Две нови генерации на концерта на Нова Генерация снощи

Концертът на Нова Генерация снощи бе част от фестивала See Me, който се провежда за пети пореден път.

След солидно забавяне, на сцената в столичния парти център "4 км" се качиха канадците от Дъ Пърмс (The Perms) и подгряха рехавата публика с веселяшки пънк-ен-рол, като представиха актуалния си проект "Keeps You Up When You’re Down". За разлика от родната банда, гостите разполагаха с много силен мърч – член на групата обикаляше с няколко бройки от последния си диск и го предлагаше на цена от пет до десет лева, като в крайна сметка я намали до два, така че дори аз се оказах с техен диск, въпреки че не ми бяха особено по вкуса.

Нова Генерация откриха сета си с "Ледове". След още няколко класики, съставът се смени. На сцената сякаш имаше две групи с едно и също име – едната бе ъпгрейтнатата версия на класическата Нова Генерация с вокалиста на Ейлиън Индъстри (Alien Industry) - Тери (Terry), а другата – новата Нова Генерация с гост Деси от Фючър Шок (Phuture Shoсk) за една доста приятна, но и доста различна музика. Двата състава се редуваха през няколко песни. За първи път слушах парчета от последния албум на групата -"Via". Някои от тях ми харесаха. Щяха да ми допаднат още повече, ако ги изпълняваха пак тези музиканти, но под друго име. По моето скромно мнение основният проблем на Нова Генерация в последните години е именно липсата на „мост” между старото и новото. Разбирам и уважавам желанието на формацията да се развива и да не лежи на стари лаври. Факт е обаче, че публиката реагираше бурно на класическите и по-вяло на по-новите парчета. В спомените си от детството няма да се връщам аз... но все пак носталгията е неизбежна. И за да приключа с критиката – въпреки желанието ми, не можах да си купя "Via", тъй като не се продаваше.

Звукът в залата бе на доста добро ниво. Приятно допълнение към шоуто бяха прожекциите зад музикантите и светлинните ефекти. Припомних си любимите "Тъмна земя", "Бездействие", "Черно танго", "Само двама", но черешката на тортата беше изпълнението на "Да, да, да", когато към групата се присъедини Бичето и, разбира се, внесе класа. Беше успял да научи текста, което му прави чест.

Или пък може би е светотатство?