Всяка асоциация с плодови сокове e крайно неуместна.
Градусът е с много по-високи стойности тази вечер. Мултикултурната, мултифинкционална каша, наречена Balkan Beat Box (Болкън Бийт Бокс) гостува отново в София. За да ни е по-широко, концертът е в НДК и ескалаторите се изпълват с объркани хора. Сега кой етаж беше... Ние следваме вас, вие - нас и всички се озоваваме на точното място. По мрамора кибичат хипстъри, хипстърки и техните лели, готически кукли с фънки батковци, както и всички останали. Въпреки приветливите спонсорски диско камили, които блещукат съблазнително до сцената, масите предпочитат да изчакат на терасата - пушейки. Тоест, камилите може би са си свършили работата.
Но към девет, девет и нещо един глас започва да приканва хората да се събират. (Come on, people, yalla!). BBB са излезли, за да подгреят сами себе си. “Ще ви накараме да се раздвижите днес!". Няма да е трудно.
Хората са дошли да се забавляват - и да танцуват. Някои го могат. Други не успяваме да смогнем на ритъма, но всъщност няма значение.
Междувременно звукът набира сила и залата, която допреди минути е изглеждала полупразна, се изпълва с подскачащи тела и настроение. Независимо дали ще се подчинява на ритъма на "Dancing With The Moon", нещо по-нежно като "My Baby" или просто "Move It", всички разкършват гръбнаци и размърдват крайници.
На "Hermetico" вече съвсем ясно усещам как подът вибрира под дузините дружно скачащи крака - като батут е. За секунда дори решавам, че има земетресение, само че амплитудата подозрително съвпада с бийта.
Докато разминавам великолепни мацки с очила с дебели рамки, надушвам как забраните в това пространство не означават нищо. И докато огънчетата щастливо проблясват, BBB взимат, че си тръгват. Може би на Тамир му се е наквасила жълтата хавлия, с която си попива потта - нормално, предвид как налага перкусиите.
Връщат се след минути, заредени с още по-експлозивно настроение. За втората половина на концерта вече всички са загряли, а май и самите музиканти се чувстват по-уютно. Ори се е ухилил до уши, а Томер прогресивно се съблича. Басистът - от ендорфини или други субстанции изглежда неприлично млад и безпаметно доволен. Когато той, Томер и Тамир правят нещо като общо соло на перкусии и бас, имам чувството,че момчето ще се разтече от кеф и после ще се изпари сред публиката.
За последните няколко парчета се позиционирам на втори ред и най-сетне мога да скачам свободно и идиотски щастлива, както и да броя космите по гърдите на Томер.
Когато си тръгват вече наистина (и наистина поуморени), ги връщаме. Последният подарък е послание за мир: в името на палестинските и израелските деца, Томер ни кара да бъдем съпричастни. Влиянието надскача дори това на "Political Fuck": сетът завършва емоционално с "Tel Aviv/Ramallah".
И когато зачервените от радост и движение хора се изсипват от залата, част от музикантите вече са налице вън: за автограф, лаф или просто усмивка.
Снимки на Дара Кръстич - в секцията "Галерии".
Коментари