Предстоят празници.
Есента далеч не е топла и златна тази година. Сиви панели и настъхнало, мокро небе, ме гледат през прозореца. Уикендът наближава, а всичко наоколо е посърнало и мрачно. Очакваше се да празнуваме ... е да, ама как, като зимата ме настъпва неприятно по мокрите от безбрежните улични локви кецове.
Да, обаче аз знам как да накарам всичко сиво и сумрачно да се отдръпне от забързания ми делник! Магията на музиката, веселата светлина на прожектори, усмихнати лица ... толкова му трябва на човек, за да измие тъгата и да се потопи някъде в комфортните прегръдки на веселието.
И ето как започна: "Соушъл Джаз Клъб", София, четвъртък, 17 септември.
Вяра Панталеева (Star Academy). Вяра имаше имен ден, беше и първа (от, дай Боже) много вечери в този клуб. Тя е страшно лъчезарен човек. Дребничко момиченце с глас, който може да ти отвее главата (без извинение за съвсем нелитературното сравнение). С нея сме приятелки вече няколко години и нямаше земна сила, която да ми попречи да отида на шоуто й. Там, в уютния бар, сред още няколко познати лица, обгърната от нейния гласа, тотално зачеркнах есенното усещане и се пренесох някъде на юг, където слънцето се усмихва по залез, а сивият цвят липсва от палитрата изобщо.
Вяра пя евъргрийни, разчувства ни с романтични парчета, малко българска музика, малко италианска и латино ... но най-особеното на този вокал е, че успява да мимикририра заедно с музиката – ту висок и тъжен, ту леко дрезгава бленда, ту съвсем черен и плътен. Вяра танцуваше, смееше се, празнуваше. Нямаше нито един, казвам ви – нито един, който да не бе на дансинга. Пяхме с нея, пренасяхме се по акордите и на пианото на Мишо Бозев и по акордите на Сашо Славчев. Прекрасна, заредена със страшно много емоция вечер. Елате някой четвъртък в „Соушъл Джаз Клъб”, за да видите на живо за какво ви говоря!
Ето така се откъснах от есенната носталгия. Дотук добре! Време беше на следващата вечер – 18 септември, да отпразнувам рожденния ден на радио на радио Джаз FM (добре, че го има, та най-после и аз да слушам радио!). Концертът за осмия рожден ден на медията беше в зала 1 на НДК. Чудесен проект на Ангел Заберски и Бразз асоциация.
Нищо, че "MySound.bg" вече го отрази, аз също ще разкажа - само набързо, как подобно събитие може да бележи не само празник, но и да внесе атмосфера и да зареди с още и още удоволствие.
Залата беше пълна. Хем повечето хора са избягали вече от София, замислих се аз. Когато светлините заглъхнаха и само сцената остана да свети в жълтите багри на прожекторите, аз се понесох, потънала в ласките на невероятната Асоциация. Хм ... съвсем отговорно искам да споделя, че тези момчета свирят безсрамно добре!
Три инструментални пиеси отвориха събитието. А аз, сгушена в стола, с мокри шарени ботуши и леко замръзнали ръце, буквално за 2 минути се почувствах като част от онези концерти, които с такава страст гледам на DVD в къщи – концерти на Каунт Бейси (Count Basie), Хари Коник Джуниър (Harry Connick Jr.), на Майкъл Бубле (Michael Buble), суинг изявата на Роби Уилямс (Robbie Williams). Мощният звук на 14-членната секция се заиграваше – ту ни вдигаше на високо, силно и ударно, ту леко гъделичкаше ушите ни, брасът ни приласкаваше гальовно и после ни понасяше весело и динамично. Контрабасът ни завиваше в мекия си плътен глас и ни люлееше ласкаво. Барабаните настроиха сърдечния ни ритъм на честотата си, а Ангел Заберски само на моменти ни завихряше с накъсващо дъха пиано.
Пяха Хилда Казасян, Петър Салчев, Камелия Тодорова, Васил Петров и Мария Илиева. Но ако съм откровена, инструменталите бяха тези, които ме спечелиха и ме накараха да бъда безкрайно доволна и заредена с емоции. Бях леко разочарована от дуета на Васил Петров и Мария Илиева. Защо се опитват да комбинират тези два гласа? Всеки един великолепен, силен, красив, унасящ, но някакси на сцена, сложени един до друг... блендите им, вместо да се допълват и да хармонират, влизаха в конфликт доста осезаемо. Как ми се искаше да чуя Мария Илиева отделно ... но нищо, има време!
Само дано да не ни поднасят пак тази комбинация. Никак, ама никак не ми допадна! Позачудих се и дали Васил Петров беше репетирал с Ангел Заберски и Бразз асоциация преди шоуто изобщо. Малко звучеше ... дебалансирано, да го нарека. Добре, че брас секцията е събрала уникални и страшно добри (ама страшно добри, ви казвам) музиканти, които с вълшебния си звук ме приласкаха обратно в полета на емоциите.
Камелия Тодорова (аз съм й голям фен) започна леко бледо. Гласът и изчезваше сред морето от тромпети, цугтомбони и саксофони. Но после ... после се завърна с второто парче. Ретро усещането за джаз стандарти, издващ от специфичното звучене на Кеми ме презареди с енергия. За финал, след задължителното "Happy Birthday", Бразз асоциация и Ачо Заберски забиха последния инструментал. Заигравката на нотите ме завихряше в безкрайни емоционални водовъртежи и ту настръхвах, ту се унасях.
...Удоволствието да усетиш музиката да гали кожата ти, да се залюлееш с нея и да се понесеш над битието, над всекидневието - някъде в приказни земи, да почувстваш всяка нота, да изпиташ всеки акорд ...
Ето така обичам да празнувам аз!
Пък нищо, че навън небето плаче. Нека се оглежда в локвите колкото си иска.
Коментари