Джипси Кингс в София : Циганско време

Шоуто на Джипси Кингс (Gipsy Kings) в НДК снощи бе циганското лято на концертния живот от последните три месеца у нас.

Палмас, палмас, палмас – тоест, пляскането с ръце в съпровод на музиката, опъна зала 1 отвътре навън.

Джипси кралете наляха в емоционалния бокал ударна доза свежест. 90-ина минути. Колкото е времето за кафе в събота сутрин. И хем вдигнаха аларма – за тялото, хем погалиха романтиката – за душата. Имаше и скъсани струни в пътя към различните състояния.

Само, бога ми, така и не мога да разбера защо банди, които свирят по два часа и кусур на турнетата си, в България свиват репертоара до 100-ина минути. Металика, Кис... абе – всички. Пак ли този пуст хонорарен недоимък оряза сета?! Гледах сет листа на Джипси Кингс за предишни концерти от това им турне - близо два часа и половина... 

Та така. Момчетата на Марио Рейес си изтряскаха и хитовете, и музикантските парчета. Погъделичкаха егото на феновете и с две чисто нови мелодии – баладата “Inocente” и надъханото с какао и кръв “Mi Corazon”. Даже бракосъчетаха с музиката си двама луди-млади на сцената...
„Сърцето ми прави „бум-бум”, каза лидерът на формацията. Отговориха му подобаващо всички сърца от публиката. Най-силно: тези на Милена Пейчева и Вяра Пантелеева (“Стар Академи”). Двете се скъсаха от свирки. Удариха му  и по един рев – оздравителен (на баладите). После дадоха тон на танците.

10 души от сцената ги приветстваха. С инструменти, вокал и смугъл саунд. Силуетът на удивителната танцьорка Пилар Кармон им подметна хормон.

Те денсят, аз ги гледам.

... Двайсет години след едноименния си дебютен албум Джипси Кингс продължават да бъдат едни от най-успешните френски музиканти. Потомствените китаристи от двете семейства Рейес и Балиардос създадоха своя собствена ниша с уникалната (за 87-а година, разбира се, сега вече популярна и узаконена) смес от южноамерикански традиции и фламенко, наречена от тях румба хитано. Има и друг етикет – севиляна, както наричат поп-ориентираното фламенко. Все едно: надписът върху стоката не пречи по никакъв начин на безметежната широта, внушавана от музиката на Джипситата. Най-малкото заради неотразимите им курназ перкусии... В този случай – от Куба. И добре де, не Джипси Кингс, а Джипси Кингс Фемили.

Дявол знае къде точно е оригиналът. У Никола Рейес, у брат му – Марио Рейес, или пък го стиска Чико за формата Чико Енд Дъ Джипсис. Нейсе. Пачангата се случи по най-добрия начин.

Бонусът й бе Пилар. Черноока теменужка, която щедро поръси сексапил с въртеливи движения. Марио, констант във формацията, изприщи пръстите от свирене. Но не само той солираше. Петима бяха струнните акустици. И като накараха кръвта на китарите да кипне, го удариха на нещо като медли. Машини за ритъм.

“Djoba Djoba” и “Bamboleo”, “Baila, Baila”, "Bem Bem Maria" и “Besame Mucho”. Закачиха и малко “Fragile” (Стинг), две идеи (но само толкова) "Trista Pena”... После внезапно – като дъга след слънце над полята в Южна Франция, припомниха за албума “Pasajero” (2006) със “Sol Y Luna”.


Ради бога, премълчаха “Hotel California” – поръбен с катунарски кич кавър на Игълс (1976), с който съсипаха оригинала – в идейно, музикално и всякакво отношение, но пък достигнаха до ухото на средностатистическия слушател. Винаги съм се чудил на акъла на нашенеца с какво тая динамизирана чалга му го вдига.

Я кажи ми, мозъче ле бяло!

...

„Бе те май много искаха да го направят, ама нещо ги спря”, възкликна Вяра, тропайки с кубчета лед в уискито насред столичния клуб „Ретро”, където с Росена (Майнд Трипс) разпориха утробите на не един или два стандарта да огледат – публично, дихателните пътища на вокалите им.

„Вероятно притеснения покрай авторските”, обадих аз с лек сърбеж на недоверие в това, което току-що й казах.
 
Дали ме чу, не зная. Ето я: танцува пред сцената, а Джипситата сякаш свирят само за нея. Редуват нота след нота, панорама след панорама.

„Душата винаги е състояние на пейзажа, противно на това, че пейзажът е душевно състояние”, припомни ми Салвадор Дали между двете водки. Дали не бяха текили?

Френските крале диплят – айде да не се лъжем, циганската музика. Увенчана от дълго салса соло на Марио. Саунд с енергия. А на биса – двойно концентрирана. Като истински ценители, музикантите си дръпнаха по една брюнетка от публиката. За сцената.

Казано накъсо, вихрено парти. Ама стига, май. Че  горните изречения дойдоха малко по-дълги.

Джипситата: V-o-l-a-r-e.

Аз: O-o-o…

После таборът отиде към небето.

Но огънят остана.