Зала 1 на НДК напоследък се превърна в гара, на която неведнъж са слизали музикални величия от далечното и не толкова далечно минало.
Я изпълнители, чиято популярност е позавехнала, я екс- членове на популярни в миналото банди, които все още не се предават и мъкнат със себе си поизбледнялата аура на едно някогашно величие.
Отидох на концерта на Али Кембъл (Ali Campbell) снощи с предчувствието, че и той ще попадне в тази графа. Ако навремето някой зададеше въпрос – “Какво е регето?” Веднага след Боб Марли, можеше да се споменe бившата му група - UB 40, чийто фронтмен - почти 30 години, беше именно Али Кембъл.
Британският изпълнител обаче се появи с чисто нова формация. Зарязал UB 40 в началото на 2008 заради противоречия, събрал нова формация и тръгнал да пътува по света...
Какви изненади последваха обаче?!
Новият състав на Али - Деп Бенд, бе невероятен на сцената. Групата звучеше така не само защото в нея има невероятни музиканти, не само защото сценичното им поведение беше леко и непринудено, а и (много важна причина): защото гостът и неговите момчета не се бяха доверили на български озвучители, а си бяха довели собствени.
Така че изненада N 1: висок “my sound “! Бендът забърка такова джаз- брас-грууви-реге музикално ястие, че в соц. заличката на НДК невинната и неочакваща публика избухна в спонтанни и силни аплодисменти.
Изненада N 2: Али Кембъл не е загубил гласа си (както често се случва с онези бивши величия, за които споменах по-горе), не пя на плейбек, не си отваряше устата вяло, за да отбие номера. Напротив! Невероятно изпълнение на живо! Един специфичен, владеещ залата бял реге вокал. Прозвучаха както златните хитове на UB 40 – “Red Red Wine” “Kingston Town” , “( I Cant Help) Falling In Love With You”, така и парчета от самостоятелните албуми на Али.
Изненада N 3: албумът “Flying High”. Него всъщност Али Кембъл представи в България. Песните му не са просто постпородукция, следваща звученето от най-славните години на UB 40. Напротив! Материалът е с невероятно добро съвремено звучене. Във време, в което регето не е това, което беше.
От него прозвучаха почти всички парчета, както и страхотен кавър на хита на Пол Анка и Том Джоунс – “She Is A Lady”, гарниран с реге рапирането на Шаги (Shaggy). Така че представянето на диска си беше наистина “високо летене”.
Изненада N 4: – един страхотно пеещ беквокал на Али, с когото заедно направиха “Would I Lie To You” – кавър на хита на Чарлс и Еди от 1992 година. Предложиха го на живо по– добре от оригиналния запис дори.
Изненада N 5: след края на концерта изразът “стопли сърцата” не се оказа просто клише. През цялото шоу струеше страхотна слънчева музика, споменаха се кодовите имена на Ямайка, на Боб Марли, на Нелсън Мандела, на Битълс.
Така че въпреки минусовите температури отвън, всички в залата бяха на крака.
Танцуваха и приветстваха едно изненадващо топло декемврийско слънце...
Някъде по средата на концерта си Али Кембъл направи парче, в което се пееше “…groovin till I die…”
Целото му шоу вчера потвърди този рефрен.
Не само аз, а и публиката му повярва.
Та нали това е целта на всеки изпълнител, излязъл на сцената, без значение колко бивш, настоящ или бъдещ е той...
Браво! (Галерия снимки от посещението на Али Кембъл в България можете да видите тук.)
Коментари