Едно отдавна жадувано от всички почитатели на талантливия и виртуозeн цигулар Дейвид Гарет се състоя в "Арена Армеец" на 29 септември.
Столичната зала беше пълна в очакване на маестрото за грандиозен концерт. След отпадането на класическия рецитал през февруари и отлагането на това шоу през юни поради проточило се заболяване, най-верните фенове на маестрото дочакаха неговото първо гостуване в България с кросоувър проекта Explosive Live. Знаменитият музикант пристигна по покана на Art.Bg, които се погрижиха за перфектната организация и доколкото усетихме - за приятното изкарване на Дейвид Гарет на българска земя. Пропускателният режим в залата беше лек и сравнително бърз, публиката – очебийно интелигентна, много деца, младежи, на средна възраст и възрастни. Музиантът се гордее с различната по възраст фен-агитка.
Спектакълът бе обявен за 20.00 ч. Притихналата публика избухна в аплодисменти в 20.15 ч, когато в светлината на прожекторите заеха местата си музикантите от бандата на Дейвид. Както и очаквах от записи на други негови концерти, той се появи от страничния вход на балкона в 20.20 ч., и свирейки слезе покрай публиката в тази зона на залата, за да се качи на сцената под взрив от аплодисменти. След изпълнението на "This Is What It Feels Like", Гарет поздрави публиката… на български език! и сподели колко е щастлив да бъде в София тази вечер, след дълго отлаганото му гостуване. По време на целия концерт почти преди всяко ново изпълнение маестрото разговаряше с присъстващите, като казваше няколко изречения на родния ни език и макар че ги четеше от аутокюто, си личеше колко се е постарал да научи правилното произношение.
Кросоувър турнето Explosive Live продължи и в България по утвърдената сетлиста с "Dangerous" на Давид Гета. Модерната, завладяваща и симфонична мелодия е преаранажирана от Дейвид и записана с Royal Philharmonic Orchestra като интро към експлозивния му албум "Explove". Kонцертът продължи с класиката на Стиви Уондър "Superstition", а след това Гарет увери на чист български: "Сигурен съм, че всички знаете следващото парче", забивайки "Viva La Vida". При което хората в залата буквално пощуряха. В кратко обръщение цигуларят говори за това, че в днешно време не е лесно човек да се справи с негативизма, но и че не трябва да позволяваме на лошото да властва. А оръжие в тази борба е красивата музика. Той цитира текста на "Let It Go" от филма Frozen на Disney. После изпълни мелодията, която ни пренесе в друг свят.
Кросоувър шоуто продължи с абсолютно любимата на Дейвид (а и на публиката) песен на Лед Цепелин – "Kashmir", която нажежи атмосферата. За следващата мелодия цигуларят помоли публиката за помощ, а тя активно се включи в "Ghostbusters", мегахит на Рей Пъркър Джуниър към филма със същото заглавие. Феновете бяха притихнали в моментите, в които маестрото говори или свири – жадуващи да попият всяка негова дума и всяка изсвирена нота, и да избухнат в аплодисменти след всяко изпълнение. След тази емоция, музикантите успокоиха страстите, а Гарет започна да говори за класическата музика - как често хората си мислят, че не познават класическите произведения. Маестрото ги опроверга, изсвирвайки фрагменти от "Петата симфония" на Бетовен, симфонията на Моцарт в G-minor, а сетне блестящо интерпретира Concert No 1. на Чайковски.
Продължи с "Furious" – пиеса, родена от желанието му постоянно да изпробва границите си. Изключително бързата и динамична творба подчерта уменията и виртуозността на своя създател. Нататък в репертоара бе магистралното за Върв парче "Bitter Sweet Symphony", чиято версия е част от диска "Rock Revolution", за който Дейвид призна, че му е изключително скъп. "Това е за всички вас тук, в София", поздрави той ентусиазираните си почитатели. Следваща композиция - "Adventure Island", също дело на цигуларя, е включено в проекта "Explosive". Мелодията е инспирирана от филмовата музика на Hans Zimmer. Следващото парче бе едноименното от албума "Explosive", за което авторът се е вдъхновил от електронната музика - и по-специално от хаус направлението, за успешна комбинация със симфоничен оркестър.
Първата част на спектакъла завърши с поклон към преждевременно напусналия ни Принс. Дейвид Бонгарц, както е истинското име на цигуларя, го определи "като изключителен музикант и композитор, който е можел да свири на всеки инструмент", и увери, че, ако Принс е свирел на цигулка, то също би бил страхотен. "Има ли фенове на Принс тук, в София?", попита на български цигуларят и заби "Purple Rain".
По време на 20-минутния антракт феновете можеха да си закупят програми и албуми на Дейвид, а и да се освежат. Организацията беше добра и, макар че имаше опашки, те вървяха доста бързо, така щото скоро хората успяха да се върнат и да заемат местата си за втората част от Explosive Live. В нея маестрото и неговият бенд въведоха със "Summer" и със също така мелодичната и обичана от публиката "Nah Neh Nah", знакова за репертоара на Vaya Con Dios.
Концертът продължи с "велика рок-ен-рол класика" - както музикантът сам представи "Live Аnd Let Die" на Пол Маккартни. После цигуларят призна, че понякога вдъхновението го напуска и в такива моменти осъзнава, че то идва от публиката и без нея той не би имал силата всеки ден да твори нови проекти. Залата избухна в нестихващи аплодисменти, а Гарет не успя да сдържи емоциите си и отправи комплменти от името на всички на сцената на чист български и почти без акцент: "Благодаря на всички, които сте тук тази вечер!". Сетне ни подари нежната емоция на "You’re Тhe Inspiration". Той даде знак на екипа си и верният приятел от детските му години и охранител Jorg Kollenbroich го ескортира между публиката, където Дейвид посвири за хората между редиците, а на връщане към сцената приклекна до едно малко момиченце и му направи серенада. Да, Гарет успя да спре дъха на публиката си в София, но тя открадна сърцето му.
Сред големите изненади на вечерта бе почти неузнаваема версия на "Lose Yourself" - вероятно най-автобиографичното парче на Еминем, създадено за саундтрака към лентата "Осмата миля". Чарттопърът от 2002-а донесе на бледоликия титан на черните ритми отличие за първия рапър, носител на "Оскар" за най-добра музика към филм. В интерпретацията на Дейвид, включена в диска "Explosive", виртуозът отново изпробва границите на своята цигулка. Музикантът сподели, че често го питат кое е любимото му парче и кое обича да изпълнява на сцената. Но не скри, че този въпрос изключително го затруднява, тъй като има много любими песни. Затова избра да ни изсвири любимата мелодия на майка си Dovе - "Midnight Walz", записана от музикалния директор Франк. Стана ясно, че майка му е в залата и го гледа от първия ред. Разбира се, публиката отново полудя, а Дейвид окончателно превзе ума и сърцата ни. И докато се освестим - ето го него: излиза от страничния вход на балкона, свирейки "Odd Measures" и "Fix You".
Последва изумителният дуел между китара и електрическа цигулка Duel Guitar vs. Violin между Франк и Дейвид. Победата бе за "добрата музика". Нататък в сетлиста бе кавър по "Born In The USA", включен в диска "Rock Revolution". (Оригиналът е евъргрийн на Брус Спрингстийн, втори сингъл от звездната му тава със същото име, която излезе през 1984-та година. Асоциацията на звукозаписната индустрия в Съединените американски щати нареди антивоенното парче на 59-о място в списъка от 365 предложения за песен на миналия век - б.а.). Едва ли Боса от Ню Джърси би останал недоволен от начина, по който роденият в Аахем цигулар използва pedal board за инструмента си: ачик китара. (Прочутият петдесетарски "Фендер" на Брус- б.а.).
Едвам оставам седнала на по-твърдата "Killing In The Name" на Rage Against The Machine... Но ставам, когато обявява, че идва последното парче от програмата и моли за помощ – отново на български. "They Don’t Care About Us" на Майкъл Джексън - под неспирните ръкопляскания на публиката. Разбира се, изсипаха се комплименти и поклони на бандата и цигуларя към почитателите. А те стояха на крака, викаха и искаха бис. И го получиха. Преди финала маестрото им благодари от дъното на душата си, за това че правят шоуто жестоко. Не скри, че никой от музикантите на сцената не е очаквал толкова топло посрещане и такава прекрасна публика, пълна с енергия. Сподели че самият той е видял хора, които танцуват от двете страни в дъното на залата и им благодари за ентусиазма. Дори загатна, че ако се върне пак тук, ще приготви още подобни парчета за българите. Съвсем в духа на атмосферата, Дейвид сюрпризира с "One Moment In Time" – мелодия, която самият той определи като перфектната за този паметен момент.
След много възторг, безброй скъсани струни, оглушителни аплодисменти и стоплени от невероятното посрещане музиканти, концертът завърши в 22.50 ч.
За мен мина като вълшебен миг. Силно емоционална, дълбоко вълнуваща и затрогваща беше тази първа среща на Дейвид с благодарната българска публика. Определян като "Цигулар на дявола" (по едноименния филм, в който играе Паганини) и "Дейвид Бекъм на цигулката" (заради чаровната му визия и дългата русата коса, която за съжаление, бе прибрана в София), и Цигуларят – рокаджия, Гарет всъщност е стар дух и много повече извън клишетата. Не знам дали са много онези, прозрели красотата на душата му чрез музиката, чрез сърдечната му усмивка и чрез думите, които споделя, но искам да си мисля, че е така. Той вярва в професионализма, изключително усърден е и безумно скромен за безкрайния си талант, че просто няма как да не го заобичаш – него и музиката, която ни подарява.
Мигове след концерта успях да разменя няколко думи с майката на Дейвид. Да ѝ благодаря за чудесния син и музикант, а тя обеща да му предаде думите ми желанието ни да се върне пак. И докато пиша всичко това, на ръката ми е още пасът от Art Bg. (с който някакси не искам да се разделям), а над главата ми чувам да прелитат самолети и сигурно отвеждат харизматичния гост далеч от българската публика към следващия му концерт в Киев, съм съм вече сигурна, че това няма да е единственото негово шоу за мен и за много други в залата. Иска ми да вярвам и да се надявам, че той ще посети отново България с класически концерт или с изява в подкрепа на предстоящата му антология "Unlimited (Greatest Hits)", посветен на неговите почитатели, който се очаква да излезе в продажба на 26 октомври.
Това е… щастлива съм навръх Деня на музиката!
Сетлист:
This Is what It Feels Like
Dangerous
Superstition
Viva La Vida
Let It Go
Kashmir
Ghostbusters
Concert No 1
Furious
Bitter Sweet Symphony
Adventure Island
Explosive
Purple Rain
Intermission – 20 min
Summer
Nah Neh Nah
Live And Let Die
You’re The Inspiration
Zorba’s Dance
Lose Yourself
Midnight Walz – mother
Odd Measures
Fix You
Duel Guitar vs. Violin
Born In The USA
Killing In The Name
They Don’t Care About Us
Music
One Moment In Time
Бенд:
Franck Van Der Heijden – музикален директор, китарист и аранжор
John Haywood – кийборд, пиано, аранжимент
Jeff Allen – бас
Jeff Lipstein - ударни
Снимки на Десислава Ницова - в секцията "Галерия"
Коментари