Южният парк в София е много оживен.
На зелената поляна са насядали компании, които въртят предимно литрово шише бира. За наш късмет дъждът се разминава. Пред сцената вече хората са сгъстени и аплодират музикантите. Има невероятно много народ, трудно изброим, но с риск да сгреша с 1 000 ми се струва, че са около 5-6 000 души.
Събрани на юбилейното издание "Цвете за Гошо" 2010.
Настроението е усмивка, отвсякъде лъха свобода. Това събитие събира всякакви възрасти – от 3-4-годишни деца от всички квартали до 74-годишни пенсионери от околните блокове. Организацията е в ръцете и устата на Васко Кръпката. Всичко тече по график. Слабо познатите изпълнители и групи Ноу Фреймс, Пецко и Aявис (Ajabez) получават шанс да станат популярни поне за 30 минути на сцена. Извите на Мечо Пух и Валди Тотев (с чудесната цигуларка Дими) ми се струават прекалено ранни, но това e въпрос на организация. Все някой трябва да започне, нали!
Кирил Маричков и Пешето свирят химни на Щурците. Всички си мислим за Пеци, чието здравословно дередже напомня някогашните тревоги с трапанациите на Гошо Минчев. Зад сцената Кирил Маричков раздава автографи на ученици и се снима с ученички по тяхно желание.
Екс-Атлас излизат като супергрупа с виртуозно присъствие на Ивайло Крайчовски. Уикеда не ми допадат особено с реге вариант на „Бяла тишина”, но през останалата част ударната машина Владо Попа вкарва групата в ритмична фортиция.
Монолит изкарват тежък звук ала Лед Цепелин. Ударната техника на Георги Марков – младши е досущ като на Бонзо. Първите 2 парчета минават без звук в мониторите, но това няма значение за тях. Тони Чембъра пее божествено и привлича хлапета на сцената. Чудесен кавър по "Въпроси" на Гошо Минчев. Павката Васев скъсва соло струната от блус.
Милена – публиката е в екстаз. Присъствието на това момиче винаги води до екзалтация. Класическата "Бяла тишина" - в пънк вариант!
На сцената е пълно с куфеещи деца и момичета от 9-и "б" клас. Новите "Чворолино" и "Куклата Мици", старите бойни "Н'еам нерви", "Машина за месо", "Истина"...
Тази картина е уникална за нашата рок история. Изпълва с оптимизъм настоящето и бъдещето на нашия рок.
В първата - рок, вечер на събитието.
Душата ми пее.
Довечера всички сме на блус вълна.
Коментари