Гуууд моорнииинг, Виееетнаам!
Ако сте събудили в София около 14 часа днес, вероятно сте прекарали миналата нощ в скачане. Възможности за това е имало не една и две, но ако сте си легнали след четири и половина сутринта, можем да заключим, че също като мен, сте споделили еуфорията с неколскостотинте почитатели на DJ Фууд (DJ Food) в парти център "4 км".
Заедно с тях посрещнах зората, подкефена, като фен, съпреживял многочасовия музикален потоп, с който ни заля Стриктли Кев. Ако сте проспали или проскачали тази подробност - той е човекът, който от години еднолично стои зад DJ Food компилациите на историческия британски лейбъл Ninja Tune. В началото, преди около 25 години с плочите "храна за диджеи", са се занимавали и други герои като Колдкът и Патрик Карпентър от Синематик Оркестра например, но постепенно нинджите си разпределили задачите около лейбъла. За Стриктли Кев останали DJ Food албумите с неразпознаваеми музикални колажи и почти всички обложки на звукозаписната компания.
Колкото до самото парти, то започна късно, с бавни и джаз и соул подгрявки, а залата продължаваше да се пълни и по време на първия чуждестранен сет - младото детройтско попълнение Джими Едгар (Jimmy Edgar). Самият той предизвика доста противоречиви реакции. Докато някои крещяха от кеф, блъснати челно от почти терористичния звук на детройтския младеж, или пък се връщаха в спомените си за златните дни на техното, други гневно пушеха навън, отвратени от правите бийтове и откровено фалшивото пеене на диджея. Лично на мен ми харесаха фънки маймунджилъците на Джими - те притежаваха онази първична танцувална сила, която въздейства повече на краката, отколкото на мозъка, и която при по-лошо възпитание качва хората върху масите.
Но мога много добре да разбера и тези, които бяха дошли да чуят Фууд, а буквално не издържаха и си тръгнаха преди самият той да застане зад пулта. Стилово двамата диджеи можеха да си паснат само според някой много болен мозък (като моя...), и може би щеше да е по-честно, ако американецът беше пускал втори.
Унесени в танцуване и спорове около детройския гост, дочакваме британеца Фууд да поеме пулта. Секунди по-късно сме заляти от толкова дълбок и плътен звук, че всяка мисъл е издухана от главите ни. Стрикли Кев е от ония диджеи, които не обичат да привличат вниманието върху себе си. Вместо това набляга на многопластовите трип-хоп атаки и на собствените си смайващо яки видеа. Няма подскачане около грамофоните, стойки, прожектори, разговори с публиката, има музика - музика, която е толкова мощна и разнообразна, непредсказуема, и въпреки това почти класическа, че всеки е изпаднал в собствената си медитация. Хората танцуват или просто стоят и се разтапят. Отвреме навреме заедно с поредния деветдесетарски рап в някой край на залата избухва леко пого, само за да се превърне в самба под звуците на смлените до неузнаваемост Симпли Ред, които пък някак прерастват в чудовищните резачки на "Timber". Типичен Ninja Tune, подходът е колкото музикален, толкова и исторически, а всичко е кътнато и пейстнато от някъде, но по толкова творчески и неочакван начин, че всяко стандартно изкомпозирано парче би напомняло на немарливо преписано домашно, поставено само до три минути от този сет.
Разбираемо, към четири и половина публиката иска бисове и бисове, но сутринта е поверена на DJ Стоян (DJ Stoyan), който, както сме казвали и друг път, също си го бива.
Коментари