Обичайно в четвъртък вечер не се трогвам от столичните предложения, чиито анонси ме заливат във Фейсбук всекидневно. Всеки и никой "правят" събития. За всичко и нищо. Дразнещо е, предпочитам да избягам в гората.
Ама е делник, в превод "невъзможно". Затова се прибирам вкъщи след работа, гушвам си куче и си домошарстваме щастливо.
Ама този четвъртък (25 февруари) JP3 (a.k.a Живко Петров трио) сервират джаз. Без свян и без лед, в Sofia Live Club. Завършват националното си турне, та не е за изпускане!
Закъснявам, традиционно. Тъмно е и тихо, нетрадиционно. Улучвам правилния момент, точно по време на лирическо отклонение + аплодисменти. Няма много хора, приятно е. Намърдвам се най-отпред, на метър от барабаните на Димитър Семов.
И те започват...
Страст и нежност на пиано, контрабас и барабани. Композициите са разноцветни и предизвикват дълги пътешествия из всестранни земи. Напомнят ми на бродене из планини, където картините се сменят бавно със специфична красота. Колкото по-дълго вървиш, толкова по-жив се чувстваш. С всяко следващо парче стигаш по-близо до себе си. JP3 разказват с музика живота и има истории за всички. Някак лично и интимно е да си на техен концерт. Не си вкъщи под одеялото с лаптоп на корем, но това е без значение, защото те успяват да те отведат където си пожелаеш. Само слушай музиката и пусни въображението си на воля да твори.
Живко Петров нежно и с финес задава тон на пианото, а между стените на клуба черно-бели мисли започват да хвърчат. Веселин Веселинов – Еко сякаш рисува картини с тяло около контрабаса. Трудно ми е да пресъздам колко експресивно свири тоз’ човек! Брутален е! Рязко скъсява дистанцията с публиката, бързо ти помага да го чувстваш близък, доближава те до емоциите и съзнанието си, до света в главата и между струните. А за солата на барабаниста бих се изправила на ръце и бих пляскала с крака, ако можех – жестоки са! Маракасите придават леко племенно звучене, с което музиката придобива тайнственост, а приключението набира скорост и става все по-вълнуващо.
Изпълняват пиеси от новия албум "Between The Worlds", композирани от Еко и Живко Петров, както и по-стари творения. Стилни, динамични, наситени с чувство и живот. Приказки, разказани без думи и мъдри като мънички деца. Карат те да се чувстваш специален с присъствието си.
Така че следващия път - независимо от деня, измъкнете се от вкъщи и ги послушайте на сцена: заслужават вниманието ви!
Коментари