Албумът "Yonder Tree" на Gino Vannelli ще бъде представен в предаването "Картини от една изложба" по програма "Хоризонт" на БНР в събота, 18 април, след новините от 21.00 часа.
Детството на Gino Vannelli е белязано от присъствието на музиката. Баща му Russ е свирил в биг бенд и у дома им често са звучали плочи с различни изпълнители.
"Баща ми беше силно увлечен от музиката, имаше страхотна колекция от плочи с джаз и латино, а беше възторжен любител и на други жанрове. Ние с братята ми бяхме посветени в изпълненията на такива музиканти, за които повечето деца на наша възраст си нямаха дори представа, че съществуват. Говоря за периода, когато бях на 7-8 години, разбира се, че знаех, кои са Frank Sinatra и Ricky Nelson, но знаех също така и кои бяха Miles Davis и John Coltrane. Знаех също така и за Caruso или Ravel, имахме още в ранни години широк поглед върху различните жанрове музика, а татко ни показваше път към дълбоките пластове за нейното разбиране и развитие", спомня си музикантът.
"Така започнах да свиря на барабани, когато станах на седем години и това беше доста сериозно занимание, истинска страст. Запознах се с Gene Krupa и други велики барабанисти и станах толкова ентусиазиран в тази насока, че станах барабанист в малък клуб на 11 години. При нас в Монреал тогава често гостуваха класни биг бендове като тези на Duke Ellington, Artie Shaw и Count Basie заедно с някои от големите певци. Естествено бе, че когато отидох да слушам Ella Fitzgerald, вниманието ми бе повече привлечено от Sam Woodyard на барабаните. Всяка седмица в Канада имаше концерт по телевизията на джаз триото Oscar Peterson, Ray Brown и Ed Thigpen, който не пропусках. Тези представления ми дадоха много", разказва Gino, цитиран от Сергей Шишов, водещ на предаването за концептуални албуми "Картини от една изложба".
Gino Vannelli става един от най-изтъкнатите поп певци на Канада през 70-те и 80-те години на миналия век. След като успява да се наложи като смесва рок, джаз и ар-ен-би в края на 80-те, той започва да записва повече поп музика в радиоформат.
И неочаквано в началото на 90-те години прави обрат в музикалната си стилистика. През 1995 издава албума "Yonder Tree" ("Ей това дърво"), история на неговите духовни търсения изцяло в стил джаз. Съпроводен от пианиста Randy Porter, контрабасиста Phil Baker и барабаниста Graham Leap, както и други гост музиканти, включително саксофониста Tom Scott, той представя проект, който в някаква степен напомня албумите на Frank Sinatra от 50-те години.
Vannelli обаче съчинява текстове, които носят доста лични преживявания, изследва темите за изкушението и желанието, и ни повежда по пътя на своите духовни търсения за истината. Тук ще открием също така почитта му към поета Walter Whitman и музикантите Billie Holiday, John Coltrane и Charlie Parker, духовити коментари за човечността, религията и жизнения път, който сме избрали да извървим.
Преди това музикатът изпитва сериозни съмнения:
"Чудех се дали публиката ще ме възприеме в това ми ново амплоа или ще трябва да остарея като правя все едни и същи неща, просто защото не съм добър за нещо друго. Това е нещо като капан за хората, превърнати в идоли от привържениците си. И е много трудно да се избавиш от рамките, които сам си наложил. Всъщност албумът представя пътя, по който вървя, и затова искам да направя пробив, като покажа нещо, които винаги съм възнамерявал, без да се страхувам дали ще продам или не много плочи".
В резултат имаме изискан кросоувър джаз албум, съставен от негови композиции в съавторство с Brock Walsh и Roy J. Freeland, в който Gino учудва с многообразните си дарби като задълбочава своите умения да прави сочни аранжименти и ни представя красиви оркестрации в романтичен и еклектичен стил.
Над всичко обаче е неговият глас, развит в нова светлина.
Коментари