Ъ-ъ-ъ-ъ, как ли виждам шоуто аз?
Очите трудно пробиват дъждовната перелина, а от полунощната влага кастанетите ми тракат в 7/8 такт... Що ли му трябваше на Дейвид Ковърдейл да завърта тоя емоционален камшик и да обажда "Stormbringer", когато небесата - и без това полудели, изсипаха тонове вода? Е, как защо – продължавам да умувам, еми нали да провери докрай любовта – на феновете, останали под пороя, и собствената към тях, веейки тежка грива под плющящия дъжд....
Дългият антракт между Снейк (White Snake) и Лепърд (Def Leppard) изглежда още по-тегав, а излезлият леден вятър натиква феновете на завет в късите коридори на стадиона. "Брато, мамицата им" - попържа до мен македонец и опъва огънчето от цигарата ми. Той е пристигнал за шоуто в почти един и същи час с ТИР-овете на бандите от Македония (около 21 часа). Сетне пояснява: "Че имаше проблеми с тока и компютърната система на митницата, имаше, щото гръм удари... Ама гръм да удари и пияния служител, който толкова време нарочно замота екипа, та да съсипе концерта тук....!"
Аааааааа, така ли, светва ми! Ясно: отново нашите долнички и психически изместени балкански страсти. Не е важно на мен да ми е добре, идеята е на комшу да му е зле!.... Подпирам на стълбите онова място, където гърбът губи почтеното си име. Предстявам си я тая гадина – със зачервен нос, килната фуражка и злостно присвити очичики. И задължително с мустаци. Толкова грозен, че и мухите не го кацат...
...Голяма част от пубиката не издържа и тръгва, одосадена от тричасовия кибик, от рояка грабливи комари – дигащи кюфте от пластмасовата клечка, от тарапаната около машините за бира (пардон – пяна!), че и безбирие, като алогичен капак.... Тъничката струя цъцре от машината към чашата с връзка К 2...
Тези, които останаха, изживявайки правилно ситуацията, обаче бяха възнаградени щедро, прещедро. И се прибраха с най-ценнния подарък: страхотна картина, изгравирана върху емоционалната памет от класическите майстори Defsnake и White Leppard. Сувенир от турнето “Let’s Get Rocked… In The Still Of The Night”.
Две банди - динозаври, напуснали зоопарка на рока към днешна дата да представят новите си албуми - “Bad To Be Good” и “Songs From The Sparkle Lounge”, в ловните полета на 21 век... Две гърла, все още гладни за корав саунд.... Две формации с паралелен живот, стартирал ударно през 1977-а... Докато монтрат специалната платформа за барабаниста Рик Алън, загубил драматично едната си ръка в навечерието на 1984, върви лек диспут дали Снейк или Лепърд са по-звездни. Леопардите имат 65 милиона продадени плочи и повече хитове в класациите – към 40, докато Снейк – едва 30. Да, ама те са далеч от отмъстителната радост да си ги мерят по чартовете, подскача изводът.
Е, хайде де! Ясно е, че няма да видим прословутата кръгла сцена на Лепърд, ама крайно време е групарите да изсипят шефийлдската стомана... “Times” услужливо е анонсирал атмосферата от последното им турне: „ тези зверове все още могат яко да реват!
Малко, още малко търпение... Поне да имаше една бира, па била тя и пенлив аромат... Я да надникна в “Wikipedia” да видя какво ще ми излезе там срещу „леопард”.
1. Леопардът (Panthera pardus), наричан още пантера, е една от така наречените „големи котки”.
Хе, има ли някой от тук присъстващите да се съмнява, че Лепърд са големи? Големи и далеч по-шумни. Да са по-корави на живо, отколкото в студийния уют, отговаря на вътрешния им нотен пейзаж. Новите парчета – с хармонично олекотени рифове в албумния си вариант, направо ръмжат пред публика. “Nine Lives”, да ето ги котките. На 31 години. Преминали криволиците на една от най-драматичните кариери, които хард рокът (в частност) и шоубизнесът (като цяло) би могъл да им сервира. Упорит труд, трагедия, пари, смърт (роудито Стив Кайтър – юли 1988, Стив Кларк – 1990 ) и слава се смесиха в неедновкусов бучиниш, който – за тяхна чест! – момчетата от работническия Шефийлд гаврътнаха до дъно. И без капка колебание. Ето това е само една от причините за:
2. Леопардът има дълги нокти за по-голяма стабилност.
Момчетата на Джо Елиът – освежени (пристигнали са в София от Тирана ден по-рано) люлеят земетръсно с “Animal”, “Rock Of Ages”, “Heaven Is”, “Love Bites”, “Make Love Like A Man”, “Hysteria”, “Rocket”...
3. Леопардът има дълги и силни крайници за бързина. Движи се с около 100 км. в час. Има и голяма ловкост.
Така – с дълги и силни крайници, на сцената – с гордо навирена опашка и наточени зъби, дефилират есенциите от албумите “Pyromania” (1983), “Hysteria” (1987), “Adrenalize” (1992), “Euphoria” (1999). С около 100 км. в час. Фил Колън и Вив Кембъл ловко пришпорват парчетата с китарите, Рик натиска газта на ударните със специалното си проспособление, инструментът на Савидж е системно самообновяващ се, а Джо редува на микрофона корав войс и романтичен тембър.
Обвинявам в безс(т)илие всички онези, които са започнали да си задават въпроса „защо все пак си тръгнах от „Академик”?, припомняйки едно мое отколешно убеждение, което вадя в подобен случай: стилът е отговорът на всичко. Той е Деф Лепърд, първокласен рок и категорично сценично присъствие!
Ако тоя леопард е глух, значи всички сме си седнали на ушите!
Пяхме, ревахме, танцувахме. Съвсем както сме свикнали на феста от високия ранг на "Арена Музика". В 2 часа сутринта извикахме Лепърд на бис. И доброволно сложихме главите си в раззиналата паст на звяра.
... Това, което оцеля след неговата отхапка, бе взето от таксиджиите край стадиона.
Щото тая безочна и нагла пасмина също взе участие в купона, изпълнявайки в собствен страховит вариант на "Танц със саби" (не) по Хачатурян.
Коментари