сцената заедно с клавириста и перкусиониста, хвана китарата, завъртяха едно видео на стената и... отлетяхме за тропиците.
Юбер мултитаскърът Холънд (диджей, китарист, акордеонист, саксофонист, пианист, продуцент, композитор, още малко и джедай) моменталически избухна с едноименния трак от новия си студиен албум "Magnetica", който и беше дошъл да презентира.
Зверски завладян от 7-годишния си престой в Колумбия и цяла Южна Америка, както и от визитите си по Карибите и Африка, семплите бийтове и мелодии на Уил със своите салса, соул, афро-колумбийски и реге елементи ни понесоха из латино карнавали, безлюдни плажове и като цяло вкараха адреналинов кикстарт на задаващото се лято.
Quantic е записал "Magnetica" с разнообразни изпълнители като Shinehead, Pongo Lovе и, разбира се, соул сестрата Алис Ръсел (Alice Russell), с която през 2012 разцепиха с диска "Look Аround The Corner”.
За снощния гиг обаче Уил ни беше подготвил приятна изненада - колумбийката Нидиа Гонгора (Nidia Gongora) (също дала своя принос към албума), която се раздаде на макс, като между парчетата отправяше към тълпата слова, но тъй като бяха на родния ѝ език, ще си остана само със свободна интерпретация.
От друга страна, британецът беше доста обран откъм думи, а трейдмаркът му през цялата вечер беше: "Sofia, how you feelin’?!". Но това не му попречи да направи жесток акомпанимент на Нидиа с акордеона си.
Макар и без смазващите вокали на Алис, успяхме да затрещим и на златния трак "Pushing On". Публиката чу целия проект "Magnetica", а парчето, което лично ме счупи най-много, беше "Painting Silhouettes" – страхотно лирично, атмосферично блаженство.
Като цяло звученето на "Magnetica" е доста по-различно от всичко, което Quantic е пускал досега. Записите имат по-органично, заземено звучене, сякаш Уил прави по-скоро homage към традиционната, народна музика на различните националности, от които е повлиян.
Интересно какво ли ни очаква за в бъдеще?
Коментари