Ajabez - прощално и преродено

Запознах се с група Аявис (Ajabez) на младежкия фестивал The Bridge във Видин това лято.

Ентусиазмът, с който обединяваха стотици млади хора около себе си, беше впечатляващ. Много пъти съм си мислили, че, ако Мишо и компания регистрират партия, ако не сега, след 5-10 години ще завземат властта.

Музикантите наистина имат харизма и са твърде, ама твърде различни от всички останали на сцената у нас. Аявис не е обикновена музикална формация, а арт-мисия, до която докоснеш ли се веднъж, ставаш фен завинаги.

Необяснимо е на какъв принцип работи магията, но е абсолютен факт. 15-16-17-годишните са тотално обсебени от Мишо, Васето, Бояна и останалите, а те самите не влизат в никакви определения относно стилова насоченост и криворазбран български шоубизнес.

Те са явление! Всъщност... те БЯХА явление!

До снощи!

20.30 часът. Пред столичния клуб Mixtape 5 е като преди концерт на Ролинг Стоунс (The Rolling Stones) (образно казано). Над 300 души са окупирали входа в дъждовната вечер и им трябва близо час, за да се вмъкнат на сухо и топло. Преобладаваща таргет група е от готини младоци, облечени като за концерт на Пърл Джем (Pearl Jam) през 90-е. Дошли са да аплодират последното шоу на Аявис.
Обстановката в клуба е сладурска, навяваща асоциации за ретро диско парти. Липсват само 2-3 неона и синти-поп хитове от 80-е и всичко заспива. Навсякъде щъкат усмихнати и красиви млади хора. Без грам снобария и кич. Почти рай.

Малко преди 21.30 ч. на сцената горят два свещника и на трите ънплъгд столчета кротко сядат Бояна, Васил и Михаил. В продължение на точно 26 минути те изстрелват в акустична версия (две китари и цигулка) точно 15 парчета, белязали шестгодишния живот на група Ajabez.

Сетлистът е:

"Както тихо пада дъжд"
"Обикновена песничка"
"Мария Магдалена"
"Робство"
"I See The Sunshine"
"Hello Sunshine"
"Wild Horses"
"Ирландската"
"Приспивна песен"
"Посока"
"War"
"Africa"
"One Million Angels"
"Meet Me"
"Never Walk Alone"

През цялото време Мишо Стефанов развълнувано разказва за началото, улицата, десетките хора, преминали през формацията и малко незаслужената (според него) награда на БНТ през 2007 за най-добра млада група. После обявява, че на входа са последните 150 копия от диска на Аявис – "Made By Friends", записан по уникален начин с помощта на 220 продуцента – приятели на състава (много от тях бяха в клуба). Както и последните 15-тина фланелки, които ще имат уникална колекционерска стойност след време.

След като и публиката (около 400 души) солидно се включи в хита "Never Walk Alone", фронтменът обяви края на младежката си любов - група Аявис. Тримата се поклониха и се изнесоха от сцената.

За да се преродаят 3-4 минути по-късно!

Под новото си име Good Music Society в много по-твърда и модерна рок светлина. Освен трито от Аявис във формацията са още Ачо (бас) и Стоян (ударни).
Страхотно решение музиката на несъществуващите от няколко минути банда да остане жива, заедно с богатата им биография от участия по многобройни фестивали и сцени.

Сетът на Good Music Society стартира експлозивно с песните "Liberation", "Love Revolution" и "Where Can I Do". Нещо като по-романтична версия на Red Hot Chili Peppers и Фейт Ноу Мор (Faith No More) взети заедно.

Последва леко мрачното парче на Бояна – "House Of Pain" (написано върху нейна лична драма), а после романтичната част с "Бряг", инструменталът "Sometimes", "То...", "Rolling In The Deep", "Consciousness Of Love" и "Irregular Love". И скоростен финал с бързите "Holy Mutant", "Rock’n’Wrong", "Righteous Man" и "Heavenly Hound".

Това беше всичко от края на една формация, преродена в друга. Преливането на една младежка тръпка в завършена и модерна рок група. И този път Аявис бяха оригинални и различни. Прекалено арт и прекалено свободни за клишетата на родната ни музикална сцена.

Good Music Society са тук. И стартират директно сред финалистите на българския рок след прекрасната школа на Аявис. Ето как майсторски една тъжна новина се превърна в чудесна вест.

За музикантите най-доброто предстои.

Сбогом, Аявис! Добре дошли GMS!