Има и такива концерти – отиваш да си послушаш спокойно хубава музика, без да е задължително нещо грандиозно или помитащо, колкото и да се опитват да те убедят в противното рекламните анонси.
Иначе то си звучи грандиозно – три рояла на една сцена, при това през повечето време използвани едновременно, безспорно не е шега работа.
Заинтригувана от италианското звучене на името Bel Suono, предчувствието за нещо необикновено поради инструментите и увереността от изпробваната неколкократно с голям успех формула на съчетаване на класически със съвременен елемент в музиката, реших да отида да чуя момчетата. Минитурнето с дати в Русе, Варна, Велико Търново и София, не е първата им поява на българска сцена. Запознатите са ги слушали в столицата миналата година.
Явно публика и изпълнители взаимно са се харесали, защото зала "България" бе доволно пълна във вечерта на 9 юни. До края на концерта присъстващите аплодирха въодушевено почти всяка композиция, а момчетата (които май пропуснах да кажа, са руснаците Евгени Соколовски, Кирил Гущин и Максим Тарасов) не пестяха обяснения между песните и уверяваха, че тук много им харесва и пак ще се върнат. Вплитането на "Седнало е Джоре Дос" в едно парче и представянето за пръв път у нас на новия им албум "Време" (втори след "Мегаполис", излязъл през 2013) сякаш потвърждават това.
Ако някой е очаквал представление на нивото на 2Cellos примерно, се е разочаровал. Елементът на забавление, на поп съответстваше повече на концертите на Ричард Клайдерман, зад когото обаче стоят години ошлайфане и инстинкт на "Entertainer" по Скот Джоплин и не само. И точно като в концертите на очарователния французин за изпълненията си триото бе избрало да подложи със сингбеци, което за мен е ненужно, излишно разсейващо и озадачаващо при наличието на цели три от тези прекрасни инструменти с толкова богат, да не кажа всеобхватен, регистър. В края на краищата, всички знаем, че музиката е по-въздействаща и вълнуваща, когато е по-богата и силна, стена от звук. Но три рояла са напълно способни да се справят със задачата при подходящ аранжимент.
Като оставим това настрана, забележки към изпълнението и подбора на парчетата залата нямаше и докъдето стигаше погледът ми, хората видимо се наслаждаваха на разнообразната програма, включваща апетитни хапки за слуха като (аранжирани, разбира се) "Libertango" на Пиацола, фантазия по "Кармен" на Бизе, "Болеро" на Равел, "Бохемска рапсодия" на Куин, "китки" от творби на Чайковски (по повод 175 години от рождението на композитора), Прокофиев, Рахманинов, Офенбах, Моцарт, Вивалди, както и авторски композиции.
Като теглим чертата - приятен неангажиращ концерт.
Ни повече, но и ни по-малко.
Снимка: Петя Митрева
Коментари