Над 60 култови парчета от 80-те и 90-те ще звучат "Сега или никога" в 3-часов паметен концерт
Laibach взривиха българската сцена за пети път
Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени с нов албум и плажен концерт по Коледа
Тромпетистът Яник Барман и барабанистът Сирил Регамей гостуват в Sofia Live Club
Velian преди Paradise Lost, деца до 7 години влизат без билет на концерта
ТДК с първи видеоклип за албума си "Неместа". Посрещни Новата година с авангардистите в Пловдив
60 години от кончината на Едит Пиаф с Вера Шандел и Ангел Заберски трио в София и Бургас. В името на щастието
Графа скъсява дистанцията с публиката в Pirotska 5 Event Center на 25 ноември
Последни билети за концерта на Stereo MC's
Биг бендът на БНР открива концертния си сезон с авторска музика на Анди Скофийлд
"По трудния път": Конкурент представя юбилеен албум със специален концерт-промоция
Неистовият дзен на Arnau Garrofé. Саксофонистът дебютира като лидер с проекта си Frantik Zen

Tanz mit Laibach – маршът като танц


Tanz mit Laibach – маршът като танц

4514

Това заглавие вероятно е също толкова объркващо, колкото "захласването" по тоталитарната естетика за някой, живял през тоталитаризма в не толкова красивата му форма.

В 20.00 ч. на 24 март, билетите на опашката пред "Терминал 1" (но не този, откъдето много българи твърдят, че "се спасяват", а онзи - в центъра на София, със същото име), се оказва са нещо като купоните от времето на голямата криза у нас. Кризата през 90-те, когато като дечурлига със сестра ми се редяхме на опашки от 5 ч. сутринта за... за каквото там стигне до нас – бисквити от трици, пакет царевично брашно или в най-добрия случай един хляб. Тази вечер обаче срещу хартиените купончета не раздават хляб, а зрелище. Зрелище, за което по онова време не сме и посмявали да си мечтаем. Индъстриъл авангардистите от бившия соц. блок Laibach ще го ръководят като партийни вождове на манифестация. Докато ни облъчват с натоварени със символика изображения, прожектирани на екрана отзад на сцената и страничните панели, оформящи пространство на подиума отпред като трибуна.

Аудио-визуалните внушения на словенските пионери на индустриалния маршов стил са поднесени с финес, с чудесно обхождащ помещението безупречно настроен звук, дълбочинно светлинно шоу, ефекти и хватки по възможностите на съвременните технологии, но с душата на ретро класика и силата, която носеха и едно време. Но без цялата мощ на лайв продукцията в наши дни.

Очакваме определени парчета да бъдат включени в шоу програмата днес, но не смеем да предполагаме на глас. И въпреки това някои са там, в сет листа. "Eurovision", "Brat Moj", "Ti, ki izzivaš", "See That My Grave Is Kept Clean" (кавър на Blind Lemon Jefferson). Те са тук, също както бяха и предния път на концерта на групата в София, в Sofia Live Club преди 4 години... и този път, разбира се, като заприключва спектакълът, ще имаме честта да набиваме крак на химна "Tanz mit Laibach". А за същинския край и нещо като втори бис гостите ще изтръгнат от нас приповдигнати патетични възгласи на "Opus Dei (Life Is Life)".

Само че словенците винаги изнасят различно представление, така че думите "тия съм ги гледал" увисват с още по-голяма сила. Шоуто отново е разделено на две части - първата e по-мрачна и минималистична,  на следващата сцената сякаш става по-дълбока и на нея каца Mina Špiler. Репертоарът е с композиции от актуалния проект, с класики, с парчета с нов прочит (кавър) или други експерименти. Групата поднася новия си албум, чието заглавие "Also Sprach Zarathustra" (2017, Mute) е дало и името на настоящото турне. Пълнокръвна банда, която свири на живо. И електронен бийт - силен и точен като огромен кран, синхронизиран със сонда за нефт например.

Материалът от последния диск минава в първата част като шоуто, отворено с интрото от него "Vor Sonnen Untergang"... намираме се и се губим из поредността на следващите парчета "Die Unschuld II", "Von Gipfel zu Gipfel", "Das Glück", "Vor Sonnen Aufgang"... И между другото, тук не търсете никаква демокрация. Снимането с телефони е забранено с предварително разпространена заповед, пренебрегната от малцина на място. Все пак Laibach не са избирани със свободен вот на гражданите, които по своя воля запълват клуба, влизайки под строй, без да се оплакват от почти едночасовото закъснение.

Напълно сме забравили, че е имало такова, към момента в който нисък, студен и равен мъжки глас на запис ни обяснява - като конферансие на културно-масово мероприятие, колко фантастична публика сме. Странно, когато словенците пускат това мазно клише, често лишено от съдържание (а те го правят винаги), не се изтърква. Никога.

При Laibach всичко е на някакво друго ниво. Laibach винаги e била много повече от музикална формация. Laibach са показно за разгръщането на една концепция във всички форми на изкуството. Внимателно, в същото време нахално, безпардонно и смачкващо уверено. Изглежда силата на Laibach е такава, че стига да поискат, към паспортите на гражданите на своята Laibach държава биха пуснали и талони, които да са единствената парична единица, с която да се позаруват продукти от техния хем премерено широк спектър от артикули, хем така щедър от необичайни хрумки като натурален сапун, мърч. Обаче не желaят. Те, подобно всички нас, от народа, все пак живеят в условията на пазарна икономика... Но биха могли. Мамка му, в състояние са да ни манипулират както им хрумне.

Тях не ги е страх да влязат в Кореком-а с маршова стъпка, крещейки високо на немски, размахвайки словенски толар. Така нахлуват и в историята, и в географията през различни епохи на човечеството. Те пренасят агитационния комунистически плакат в свободния и така чувствителен към политическо коректното 21-ви век с лекотата на артисти, осъзнали, че, ако имаш какво да кажеш, може да го направиш като повишиш тон или пък като ситуираш по правилния начин визия, звук и жест. А жесто-мимичната постановка на фронтмена Milan Fras е твърде убедителна, за да не сме послушни, когато иска от нас да кажем "Хоу-хоу-хоу" (каквото и да означава това).

Стискаме ръка на организатора Иван Вълков (DS Music) и пускаме две изречения от подслушан разговор между него и Плебея: "Мерси! За първи път изцяло солд аут концерт на Laibach в България – сърцето ми се разтапя!" И Иван към Плебея: "Ще ги поканя пак и ще направя всичко възможно да ги докарам в голяма зала с цялата продукция".

Мерси и на теб - всеки един безименен unak-brother of mine, че припознаваш марша като танц и си там. Ще дойдеш и другия път на плацдарма. Убедена съм.

Защото кой смее да не се подчини на Laibach.

Снимки на Албена Цолова-Бета - в секцията "Галерия" 

Още от Рок


Mysound.bg
Реклама

Галерия


Simply Red - "Time"

Видео


Албуми


Simply Red - "Time"

Simply Red се завърна.Четири години след триумфа на "Blue Eyed Soul", една от най-ценените групи в Обединеното...

Най-четени новини


виж всички