Алфавил: Големи и в София

Алфавил (Alphaville) не е просто група с почти 30-годишна история.

Алфавил е една вълшебна топка от спомени, най-вече положителни за част от българските меломани на възраст между 40-50 години.

В пъстрите и бурни времена от края на 1983 до финала на 80-е и падането на комунизма, музикантите не само покоряваха поред Германия, Европа и Америка, те се приспособиха адски бързо и безболезнено на територията на България, без да има абсолютно никакви проблеми и забележки от страна на системата.

Просто мелодичният им синти поп омагьосваше с романтика и нямаше как да не мине през всичките цензури и други смехории. Тогавашната формация, подвизаваща се като трио и то само от германци, така се изстреля в звездна орбита чрез дебюта си, че просто си остана в Космоса. Никакви стъпала към успеха, а моментален скок на самия връх с прекрасния (ама думата е адски слаба) албум "Forever Young".

И до ден-днешен пазя в целофан тази брилянтна плоча, закупена от култовия Унгарски център в столицата за 12 лева.

За мен лично Алфавил са много, ама много специална група. Първата си официална награда като диджей спечелих със сет, стартиращ с парчето "Sounds Like A Melody", а това се помни вечно! Минути след концерта казах това на Мариан Голд в гримьорната, а певецът ми благодари и цели три пъти ми стисна ръката. Няма как да опиша чувството!

Приносът на Голд и неговия бенд към европейската култура не е само в музикално отношение. Самият той едва ли е предполагал, че композирайки баладата "Forever Young", ще даде слоган на цяла една декада - тази на 80-е. Няма да е пресилено да се каже дори, че "вечно млад" съхрани духа на един най-продуктивните периоди в поп музиката.

***

Точно преди четири месеца, дни преди Коледа и минути след суперуспешния концерт на Крис Норман в НДК, седяхме на една маса с Боби Миланов от Symphonics Entertainment и той ми каза, че има възможност да покани Алфавил в България. Чудеше се ще има ли интерес. Е, след снощния концерт този въпрос намери своя отговор "да" и то в началото на сезон с концерт до концерта.

Мисля, че на онази наша среща се избистри и идеята за поредицата Legends On Stage, в рамките на която само след две седмици и нещо в София ще кацне бляскавата Ким Уайлд. За списъка с имена, които предстоят от есента нататък просто не ми се мисли, защото до едно са сбъднати мечти.

Но да се върнем на Алфавил.
 
Концертът беше изместен от зала 1 на НДК в зала 3, която се намира чак на седмия етаж в Двореца и, ако не друго, поне създава голяма тръпка, ако ползваш ескалаторите. Вечно удоволствие е това :) (Винаги съм си мечтал да си имам ескалатор у дома и по цял ден да си се возя на него.)

Около 1 400 почитатели, главно от златното поколение на 80-е (разбирай – между 30 и 50 годишни), напълниха залата на макс и почти два часа бяха "вечно млади". Това е безспорно най-икономичната публика. Не чупи, не цапа, не се нуждае от охрана, седи, слуша, ръкопляска и се радва. За съжаление, тази възрастова група публика не е свикнала да чака и започва да мрънка за закъснение от 20-30 минути при събитие, което за рок концерти на открито е просто е смешно време

Първите гости от поредицата Legends On Stage бяха подгряти от Поли Генова – най-актуалната българска поп звезда в момента. Тя и бендът й забиха само две парчета – евро баладата "One Lifetime Is Not Enought" (2009) и европобедата "На инат" (2011). Свежа и нахъсана както винаги, певицата събуди присъстващите и ги призова да подкрепят българската песен на "Евровизия" 2011 след три седмици, като си заслужи аплодисментите.

А на бас, че "На инат" ще влезе в десетката в Дюселдорф!

Няколко минути по-късно тътенът на интрото към парчето "End Of The World" (едно от двете ми любими в новия албум "Catching Rays On Giant") даде началото на двучасово удоволствие с кристалния вокал на Мариан Голд и музиката на сегашната формация на Алфавил.

Ако някой е очаквал The best of от този концерт, се е излъгал. Групата е на световно турне и промоутира своя брилянтен и горещ албум след близо 13-годишна студийна пауза. Съвсем в реда на нещата те забиха цели 10 парчета от всичките 14 в диска (без да броим ремиксите).

Прецизно селектиран сетлист, в който на всеки 3-4 песни от новите музикантите забиваха хит от звездния дебют през 1984 - "Dance With Me", "The Jet Set", "Victory Of Love", "Sounds Like A Melody", "Forever Young" и класиката "Big In Japan" (по време на биса).

Всъщност, бисът беше най-изчанчен. Стартира с немското парче "Ohne Ende", излязло като Б-страна на сингъла "Big In Japan" в Германия (за останалата част на Европа Б-страната е за песента "Seeds", не че има кой знае какво значение). После вечната песен за "Големецът в Япония" и концертът финишира окончателно с "Apollo", далеч не емблематична тема за състава!

На живо и почти 30 години по-късно, Алфавил нямат нищо общо със синти-поп група, а си звучат като класически ню-уейв и то от китарния.

Двата нови хит сингъла "I Die For You Today" и "Song For No One" определено вече са популярни и в България и много съжалявам, че пропуснах да попитам фронтмена кой ще е следващият сингъл, защото в албума "Catching Rays On Giant" има поне още шест потенциални хита.

Друго за отбелязване е, че публиката стана на крака в последните 40 минути, веднага след началните акорди на "Sounds Like A Melody", а Голд скочи сред феновете пред сцената след четвъртото парче. Имаше и леко пеене на "Forever Young" и здраво задъхване на раздаващия се вокалист между песните. Но за 56-годишен си е в топформа!

На живо в София (а и на цялото турне) Алфавил са в разширен концертен състав, включващ: Мариан Голд (фронтмен, композитор, поет и вокалист), Мартин Листър (кийборди), Дейв Гуудис (китара), Якоб Кирш (барабани) и една суперяка ню уейв мацка на бас китарата.

Все си мисля, че в този вариант Алфавил е бенд за открито и на евентуален летен фестивал ще размаже от удоволствие поне 15-20 000 души. Най-малкото, защото Мариан Голд доказа снощи, че с гласа си може с лекота да се пребори с очуканата зала 3 на НДК, която става за "Бързи, смели, сръчни", ама не и за легендарна група.


Добрата новина е, че Ким Уайлд няма да пее там на 7 май.

За финал: поредицата Legends On Stage стартира напълно успешно, а Алфавил ще дойдат пак.

Може и през 2059-а ... нали са "вечно млади"!