Hot Since 82 пристига за вълнуващо парти в София през декември
Дино Мерлин със специален поздрав за България преди концерта с Желко Йоксимович
Константин Костов, Христо Йоцов и Плевенската филхармония с авторски концерти в Добрич и Варна
David Garrett в Пловдив: Златни изживявания и премиум емоции с новите билети
Мария Илиева с нова международна награда и дата за голям концерт догодина
Японската сензация Kyoto Jazz Massive пристига за първия си концерт у нас
Pettersson & Frederiksson специални гости на фолк метълите Faun в България
Till Lindemann, фронтменът на Rammstein, със солов концерт у нас догодина
Ali с дългоочаквания си дебютен албум и неочаквани гости в столичния клуб "Строежа" на 23 ноември
Тони събра най-големите си хитове в ексклузивния албум "Пробуждане"
Б.Т.Р. с втори концерт в зала 1 на НДК и нов сингъл
Embrace By Dark преди специалното шоу на Rotting Christ в София

Елтън Джон в София, дами и господа! Поп музиката и пианото


Елтън Джон в София, дами и господа! Поп музиката и пианото

3548

Късен следобед в квартал "Надежда" около стадион "Локомотив".

Задръстваници, нерваци, клаксони. Колите паркират като насекоми в любовен период. Всичко живо се натиска да види сър Елтън Джон (Elton John).

В стадиона се влиза лесно около 19.00 ч. Вътре е рехаво и с 5 по Целзий по-горещо от 31 навън... заради напечения бетон...

Обичайно голямата сцена за такъв концерт си е на място. Зад нея се вижда част от 25-е бели палатки (превод: тенти) и една по-голяма, превод:тристаен апартамент. Обичайните открити барове за бира са без опашки като на хард и метъл концерт. Няма черни фланелки като моята. Преобладават бели, изпъкнали дамски фланелки отпред, сиво-дънкови къси гащи, издути отзад.

Оглеждам се за випове в частта хора. Кирил Маричков се снима усмихнат с почитатели. Камен Алипиев–Кедъра чака бира от Милко Стоянов, който е на опашката зад Веселин Маринов. Ивайло Крайчовски–Пифа е на терена, близо до него е Звезди от Ахат.

Един познат ми се усмихва, кима ми. Съответно и аз на него. Не вдявам веднага кой е, но разпознавам финансовия Симеон Дянков зад очилата му. Не разбирам от раз защо ми се усмихва – заради ония четиримата от Let It Be на фланелката ми или се припознава в негов професор от Виена, Берлин или Питсбърг. По-скоро второто.

Шуми се. Часът е 20.17. Групата излиза и започва интрото на "Funeral For A Friend". Ето го и НЕГО – в тъмносин костюм, бродиран на десния ръкав и гърба с весели шарении. Покланя се и сяда на роял "Yamaha". Удря 2-3 ноти – ясно! На сцената е ТОЙ.

Заслушвам се – тенекиен звук. Липсва му баланс откъм бас, ударните са силни, китара и допълнителни клавирни се чуват за секунди. Гласът на мистър Рег ли? Топъл, нисък, нежен, мощен. Фалцетните партии са в цифровите ефекти на друга клавиатура.

Започва рок концерт, според леко прошарените, и тъпотия без дух, според малко живелите. Още на втората песен - "Saturday Night's Alright (For Fighting)" млади дами образуват агитка с танц пред сцената, но бързо са прибрани по местата от пазачите. Така де, човек дава 200 лева, за да седи на червен тапициран стол близо до НЕГО, да ГО вижда и да ГО слуша.

Пестеливо осветление. Още е светло, а и няма защо да мигат нек’ви лампи. Г-н Дуайт е осветен равномерно и успешно прожектиран в детайли на два странични екрана за удоволствие на публиката. Две камери са закрепени на рояла и прожектират ту лицето му, ту клавиатурата, върху която шарят дебелите му пръсти с халка на левия безименен. Леко разчорлена руса коса, която не е негова. Леко тъмнооранжеви стъкла на очилата, които са си негови.

Песните "Levon" и "Madman Across The Water" дават тласък на сериозен концерт, доказващ рок същността си в "Tiny Dancer", която изпълнителят  посвещава на всички красиви момичета на стадиона.

На градинарското парче "Philadelphia Freedom" се прозявам и отпивайки глътка бира, се ядосвам. НЕГОВИЯТ футболен отбор "Уотфорд" отстрани нашия "Левски" през есента на 1983 година след 1:1 там и 1:3 тук в продълженията. Емо Спасов изпусна дузпа при 1:1 и недоволството на стадиона "Да те е*а в г*за!" го превърна в потенциален антураж и вечен симпатяга на мистър Реджиналд Кенет Дуайт.

Силна серия в концерта: "Goodbye Yellow Brick Road", целият стадион пее, "Daniel", губи ефирната си филигранност от силното блъскане, "Rocket Man (I Think It's Going To Be a Long, Long Time)."

Върховната песен "Sacrifice" е запята от целия стадион. Една част от мъжете се поклащат захласнати, държейки се в ръка. Песента, която изправя всички прави - дясно и ляво в частта стадион - е "Don't Let Тhe Sun Go Down on Me". Хиляди светлосини светулки от мобилни телефонни апарати се реят в огромната територия на стадиона. Седящи=правостоящи. Някои гейове се прегръщат откровено, други някои се целуват по-откровено. Положението е неудържимо в посланието си – гей иконата е жива с чудесен вид, глас, пиано и песни!

Мистър Дуайт представя хората си. Ким Бълард (Kim Bullard) – клавирни. Пляскаме. „От ОхайоДжон Мейхон (John Mahon) на перкусии”. Пляскаме. „От Детройт на баса - Боб Бърч (Bob Birch). Пляскаме. „На барабаните - едно момче, което е още от самото начало с мен, от 1969 – Найджъл Олсън”. Ръкопляскаме и свиркаме бурно. Не само заради артистичното му присъствие и физиомуцките към камерата по време на концерта. Всеки заклет рок фен помни името му от първия албум на Юрая Хийп “…Very ‘eavy … very ‘umble” в който той тропа за 2 парчета. На барабанните му кожи и чинели са изписани знаци. Един от тях е нечий автограф - "Sofia 2010”. За собствена колекция или за подарък – рок историята мълчи засега.

Чудя се кой би изпял 3 балади една след друга на концерт без да успи най-активния анти-гей?! Следват: "Sorry Seems Тo Be Тhe Hardest Word", "Candle In The Wind." И друго се чудя - дали Елтън пее по-добре, отколкото свири на пианото, или обратното. Но и с двете се справя като факир.  

След 22.15 ч. сценичното осветление е раздвижено. Старомоден екран се опитва да ме запознае с общество Pозово фламинго. Гей двойки се споглеждат. Празнуват любовта си с великолепна музика. След силно рокаджийските "I'm Still Standing" и "Crocodile Rock", целият стадион е едно цяло, забравяйки за сексуалното предпочитание на ТОЗИ, който си тръгва. Бурни аплодисменти. ТОЙ остава на сцената и започва сърдечно да разписва билети. Той, в скъп костюм, той - с 4208443957 очила в колекцията си, той - битият в барове защото е пъпчив, става наш. ТОЙ с трогателен жест на внимание. Сигурен съм, че на билетите пише с черен флумастер някаква маймуница и тя вечно ще означава Елтън Джон.

Питат ме: „Ще изсвири ли още нещо?”. Казвам уверено „Да, непременно!” без да има признаци за това. Сещам се как, по думите на Кевин Кийгън, са го изгонвали от авантата на английския национален отбор, защото е искал да пътува с тях и да свири за тях. Веднъж успял да свири за тях в малък бар след победа. Кийгън: „Бяхме на поразителен концерт на човек, който отритвахме. Само с едно пиано той бръкна в душите ни”. Цитирам по памет, a Елтън точно в тоя момент ни казва: „Вие сте забележителна публика, която ме трогва и ме кара да се върна тук отново. Бог да ви благослови!”.

Сяда на рояла и ни подарява "Circle Of Life" (от „Цар Лъв”) с анимации на екраните,  и "Your Song".

Нашият Елтън излиза бавно, няма други на сцената. Край! Повече от 2 часа и 20 мин пред нас беше един велик композитор, чудесен изпълнител и певец.

Една знакова личност – повече за музиката и отчасти в семейството си...






 

Още от Поп


Mysound.bg
Реклама

Галерия


Любо Киров - "Ново сърце"

Видео


Албуми


Любо Киров - "Ново сърце"

Скоростта, с която Любо Киров разпродава концерти в огромни зали и създава нова музика, е завидна.През последните...

Най-четени новини


виж всички