"Фолк, ембиънт, блек метъл - има за всекиго по нещо".
Така ни покани Eмо Сапаревски (Corvus Records, Gorgon Gothic Shop, Sofia Ink Tattoo) на датата на Transilvanian Legacy Tour 2011-Europe в София.
Всъщност, това турне е специално за румънската паган легенда Негура Бънджет (Negura Bunget) (на снимката). С него музикантите празнуват 15-годишна кариера, като представят на живо както Негура, така и още един проект - Дин Брад (Din Brad). И двете групи са инспирирани и посветени на природата, дълбоката връзка с нея и завещаното от прадедите на децата на Румъния. Деца, които дивото зове. В концерта взе участие и родната етно-ембиънт гордост Кайно Йесно Слонце (Kayno Yesno Slonce). И трите формации ползват причудлив и крайно интригуващ музикален инструментариум, така че последното, което може да се каже за този лайф е, че ще е нещо, което сте виждали и преди…
Transilvanian Legacy 15th Anniversary! Въпреки многото промени в състава през последните няколко години, румънците не нарушават стройния си поход към все по-високи планини в музикалния свят. С магическата пръчка на основателя на бандата Негру, всичко си идва на мястото, пише се музика, издават се албуми, снима се DVD, групата обикаля света с турнета…
И никак не е изненадващо, че корените и на едно друго музикално чудо, наречено Дин Брад, води началото си от същата банда. Това е страничният проект на Негру – барабанист и душа на формацията. Както казват самите музиканти, "различно измерение на личния ни интерес и поглед към румънския фолклор, история и духовност".
В София те се появяват като дуо. Вторият член е мацката от Негура, която е на кийбордите и пее. Иначе проектът се състои от четирима музиканти, но днес вокалистката (и съпруга на Негру) Alma не е тук, защото е възпрепятствана. "Беше много странно - за първи път свирим на живо като дуо с Негру. Аз трябваше да поема и нейните партии и да свиря и да пея нейната част", споделя ми Inia Dinia след концерта. Техният пърформанс е кратък и вероятно защото не е шумен, на публиката й е нужно време да се убеди, че той е започнал изобщо. Спокойствието, което излъчва внушителната фигура на Негру, и вглъбяването му в дебрите на ориентирания към дарк ембиънт музикален поток, извиращ изпод неговите и тези на Inia Dinia ръце, е заразително. Само можем да се опитаме да си представим как би звучал в някоя крепост, замък или просто хижа в Трансилвания…
Дебютният албум "DOR" на Дин Брад, въпреки плановете да излезе през 2011, ще бъде издаден догодина от Prophecy Productions, с които те подписват договор още с появата си през 2008. А междувременно можете да преслушате и проекта на вече бившия негурец Hupogrammos. Dordeduh – другият основател на Негура, който той сформира с трети негурец Sol'Faur при напускането си на бандата. След Дин Брад се предполага всички да сме готови за транквилантното въздействие на следващата формация, нашите Кайно Йесно Слонце. Бърборенето на хора в публиката обаче не е секнало. Малко дразнещо.
Момчетата на Веско (от Исихия) тихичко заемат местата си. До тъпаните, другите перкусии, а многото саморъчно изработени инструменти, стои и лаптоп, който възпроизвежда къде мудни, електронни подложки, къде записани на живо звуци и православни хорове. Те се плъзгат плавно под темите от българския традиционен фолклор и гайдарят-номад Веско отново е във вихъра си да импровизира, да твори на живо, докато надава вой за спасение на душата, вой на болка, мъка и еуфорично къдри пленителен глас. За различните композиции той сменя гайдата с рог и кавал, а после сякаш изпада в транс, същия в който вече са влезли и колегите му.
През цялото време погледите ни са привлечени от внушителния сет барабани на Негура, чийто ред иде накрая. Към него е монтирана нещо като висока дървена арка със свободно висяща голяма дъска - вид ударен инструмент, наречен toaca и използван в манастири… На него по-късно Негру ще удря чукчета (палки), че чак ще строши едното преди композицията да избухне с тежък метъл инструментал и да се развие в пълнокръвно метъл парче. Тогава останалите от бандата ще залетат коси един в друг. Сякаш през сцената минава тайфун… Сетът е подреден на малката сцена на клуба и заема голяма част от нея и с оригиналната си "опаковка" - дървения и въжета, допълващи великолепно стилната визия на музикантите.
Негура са известни с това, че използват нетипични за стила, който съвсем грубо е рамкиран като блек метъл, инструменти. Това са традиционните флейти, рогове, гребени, гайди, цимбал с палки/чукчета във формата на лъжици, литавра, или "възстановки"/ "реплики", които са изработили сами… Те боравят съвсем свойски с разни други архаични ударни, струнни, духови приспособления, звуците, от които, ако знае как да подчини, човек може да изгради атмосфера, каквато и сто супермегапродъкшъна на 3D с великите ефекти не биха могли... Големият триметров рог е използван веднъж – само в началото на сета. Звукът му е толкова чист и мощен, че настръхваш, сетивата ти се изострят и пътешествието започва… Негура са уникални! Няма банда, за която да може да може да се каже, че е като Негура или че Негура е като еди-си-коя друга формация. Затова твърдя, че те са легенда на метъл сцената в северната ни съседка. Те имат идентичност - като се започне от високия им ръст, общата естетика и артуърка, снимките и прочее по отношение на оформянето на изданията им, част от които дори - придружени с клонки, лично събирани от тях, истинска сурова пръст, дървени кутии и подобни подаръци за ценители, мине се през кристалната концептуалност и педантичност в музиката, и се стигне до внушителното професионално представяне на живо.
Невъзможните за произнасяне заглавия на песните и текстове на румънски допълнително засилват мистичния елемент и страховитостта и чувството за неизбежна гибел в тъмната гора, над която се стеле тежка мъгла, и те кара да се предадеш на зловещата прегръдка на надвесените изсъхнали клони…
Комплексно изживяване. Хубаво е да си запознат с многопластовиете композиции на гостите предварително, за да оцениш онова внимание към детайлите, което е толкова важно за бандата и не непременно изцяло осезаемо на живо. Това е не просто музикално предложение, Негура е духовно и идеологически натоварено изкуство. И спокойно можем да наречем шедьоври много отрязъци от цялата документация на формацията. Не се сещам за група, в чието творчество толкова ярко да личи респект и познаване на културното наследство, толкова категорично заявена идентичност и никакво поддаване на клишета.
В един момент разбираме, че се налага събитието да приключи поради условия от страна на управата на клуба за "ненарушаване на обществения ред след 22 ч." и така Негура съкращават 5 песни от подготвения си сет.
Жалко. В главата ми остава "Umbra" от албума "Vîrstele Pamîntului"…
Връщам лентата назад, за хронология на Негура на живо и у нас и там стоят: 14 ноември 2003, заедно с Primordial и Out Of Тhe Lair в зала "Христо Ботев" и 7 март 2010 в стария The Box.
А поглед напред в календара ми сочи - Негура Бънджет на някоя от 19-е дати в Европа на Pagan Fest 2012 заедно с Primordial, Solstafir, Heidevolk, Eluveitie и Корпиклаани (Korpiklaani).
Коментари