Куин през 2016?
Забравете. Разбира се, че са вечни. И ще бъдат. Дори и без Фреди. Желанието да продължиш да свириш, просто защото това ти се прави, е разбираемо. Особено ако си музикант от калибъра на мистър Мей и мистър Тейлър, започнали да свирят заедно още от далечната 1970 и преди това - още времето на Smile от златния период в края на 60-те години.
На 23 юни усещането, че си на концерт на Куин беше силно. Адам Ламбърт се постара за това. Въпреки негативните нагласи. Не, не е Фреди. Никой не може да бъде Фреди. Но може да покаже уважение. И старание. Песните на Куин са си вечни. "Ще ви кажа какво си мислите всички - той не е Фреди Меркюри! Знам. Има само един Фреди", сподели искрено самият Адам Ламбърт.
Започвам от края – с бисовете "We Will Rock You" и "We Are The Champions", които бяха само грандиозен финал на случилото се преди това. Направи ми впечатление, между другото, че и в първата половина на концерта, а и през голяма част от вечерта, репортоарът беше съставен от композиции на Брайън Мей – и началото със "Stone Cold Crazy" и после, покрай китарното майсторство на физика и астронома Мей, "Tie Your Mother Down", съвсем съзнателно дойдоха да ни покажат хард-eн-хеви началото на Куин и влиянията на мистър Мей, свързани с един човек от Сиатъл с африканско-индиански корени, чийто фен беше и покойният Фреди Меркюри. Да, защото освен каберетните вариации на Лайза Минели, Фреди беше репетирал пред огледалото и с композициите на Хендрикс...
Но да се върнем към концерта на столичния стадион "Георги Аспарухов". Хитовете на митичната банда от нейния осемдесетарски период очевидно нямаше как да бъдат избегнати - и "Another One Bites The Dust", и "I Want To Break Free", да не говорим за безсмъртната "Under Pressure" - дело на Брайън Мей, своеобразно поклонение към безсмъртието на Фреди, но и на Дейвид Боуи. Изпята от съратника на Фреди в бохемските партита, Роджър Тейлър. "Бохемска рапсодия" беше просто реверанс към най-славните години на Кралицата. Както и "Love Оf My Life", представена не за първи път тази година от Брайън Мей у нас. Бурни овации предизвика "Хубава си, моя горо", интригуващо интерпретирана от майстора на струната. Удоволствието да чуеш всичко това е доста силно. Особено ако си пропуснал 80-те заради желязната завеса...Което Мей напомни неколкократно. И многозначително, по различни начини в сета на формацията, увенчала фестивала "Арена Музика", традиционно - и прецизно, организиран от "София Мюзик Ентърпрайсис". Концертът си беше абсолютно събитие и заради пиротехническите ефекти, ефектното осветление, внушителната сцена и огромните видеоекрани, от които и Фреди се "включи" в шоуто.
Специално внимание заслужава изявата на българската банда Jeremy? Фронтменът Ерсин Мустафов и останалите момчета - Ташо Колев, Росен Ватев, Красимир Тодоров и Емилиян Бонев, показаха, че неслучайно са избрани да подгряват знаменитата банда - при това не само у нас, а и в Полша и Румъния. Инди рокаджиите удариха непосредствено преди гостите - със самочувствие и сценична стръв, парчета от пробивния си едноименен дебют, сред които и утвърдените вече "King Kong", "Hope", "Two Weeks To The Great Escape" и пилотния сингъл "Fake Fruits". Това е единствената родна група, която ще свири на Exit Magic Adventure 2016. Нашите ще се качат на престижната Fusion Stage в Петроварадинската крепост на 10 юли.
Форца на фестивала с алтърнатив саунд дадоха румънците Grimus и британците Electric Pyramid , член на които е Ол Бийч, син на дългогодишния мениджър на Куин - Джим Бийч.
В заключение: Куин са си Куин. Дори и без Фреди Меркюри и Джон Дийкън. Адам Ламбърт може да влезе в кожата на класиците. Има само един въпрос. И той беше зададен от Робърт Плант още в далечната 1992 година. Отговорът на легендата беше риторичен – има групи, които започват с взрив и завършват със взрив. Необходимо ли е да бъдат възкресявани? Мое лично мнение, не само на Плант...
От друга страна обаче, удоволствието беше пълно.
Коментари