Концертът на Джон Лорд (Jon Lord) за група и оркестър започна точно в 20.00 ч., когато на сцената излезе симпатичният пловдивски кмет Славчо Атанасов, за да открие официално петото издание на Есенния салон на изкуствата.
Преди протоколните думи той се провикна: "Добре дошли, фенове на Дийп Пърпъл!" (Deep Purple) и сподели, че се надява да покани някой ден тази група с Ричи Блекмор.
На сцената в Античния театър беше оркестърът на Филхармонично дружество Пловдив с диригент Найден Тодоров, част от група Те - Венко Поромански (барабани) и Ивайло Звездомиров (бас), плюс китариста Дарин Василев, и самият Джон Лорд. Той представи "Concerto For Group And Orchestra" с няколко думи.
„Това мое произведение навършва 40-а си годишнина и съм горд да го представя пред вас с този чудесен оркестър. В първата динамична част ще чуете сблъсък на рок група с класически оркестър. Втората част е по-лирична и няма за какво да спорим с оркестъра, а в третата част се надявам да направим диалог с оркестъра и накрая да се „запознаем” като музиканти”, каза рок класикът.
Така и стана. Джон Лорд свиреше на своя „Хамънд” орган от 70-е години, а група Те се включи много звучно в битка с оркестъра. В лиричната част партиите на Йън Гилън бяха изпяти едно към едно от Дъги Уайт (Doogie White, екс-Rainbow), заменил специално за този концерт титулярния певец Стив Балсамо (Steve Balsamo), и полската певица Катаржина Уаска (Katarzyna "Kasia" Łaska), която Джон наричаше Кася.
В третата част групата и оркестъра се „запознаха” като си размениха няколко ударни сола. Кончертото беше изсвирено почти както е било преди 40 години и с много добре балансиран звук. Всяка част беше аплодирана на крака, а след края на произведението аплодисментите не спряха повече от 5 минути. Джон Лорд поздрави изявите на всеки солист и диригента с прегръдка или с „Бог да те благослови”.
След 20-минутен антракт Лорд представи втората част от концерта си с чувство за хумор. Тя стартира с "Pictures Оf Home" на Дийп Пърпъл от "Machine Head" (1972) и публиката вече беше на рок концерт.
Следващите композиции от солови албуми на Лорд бяха за естети - класика, барок, средновековни танци, блус, джаз, хард и прогресив рок. В тях Джон свиреше предимно на черен роял, вероятно "Бьозендорфер".
Последваха "Sarabande" (1976) от едноименния албум и "Gigue" пак от там. "Pictured Within" (1998), посветена на споминалите се родители на Лорд, беше трогващо изпята от Дъги Уайт, също както и тъжната песен "Wait А While", изпята от Кася Уаска.
От албума "Beyond the Notes" (2004) бяха изпълнени "The Telemann Experiment" и баладата "The Sun Will Shine Again", композираната от Джон и Сам Браун (Sam Brown) специално за гласа на Ани-Фрид Льонгстад (Anni-Frid Lyngstad) от АББА. Редуваха се балади с ритмични инструментали.
И дойде време за бис. Публиката го подканяше с рефрена на “Black Night”, което беше неуместно. Ветеранът обаче изпълни "Soldier Оf Fortune" от "Stormbringer" (1974) и епичната "Child in Time" от "Deep Purple In Rock" (1970). Аплодисментите този път просто не спираха.
Джон излезе няколко пъти да се поклони на публиката, получи цветя, поздрави музикантите и каза, че не му се тръгва от това място.
Setlist:
01. Concerto for Group and Orchestra: First Movement
02. Concerto for Group and Orchestra: Second Movement
03. Concerto for Group and Orchestra: Third Movement
04. Pictures of Home
05. The Sun Will Shine Again
06. Sarabande
07. Sunrise
08. Pictured Within
09. The Telemann Experiment
10. Wait a While
11. Gigue
12. Soldier Of Fortune
13. Child In Time
Коментари