Точно 10 години по-късно!
И по света, и у нас, думата "джаз" е все така "лесна за произнасяне и приятна за ухото", според Ърнест Дж. Хоупкинс, в чиято кратка статия, публикувана в "Сан Франциско Бюлетин" през 1913, е упомената за първи път. Думата - с цялото ѝ емоционално и смислово значение, удобно се е настанила не само в календара на Банско и на България, но и в музикалния афиш на Балканите. А цветната програма, която събитието предлага, събира в китното планинско градче меломани от цял свят. Които връщат на същия този свят създадените у нас красиви спомени: музика, текст и аранжимент. Букет от положителни емоции и широки усмивки, дори сълзи (радостни), които виждам в очите на симпатичен около 50-годишен холандец, съпреживяващ вихреното около полунощно соло на сънародничката си Кенди Дълфър. Той затова е и пропътувал толкова километри до площад "Никола Вапцаров". Да я аплодира на крака, пред сцената. И не е необходима Брехтова смяна на перспективата, за да установиш, че пощурелият от хормони наш тийн до госта изобщо не съсипва хармонията и атмосферата, обратно - като че ли я допълва. Тъй като именно разноликата публика на този фестивал създава код за неговата идентичност. Всичко в района, дето е на собствен ход, е на площада. Имам усещането, че всеки от присъстващите тук се е подготвил за фиестата със сърцето си. Като Малкия принц, слязъл сред ураган от звезди по Млечния път от връх Тодорка, докато лятото шепне в буките джазовите си сънища.
Абсолютно всички артисти, които видяхме (и аплодирахме) в последните вечери на тазгодишното издание оставиха душата си на сцената. Големите козове в афиша на Банско Джаз фест 2017 бяха, разбира се, асата Пати Остин (12 август), Кенди Дълфър (10 август), Мънго Джери Блус бенд (12 август) и Тони Момрел (9 август). Но и останалите си ги биваше и съвсем неслучайно придърпаха като с магнит интереса на присъстващите.
Българо-американската формация Two Cities One World откри програмата на 9 август със сърцат гиг. Анна Янова – Катур (вокал) и Джаред Катур (китара) изгряха със същите усмихнати лица, които познаваме от VIP Brother. Заедно с останалите се представиха с безспорна, но неангажираща изисканост. Сетне New Beginnin' разходиха своя фънк на високи токчета. Ана Шаркова (вокал), Таня Апостолова (клавир, вокал), Полина Петрова (бас, вокал), Явор Деспотов (китара) и кубинецът Рейди Мачадо Бризуела (барабани) забавляваха публиката с "нещата, които обичаме". Опасен експлозив на емоции и чувства както в авторските пиеси, така и в кавърите.
Двайсет инструменталисти и 8 вокалисти, предвождани от Майя Бараташвили и топлите ѝ карамелени очи, са в Тбилиси Биг бенд, дирижиран от Гиви Гачечиладзе. Солата на емоционалните грузинци са крачещи метафори; контрапунктиращи линии на който си изберете стил, свързан с джазa; пулсираща звукова тъкан, извайваща с мраморна прелест не толкова нотна поезия, колкото лирична проза. Все в поздрав към живота, който долита на горещи вълни. В свободен стих. Най-дългият - близо двучасов гиг в афиша на събитието. Прекрасна селекция на сетлиста, в който свободно дишат меломански композиции от репертоара на разнолики артисти (Дайън Шуър, Ник Уест, Джо Кокър, Хърби Хенкок и Ал Жаро), интерпретирани от четири екзотични (и различни - като вокален натюрел, но и като имидж) вокалистки - по една бленда за всяко настроение; през филмови теми и стари градски песни от Грузия. С бляскави включвания на ефектната цигуларка - твърде фънки. Да, и участниците в тазгодишното издание на Банско Джаз фест не подминаха световния фънк ривайвъл в последните седем-осем години.
Този път грандът Марио Станчев бе в компанията на Лоран Блументал - саксофон и Стоян Янкулов - Стунджи - перкусии. Trio inedit, тоест - трио, което не си виждал. Покана от аса за класа. Изявата им същата вечер запозна присъстващите с уравновесена мелодика и много идеи в общата ѝ музикална архитектура. Френски маниер - нравствена полиция за всеки недосварен вкус. Какво ли друго да очакваме от един професор, основател и дългогодишен ръководител на джазовия департамент в Консерваторията в Лион. По стечение на обстоятелствата обаче не бе осъществено първоначално обявеното за общ джем на двойно трио с участието на друг професор - Христо Йоцов (преподава ударни инструменти в джазовия отдел на музикалната академия в София; най-чистосърдечно препоръчвам съвместния им албум със Станчев "Autumn Leaves In Sofia"). Звученето на живеещия от дълги години във Франция пианист продължава да е с единия крак в класиката, но настоящите пиеси завиват от леко "паркетния" му репертоар, който познаваме. Препищна ударна секция. Безкрайно гъвкава промяна на темпата. Фантастична скерцозност. Доволно cool роял, но с безкрайно въображение и пълнокръвност на саунда. Обединени в сюита композиции, "нахвърляни" за пълна импровизация. "Не толкова джаз, колкото пиеси за пиано", както поясни самият Станчев, срещнал сили и енергии с Лоран Блументал 30-години след първия им съвместен концерт. Съвсем логично в края на изпълнението дойде удостояването на бележития българин с почетен знак от градоначалника Георги Икономов. И по повод 70-годишния юбилей, който Марио Станчев предстои да посрещне догодина.
Европейският джаз от най-висока класа продължава да шества из Банско, интерпретиран крайно чисто от полското трио Chopin On The Strings (Шопен на струните). Казано накъсо: Пьотр Родович - бас, Мачей Стшелчик - цигулка и Ромуалд Еренц - китара са класиката в джаза (и обратното ще е вярно) - по всички траектории и на стиловете (от мазурка до танго), и на въображението. Шопен без пиано. Импровизационно вдъхновени на джаза, композициите на поляците са съчетани с хармоничната логика на прочути класически пиеси от творчеството на знаменития им сънародник, и с висша проба модерен романтизъм. От онзи, който е красиво прошарен. Обаче съвсем като за духовната трапезария на XXI-ви век. Но, моля, без да се превръща в излишно газирана "джазирана класика" за посетителя на мола, това са сериозни музиканти.
След кратка пауза (която за удобство наричаме размисъл), на сцената са Фредерик Виал (Frederic Viale) (акордеон), Тома Кордоли (Thomas Cordogli) (бас) и Йоан Сера (Yoan Serra) (барабани) със специален гост нашата Маги Алексиева - Мей, достойна ученичка на примата Стефка Оникян, доцент д-р. Че Фредерик е виртуозен акордеонист, става ясно от самото начало. Не е нужно особено представяне и за Тома Кордоли, придобил популярност от съвместните си изяви с Франк МакКомб - певец, записал единствените два албума на легендарната хип-хоп, ритъм-ен-блус, соул и фънк банда Buckshot LeFonque. Насред Банско четиримата отварят пространство за едно по-различно фънк звучене. Най-малкото заради бистрата бленда на Маги, която умело разказва чувства. Сега - с акцент любовта. Буквално и преносно между нея и Тома хвръкват искри. На сцената, пред всички. Гледал съм я Мей десетки пъти - и не само в обкръжение на френски и американски (Пуджи Бел) музиканти, затова вътрешното ми нетърпение преминава в спокойно любопитство как този път ще размести интонационните пластове. Изненадка! С окрилено от любовта сърце (комай в посока Менделсон), вокалистката пропява за първи път на френски. А нито едно от парчетата не разочарова френскоговорящите в публиката.
Васко Петров – вокал, Станислав Арабаджиев - пиано, Димитър Сираков – контрабас и Никола Горялов – ударни радват фестивалци с програмата Love Songs на 11 август. Сладкопойно мелодичен и ясен стил, страхотна фразировка на българския Франк Синатра и вродено чувство за суинг на неговата група. В репертоара са и стандарти, и не толкова популярни, но красиви пиеси ("извадени от нафталина, трудоемки" - Васко) на Джони Мърсър, Дюк Елингтън, Джони Мендъл... ("Midnight Sun", "Rain In My Heart", "Fever", закъде без "My Way") + изисканата балада "The Shadow Of Your Smile" във вариант Тони Бенет - премиерно. Ах, спомени... Биг бендът на БНР с - бог да го прости!, диригент Вили Казасян изнася паметен концерт "С почит към Джордж Гершуин" със солисти Людмил Георгиев, Стефка Оникян, Камелия Тодорова и Васил Петров, стилно палейки мотора на големите амбиции на организаторите по време на първото издание на Банско Джаз фест, когато дори в София нямаше джаз фестивал... Съпреживяхме трибюта седалка до седалка и бира срещу бира с някогашния президент на България Петър Стоянов (вляво) и авторитетния флейтист, композитор и аранжор Симеон Щерев (вдясно), преди ехеййй - 20 години... Петър Стоянов и сега се мярва на първите редове... Трябва времето не да се премери, а претегли. Но млъкни, сърце - многоточието да стане точка.
В същия изфинен джинс е и гигът на Петър Салчев и октет Пловдив на 12 август. Градът на тепетата открай време захранва България с ултракачествени ноти и крайно артистични музиканти, при това не само джазмени. До един с позитивно мислене. (Да, смята се, че то не е модерно днес, обаче аз все още съм възкачен на върха на противното мнение). Салчев е брилятен певец, умее да интригува. Добавете ярката харизма на пианиста и композитор Мирослав Турийски, който е в основата на бенда (и сред тазгодишните носители на престижното отличие "Златното перо"). Брас фурии, пиано цунами, наситен звук и меки вокални фрази. Акцентите: Коул Портър ("Night And Day"), Жубим ("Aqua de Beber") и "Stranger In Paradise" - основна тема от мюзикъла "Kismet" (1953). Защо Банско Джаз фест не е целогодишен...
Израелскят Offlines Project със специален гост Владимир Карпаров е на 11 август, петък. Пианистът Гай Минтус и композиторът, мултиинструменталист и вокалист Инон Муалем листят и бистрят музика оттатък линиите. Авторски композиции, вдъхновени предимно от импровизацията, в която среща си дават турски, еврейски и индийски традиционни мелодии. Пътешествие от Тел Авив до Ню Йорк, но през Истанбул. Красиви акустични китари с фурор по жиците. С фюжън, етно и ню ейдж, напоени с всички възможни гами на екзотиката. Саксофонът на Владо Карпаров - подобрена и по-модерна версия на Джошуа Редман например, дипли трудноразпознаваем вариант на израелската народна песен - еврейското хоро "Hava Nagila", ама в ... турски аранжимент. Браво!
Същата вечер е и гигът на италианския квартет Рондела. В центъра на проекта от Сардиния - поне за концертното му представяне, са Франческа Кориас (вокал, флайта, ефекти) и страхотният дръмър Джанрико Манка. Бели хора ронят черни рими и ритми от би-боп до хип-хоп, върху (и под) бийтове ала J Dilla, но ако това име не ви говори нищо, няма никакъв смисъл да снасям биографията му сега, щото не възнамерявам да пропускам партито - манифест на т.н. независим рап. Атрактивната Франческа тонира чудесно вокалните партии. Гласът ѝ извира от сърцето и се носи волно над тежката бас линия, хип-ването и хоп-ването са разнообразени с по няколко прави бийта между скречовете. Най-точното определение, за което се сещам, е "психеделичен рап", насочен повече към по-младата и новата фен-аудитория. Ако искате, може да поспорим – насреща съм. Музикантите работят с пианиста и композитор от Инкогнито Мат Купър.
Инкогнито ли казах?
Знаменитата британската формация - сред флагманите на ейсид джаза, е тотално долюбвана в България и като такава - чест гост в Банско. Резпрезентативна част (по-младата) от бенда на Блуи е певецът Тони Момрел, когото и този път посрещаме на крака. Ама не като част от Инкогнито, а със собствен бенд. В програмата на тъмнокожия симпатяга на 9 август са не толкова парчета от дебютния му албум "Keep Pushing" (2015), колкото кавъри. Ех, кавъри, кавъри наши, вие ли бъркате толкова каши. Но пък какво е фестивал без интерпретации на чужди класики?! Гласовитото пиле на ар-ен-би и неосоул звученето покорява публиката с пиеси на Марвин Гей, своеобразен трибют на Стиви Уондър ("Higher Ground", "Golden Lady")", впечатляваща версия на "Yesterday" и с майсторлъка да слага в думи какви ли не състояния. С подчертан елеганс. Той е толкова префинен и страстен, че понася вероятно само на емоционално устойчивите. А соулът му е способен да замрази кръвта ти за миг, а после да я втурне към най-екзотичните краища на душата, за каквито вероятно не подозираш, че съществуват. Странно, познаваш се, съвсем наясно си с албумите на Инкогнито, но с помощта на Тони откриваш още екзотични кътчета в себе си, които да отцепиш... за него. Да го посрещнеш там, където джазът среща ню соула - среща фънка - среща блуса... среща... публиката в Банско - със сърдечен финес.
Кенди Дълфър
Секси - сакси лейди. В албумите "Saxuality", "Sax-А-Go-Go" - по-нататък в комбинирането на саксофон и секс-уалност Кенди Дълфър като че ли нямаше къде да отиде. Макар че... кой да е знаел... Господ - явно в момент на върховно благоразположение и затънал в алкохолизма си, изсипа всички възможни телесни дарове наедро в скута на холандската блонд-нимфа, където всеки мъж би желал да заспи последния си сън. И като бонус - не забрави да докосне устните, пръстите, ушите и сърцето ѝ с една фина изтънчена музикалност, която май вече прелива чашата. Тази комбинация - летална за фенове със слабо сърце и силно либидо, ярко блести и в "Тogether", съвсем новичкия албум на дамата, кръстосала по външна половинка от Клаудия Шифър и Мерилин Монро на млади години. Плюс сакси тръпката за електро диско и фънки джаз. Такава бе атмосферата на пощада в Банско на 11 август, когато се състоя концертът на Кенди и нейната формация Фънки Стъф. Саундът - за разлика примерно от блажните привечерни тонове, които точат Кени Джи и Дейв Коз, е много близо до палитрата на черния саксофон ала Грувър Уошингтън Джуниър. Парчетата пънат към парти с динамична амплитуда, прескачаща ту към по-ефирна джаз вглъбеност, ту към денс ритъм, ту към ар-ен-би джинс, но неизменно носят в сърцевината си градуса на фънка, оценен по достойнство от присъстващите. Някои от новите 15 изпълнения на холандката ясно като бял ден напомнят за един дребен, но само на ръст - музикален гений на черната музика, когото изгубихме преди година - Принс, приятел на Кенди и почитател на таланта ѝ, на когото тя с много отношение посвети едно от горещите си парчета - "Out Of Time". Сред другите нови пиеси в репертоара на Дълфър бяха заглавната, семплирана с хита на Стиви Уондър "Master Blaster"; "How It's Done" и парти повдигачът "D.I.S.C.O.", а от предишните ѝ композиции включи "Lost And Gone" - в памет на всички значими музиканти, които вече не са сред нас, все така свежия хит "Lilly Was Here" и за десерт - "Sax-А-Go-Go" и спираща дъха версия на шотландците Average White Band - "Pick Up The Pieces", сингъл от втората им тава "AWB" (1974). Сравнен с някои от предишните дискове на Кенди, в "Тogether" доближаването към хип-хоп естетиката не е чак толкова отчетливо, за сметка на електронното звучене. Говоря за ЕDM, тоест - електронна денс музика в най-сочните ѝ форми, чупливо-нежно разработени от саксофона. Най-важното за него е настроението, носено от превъзходно отмерената, жизнерадостна смес от джаз, фънк, електронни и поп елементи. Изсвирени от лъскавия сакс на гърлата (вече млада майка), чийто чар си е неустоим. Както се убедихме собственоочно, -ушно и - крачно, този коктейл няма нужда от чадърчета, черешки или захар по ръба... (Дано не сте диабетици).
С появата на Мънго Джери Блус Бенд в последната фестивална вечер купонът придобива още по-масови мащаби. Около незаменимия фронтмен и китарист - британецът Рей Дорсет, са Джонатан Плейл (бас, бекингвокал), Тобиас Хюшнам (клавишни), Робърт Уайт (барабани) и Франк Бернхард (виолончело, перкусии, бекинг, най-младото попъпление, за първи път в Банско). Самото име на Мънго Джери, инспирирано от поемата "Mungojerrie Аnd Rumpleteazer" на Ти Си Елиът, включена в "Old Possum's Book Оf Practical Cats" ("Книга за практичните котки на стария опосум"), е блус данни, ДНК за расов и типично седемдесетарски рок-ен-рол и буги-вуги. Репертоарът, с който бандата разцепи, прескочи от сцената в публиката, ако си послужа с тази театрална лексика - с шепа уж елементарни, но заразителни рифове, вдигна адреналина до токсичен максимум. Като не забрави да каже наздраве не само на оплетените в танци крака, но и на въображението, настроено на романтични честоти. Вечният блус купон стартира с хармониката на Рей Дорсет чисто по мръснишки, хипарливо и с ясната идея на старата школа: Let's Roll. Директно в сърцето и краката без много приказки, а с намаханите "Rock Me All Night Long", "You Don't Have To Be In The Army", "I'll Be A Hippy 'Til I Die" и продължи с великолепно изпълнение на "Lady Rose". Големият пирон в афиша на концерта бе, естествено, мегахитът "In The Summertimе", който, освен че подпали маратонките на всички присъстващи, отекна с отдавна ясния постулат, че атестат за музиката е не кога точно е създадена, а нейните качества.
Същото бе подчертано като идея и от гига на Пати Остин (на снимката), коронясана и от природата с удивителен метеоритен поток Персеиди, падащи наоколо по стотина на час. Примата, "покръстена" от иконичните Дайна Уошингтън и Куинси Джоунс, разлисти програмата "100 години Ела Фицджералд"- "For Ella". "Идеята е да представя своите версии на тези песни, а не да се опитвам да копирам Ела. Никога няма да има друга като нея. Всеки век се ражда само по един такъв изпълнител" – споделя по този повод Остин, чиито изпълнения от великия репертоар на Първата дама на джаза бяха включени в номинирания за "Грами" диск със същото заглавие през 2002 година. Освен с брилянтен глас, "Too Close For Comfort", "A Tisket A Tasket", "Miss Otis Regrets", "The Man I Love" (с поклон и към Джордж Гершуин) и "It Don't Mean A Thing (If It Ain't Got That Swing) (Дюк Елингтън) бяха сервирани от Пати и с уникален скат. Но без опит да туря под индиго трите октави на Ела. Между отделните изпълнения, обхващащи двата основни творчески периода на Фицджералд - младостта ѝ, белязана от по-танцувални композиции, и по-късния, обагрен от нейните изяви в музикалните театри, с теми, интрепретиращи войната и Голямата депресия, Остин разказа прелюбопитни истории - както за самите композиции, така и за митичната Ела. "How High The Moon", "Mack The Knife" и "Sweet Georgia Brown" бяха перлите в огърлицата, с която певицата окичи публиката за двойния бис, на който бе извикана с мажорен възторг. Но откликна с деликатен минор, тъй като тя е от артистите, които се стремят към по-тихото местенце в душите. И все пак - високосен финал с текстове, в които можеш да плуваш. Магия и стил - такъв бе концертът на Пати Остин. Тъмнокожа дама, която пее черния стил светло. На 10 август тя навърши своите фантастични 67 години - възраст, която все още не е във вечността, но клони натам. Недокоснатата от годините ѝ бленда с лекота отваря и сърцата, и усмивките - на всички.
Двайсет години по-късно: изгубени от устатата меломания, един биберон до едно чене безутешно търсеха своите притежатели около сцената на градския площад в Банско следващата сутрин.
Снимка: Галина Рулева
Фестивалът през обектива на Bulfoto - в секцията "Галерия"
Коментари