Има някакъв убийствен чар в американския глем рок от 80-е години.
Папагалските одежди, наситените цветове, тупираните коси, очната линия и задължителната "уест-ен-кънтри" тематика превърнаха в легенди банди като Aerosmith, Motley Crue, Bon Jovi, Quiet Riot, Ratt, Dokken, Poison, Stryper, W.A.S.P. (ранните, де), Skid Row, Туистед Систър (Twisted Sister) и Гънс ен Роузис (Guns’n’Roses).
Там някъде свети звездата и на "момчетата-пепеляшки" от Синдърела (Cinderella). Четири студийни албума за 28 години кариера. Първите два – шедьоври. Третият – полушедьовър и четвъртият – има ли значение, можеха и да си го (ни) спестят?
Скромна и качествена група, изживяла своите 5-6 звездни години и превърнала се пак в "пепеляшка", вместо да се тунингова и променя, за да се подмаже на модните трендове в побъркалата се музикална индустрия на 21-и век.
Без да спират да съществуват като бенд, оригиналните членове концертират и до днес - за абсолютен кеф на най-верните си фенове. Броя Том Кийфър, Ерик, Джеф и Фред за оригинални, защото те са записвали и четирите албума на Синдърела, а Майкъл Смерик и Тони Дестра имат едва сезон и половина в групата: в самото начало, много преди да дойде славата.
Като част от концертното си турне "25 години на сцена", което завършва в далечно Пуерто Рико чак на 17 септември, Синдърела спряха за малко и в София - между концертите си в Италия и Русия. Всъщност за концерта си у нас групарите се бяха навили на една доста странна колаборация с отново актуалните Мистър Биг (Mr.Big), пуснали що-годе качествен нов албум в самото начало на 2011 година.
В месеците преди снощния концерт ситуацията се преобърна няколко пъти. Първо бяха анонсирани две отделни шоута на двете групи, после ги събраха на едно, като хедлайнъри се водеха Мистър Биг. След това се смени мястото на провеждане, а ден преди концерта се разбра, че звездите на вечерта ще са Синдърела все пак.
Нищо не предвещаваше голямото избухване в столичната зала "Фестивална" в минутите преди концерта на двете групи. Всичко беше чак подозрително спокойно и лежерно. Две седмици преди това на концерта на Джо Кокър (Joe Cocker) бутаницата, охраната и напрежението бяха в пъти по-големи.
Максимум 3 000 души кротко се дислоцираха в залата, потвърждавайки факта, че концертите на топизпълнители дойдоха множко за месец юни в полятному опустяващата столица.
И тогава почнаха приятните изненади!
Първо - Мистър Биг забиха зверски! Ерик Мартин пя като хала, а за всеки умен рок фен е ясно какво може Пол Гилбърт с китарата. (Отделен репортаж за Голямата група очаквайте от Валентин Найденов).
Второ – звукът беше (почти) безупречен този път. Истински подвиг за "Фестивална"! Значи можело!
Трето – Синдърела бяха смайващи!
Никога не съм допускал, че тази осемдесетарска глем-банда има толкова много почитатели в България и ще бъде посрещната така сърцато. На практика американците нямат нова продукция от цели 17 години. Което в случая може би е един гигантски плюс.
След почти двучасов мегаздрав лайв на Мистър Биг, публиката кротко и усмихнато изчака 15-а минути за преподреждане на сцената и театърът на Пепеляшка започна. Точно както през 80-е. Тонове адреналин, емблематична очна линия и дузини татуировки, малко по-обран, но истински глем имидж, идващ от най-шарената музикална декада.
Момчетата от Филаделфия влетяха за първи път в столицата на България с двете здрави тупалки от дебютната си плоча "Night Songs" (1986): "Once Around The Ride" и "Shake Me". Чак на третата песен - славната "Heartbreak Station", публиката се осъзна какво се случва и, както се казва, се сля с изпълнителите. Сякаш точно тогава 3 000 души проумяха, че именно тази група им е липсвала на родна земя толкова много години.
Последваха още пет хита в поредицата – "Somebody Save Me", "Night Songs", "More Things Change", "Coming Home" и "Second Wind", всички до един от втората половина на 80-е години. Любопитното в целия лайв бяха преходите между песните, всички с традиционното театрално притъмняване и промяна на позиции, инструменти и дрехи. Още спомени на ента!
Кулминацията очаквано започна с може би най-комерсиалната песен на разпасаната шайка - блестящата балада "Don’t Know What You Got". Феновете запяха доста сериозно, а когато цялата емоция се преля в култовата "Nobody’s Fool", стана наистина настръхващо. Величествен момент! Не се шегувам!
Сетне групарите забиха легендарната "Gypsy Road" и се покриха набързо преди чакания бис. А той стартира с най-голямото предизвикателство за гърлото на вече 50-годишния Том Кийфър, едноименната песен от втория дългосвирещ албум на състава – блус баладата "Long Cold Winter" (1988). Изумително изпълнение и кристален вокал. Пълен респект!
За финал – веселяшко сбогуване с парчето "Shelter Me" под фаталния N 13 в сета. За повече нямаше и време, защото наближаваше полунощ, а знаем какво се случва на Пепеляшките по това време!
Страхотна рок-ен-рол вечер, организирана от Loud Concerts. Шеметен концерт от сърцето на 80-е.
Поредна тръпка за една душевна колекция!
Коментари