Благодаря ти, Стинг!
От години не бях присъствал на концерт, който да е 200% ню уейв! Убеден бях, че това ще е моят Концерт на годината, но цели 10 (десет) песни на любимите The Police просто сбъднаха една отписана лична мечта. Какъв витален подарък само за един застаряващ новоромантик!
Благодаря и на твоя син Джо Съмнър, който ми подари на живо частица от непрежалимия Дейвид Боуи, облечен в епична тениска, пазеща легендата за оня космичен Зиги Стардъст (истинските фенове ще ме разберат).
Ама, как само започна този вълнуващ концерт, а? Поглеждам в телефона си и в този момент цифрите на часовника се сменят на 20.00 часа. И в същата секунда осветлението в "Арена Армеец" гасне. То бива точност, но тук беше разцепена секунда.
Всички чакаме според предварителната договорка Джо, но на сцената излиза само един човек и неговото име е Гордън Матю Томас Съмнър. Викат му Стинг из музикалния свят, вече над 40 години. След две седмици става на 66 години. Но визуално си е останал в 1977-ма.
Та, излиза Стинг на сцената и започва да пее!? Един час преди планираното. Лек шок за поне 5-6 000 души, който все още са извън залата, но бързат да потънат в нея. Оказва се обаче, че големият Стинг просто най-нехайно и естествено прави интро, за да представи детето си Джо. Дете, дете, колко да е дете .... на 41 години. Ама, то в тяхната фамилия тези неща май нямат никакво времево измерение.
Останал сам под един прожектор, в продължение на 30 минути Джо Съмнър изнася изумителен сет от вълшебна музика. Свири божествено и пее като ангел. Народът започва да му се радва искрено от първата минута. В лице прилича на баща си, разбира се, но двойно по-прилича на актьора Уди Харелсън (Сара Крумова ме светна). Изпратен е със заслужени мощни овации.
30-минутната пауза се оказва 15-минутна, защото Стинг явно няма търпение и се разполага с бенда си на сцената в 9 без 15 вечерно време. След като се появи още в 20.00 часа за една първа песен. Явно бърза за някъде! Предната вечер се е озовал в "Бедрум", та знае ли човек!?
И като се почна с онези славни "Синхронисти" от 1983-та, когато всички бяхме малко или много част от "Mad Max"-истерията. И аз, и Стинг, и Тина Търнър, и Саймън Ле Бон, и Майкъл Хътчънс... Всъщност, колкото и това турне да носи заглавието 57th & 9th, както последния албум от миналата година, в София Стинг изпълни точно една песен и половина от този проект. "Petrol Head" и "50 000", залепена за кавъра на Дейвид Боуи "Ashes Тo Ashes". Само толкова!
Учебников китарен ню уейв, без никаква електроника, като клавирът е заменен от акордеон и то за сола. Така уейв шедьоврите на The Police, движещи се често на ръба между регето и пънка, звучат брутално автентично и помитащо. Не направи изключение и джази емблемата "Englishman In New York". Реално това беше може би единственото парче в сетлиста, променено до неузнаваемост и превърнато в чиста рок експлозия.
И над всичко онази плашеща лекота, с която топмузикантът гали олющената си бас китара. Почти никой в модерните времена не свири вече така на бас. С властелинската автентичност на Марк Кинг от Level 42 и Джон Тейлър от Duran Duran, дето е хем фънки, хем ню ромaнтик. Е, Стинг го прави божествено.
По време на цялото шоу, синът на Стинг – Джо, е в ролята на прилежен беквокалист, до оня силен момент, когато отдава почит на своя идол "Бледия Херцог". Изпълнението на "Ashes To Ashes" е толкова страховито и емоционално, че парализира сетивата. Не за всички в залата обаче.
Цунамито от възторг се пази за ориенталската екзотика в репертоара на Стинг - "Desert Rose". Там балканската еуфория си казва думата и ме кара мисловно да пресмятам, дали точно 70 или 80% от присъстващите ще са и на концерта на Лепа Брена през декември на същото място. Вечен хит, след още по-вечен хит и така 90 минути излетяха като цигара време (за непушачите, като проверка на имейл, примерно). Според предварителните сетлисти, песните на The Police трябваше да са 9 на брой, но Стинг е решил да направи слуховия ми пир пълен и след "Message In A Bottle" забива десети "полицейски" хит – "De Do Do Do, De Da Da Da" от безкрайно далечната вече 1980 година.
Песенната ракета-носител "Roxanne", заявила The Police пред музикалния свят в края на 70-те години, е оставена за край преди бисовете. Стинг и бендът му вплитат изящно в нея фрагмент от класиката на Бил Уитърс "Ain't No Sunshine". Тук вече публиката е почти залепена за тавана. А той е доста висок в тази зала!
Почти пънкарското парче на The Police "Next Тo You", отварящо дебютния им албум от 1978-ма, има честта да открие и първия бис на Стинг в София. Този намахан трак никога не е бил официален сингъл, а още по-малко хит на легендарното трио, но е фантастично интро към епохалната "Every Breath You Take" – най-успешната песен на The Police за всички времена (№ 1 и в САЩ, и във Великобритания през 1983-та).
Накрая лежерният трак "Fragile" (1988) е по-скоро за "Лека нощ" към едни 15-тина хиляди доволни хора, вдишали от значимото творчество на Стинг. Великанът, който възкреси в София легендата за The Police (без Анди и Стюърт) над 30 години след нейния край. И вече мога с наслада да твърдя пред себе си, че съм бил на концерт на една от най-значимите групи в музикалната история през миналия век. Плюс няколко самостоятелни топхита на певеца им Стинг в този брилянтен концерт.
И пак да благодаря за което!
Сетлистът на Стинг в София:
Synchronicity II (The Police song)
If I Ever Lose My Faith in You
Spirits In The Material World (The Police song)
Englishman In New York
Every Little Thing She Does Is Magic (The Police song)
Mad About You
Fields Оf Gold
Shape Оf My Heart
Petrol Head
She's To Good For Me
Message In A Bottle (The Police song)
De Do Do Do, De Da Da Da (The Police song)
Ashes To Ashes (David Bowie cover)
50 000
Walking Оn Тhe Moon (The Police song)
So Lonely (The Police song)
Desert Rose
Roxanne (The Police song)
Ain't No Sunshine (Bill Withers cover)
Бис 1:
Next Тo You (The Police song)
Every Breath You Take (The Police song)
Бис 2:
Fragile
Снимка:Орлин Николов
Коментари