As I wandered alone in the darkest night
Heard this song at the rave
And it saved my life
Намираме пътя си през постиндустриалната прото сай-фай обстановка зад "Интерпред", пътят е услужливо обозначен със стрелки.
Студио "Орфей" е реално едно умерено обемисто хале, което постепенно започваме да изпълваме. Атмосферата в клуб (примерно в "Терминал 1", където първоначално щеше да се състои събитието) вероятно би била по-уютна, но пък фактът, че са се събрали повече хора е похвален, а и екзистенциалният надпис "Тоалетни, място за пушене, храна -->" изпълва душата със спокойствие и радост. На въпросното място за пушене се е разположил лично Birgir Þórarinsson (Biggi Veira) и явно не изпитва никакъв студ, защото е по кокетни сандали.
Исландци... как да не ги обичаш.
За музикален фон ни служат неща от Hercules & Love Affair до Miss Kittin, а за цветен - калейдоскопът на прожекторите. Концертът стартира малко преди 9 с "дъб-ноар-трип-хопа" на българите от The Sciencе – Мартин Soulslept и Нино Гомес. Доста Orbital атмосфера с бонус, че момчетата са същински нинджи както зад пулта, така и пред него.
И така полека стигаме до заветния момент, в който излизат Biggi Veira и Herb Legowitz. След тях се покачва и Daníel Ágúst Haraldsson, опаковал безкрайната си енергия в прелюбопитен костюм, който изглежда като създаден от общите усилия на Hugo Boss и NASA. Последният (и най-нов) член на арт колектива - Högni Egilsson (a.k.a. HE( - релаксира с чаша до сцената по време на първите три парчета. Urður Hákonardóttir (Earth) ни липсва, особено когато идва ред на "Over", но какво да се прави, ще слушаме гласа ѝ в някой и друг семпъл. Докато междувременно сменяме агрегатни състояния и измерения.
Честно казано, не сме прекалено големи фенове на "Mexico" или поне не бяхме. Най-точно е всъщност: не сме прекалено големи фенове на студийния му вариант. Защото на живо тези парчета звучат съвършено различно. Особено след като Нögni, когото считахме за по-скоро харизматичен отколкото сладкопоен (виж, Daníel го обожаваме всестранно) взе, че си отпусна гласа, причинявайки почти летална аритмия на Фреди. Палавият сингъл "Obnoxiously Sexual" звучи в пъти, много пъти по-добре на живо, а не е като да не си е хващащо парче и без това. Чуваме още "Sustain", "Crossfade" и "Airwaves" от "Mexico". Няма как да го подчертая повече, ако някой е решил да пропусне лайва, защото не харесва последния албум, е допуснал много сериозна грешка.
Атмосферата, която GusGus създават на живо, не подлежи на описание и не бива да се пропуска. Иван още пази съкровени спомени от националния празник на Исландия през 2011, когато President Bongo разтърси Военния клуб. 2011 е и годината, в която излиза "Arabian Horse", а за наше споделено удоволствие, ключовите парчета от този албум чуваме и този път. Едноименното е абсолютно хипнотично, ако някой се е чудил какво е усещането да яздиш арабски кон със снажни скандинавци към Мексико... вече знае.
Отскачаме до албума 24/4 с "Add This Song", a бисът ни забива "Deep Inside" и "Moss".
Единственият проблем е, че, като всяко нещо, и това си има край. Преоткрити и преосмислени, прибираме се обратно и пътят вече изглежда по различен начин, когато в главата ти се върти някоя песен, "over and over".
Не знам дали всички помним деня when we started to crossfade, но... този ще го запомним.
Снимки - в секцията "Галерия".
Коментари