Джаз фестивалът в Банско приключи с гръм и трясък - двучасово изпълнение на една от най-успешните британски групи за последните 20 години – Инкогнито.
Формацията изпълни площада на планинското градче с танцуващи и подскачащи хора, които отказваха да се приберат по домовете си, както и музикантите отказваха да напуснат сцената.
Вечерта стартира както обикновено в 19.00 часа и първата група - Дейвид Хелбок трио - зае своите места пред не дотам пълен площад. Австрийското трио, в което освен Дейвид Хелбок влизат Рафаел Пройшъл (бас укулеле) и Райнхолд Шмьолцер (ударни), започна бавно и постепенно да ни потапя в своя музикален свят, представяйки предимно композиции, писани от Дейвид, като изключителната пиеса "Eros", посветена на древногръцкия бог на любовта.
Чухме и интересни интерпретации на австрийска фолклорна музика, но обогатена с модерното звучене на трима от най-добрите австрийски джаз музиканти.
Втора на сцената зае мястото си Мирослава Кацарова. Тази година репертоарът на гласовитата певеца включва най-доброто от Били Холидей, посветен на 100-годишнината от рождението ѝ. Вокалистката бе акомпанирана от Христо Йоцов на ударни, Веселин Веселинов-Еко на бас, Мирослав Турийски на пиано, както и специалните гости Николай Карагеоргиев и фънкарите от Southwick - Денис Попстоев (саксофон) и Божидар Василев (тромбон). Прозвучаха едни от най-популярните изпълнения на Лейди Дей – "Blue Moon", "What Little Moonlight Can Do", "Night And Day", "They Can’t Take That Away From Me" и други. Романтичната атмосфера се засили на фона на залязващото слънце, нежният глас на Мирослава галеше ушите на публиката, която ставаше все по-многобройна с напредването на вечерта.
За третия изпълнител площадът вече беше пълнен с хора, които искаха да се насладят на изпълнението на Снежната сова. Още с качването си на сцената той спечели сърцата на всички с кратко и просто "I love Bulgaria!" Хуан Гарсиа-Херерос е в България за пореден път и не крие привързаността си към нашата малка държава. Формацията му от музиканти, сред които и Стоян Янкулов – Стунджи на барабани, през 2014 е номинирана за "Грами" за най-добър латиноамерикански албум.
Виртуозното изпълнение на колумбийския пианист ни пренесе през различни краища на Южна Америка, както и на нашата собствена емоционалност, създавайки всевъзможни настроения, цветове и пейзажи. Където и да ни отнесеше, беше красиво и вълнуващо.
Вечерта ескалираше все повече и повече, докато не дойде и моментът, в който Инкогнито превзеха сцената и направиха шоу, на каквото само те са способни. Под умелото ръководство на Жан-Пол Муник-Блуи интернационалният състав засвири в пълна хармония - както един с друг, така и с желанията на публиката. Тримата вокалисти - Тони Момрел, Ванеса Хейнс и новото попълнение Кейти Леон, удивиха публиката с гласовите си данни. Музиката преливаше от фънк, ар-ен-би и соул ритми, а площадът, който едва ли някога е събирал толкова много танцуващи хора, искаше още. И още беше дадено.
Двучасовият концерт на групата включваше изпълнения от новия ѝ албум, както и неумиращите хитове "Still A Friend Of Mine" и песента от албума "100 Degrees And Rising" от 1996 – "Good Love".
Гостите изсвириха и едно от любимите си парчета на починалия преди две години култов пианист Джордж Дюк – "Brazilian Love Affair". Почит бе отдадена и на Стиви Уондър с уникалните изпълнения на "Don’t You Worry ' Вout A Thing" и "As".
Краят на тяхното изпълнение се оказа и един прекрасен финал на целия фестивал. Жан Пол се обърна към публиката с дълга и красива реч, в която насочи вниманието ѝ към задълбочаващата се криза с бежанците и нарастващото полицейското насилие и отправи призив към любов, мир и разбирателство. На фона на оглушителните аплодисменти прозвуча и "One Love" на Боб Марли.
Достоен завършек на фестивала. Другата година – пак.
А посланието на MySound.bg към вас е същото: One love.
Снимка: Ани Петрова
Коментари