Часове преди старта на втория ден от "Еxit" 2009, нищо не предвещаваше смута, който настъпи в Петроварадинскта крепост малко по-късно. Когато се случи българската вечер на фестивала – с три участия на родни артисти по различните сцени и по-специално това на Гравити Ко (Gravity Co) на Фюжън сцената.
По време на тяхната изява и малко след това дойдоха и първите капки дъжд.
Преминах през Главната сцена да чуя Меник Стрийт Прийчърс (Manic Street Preachers), които преди години подеха вълната на успешните британски групи и направиха няколко запомнящи се парчета с футуристични клипове, но също така някак бързо се изгубиха от небосклона. Такова беше и изпълнението им на сцената – лишено от величие, по моему. Все пак признателно изчаках за последното им парче – „ If You Tolerate This, Than Your Children Will Be Next". Тълпата обаче не можа да ги уважи така, както направи с Корн (Korn) часове по–късно. Макар пикът на "маниаците" да беше някъде в гимназиалните ми години, публиката ревеше на всяко тяхно изпълнение.
Малко преди полунощ се изля първият порой. Настъпиха смут и хаос. Двата тунела, свързващи различните части на крепостта, се запушиха от народ, част от който искаше да се скрие. Не бяха малко и тези, които просто напъваха да преминат. Чуваха се истерични крясъци, псувни, всевъзможни фестивални наречия. Каменните алеи, по които се стигаше до отделните сцени, се опразниха за около половин час: феновете се приютиха. В резултат - до някои от по–малките сцени нямаше достъп.
Логично беше човек да се отправи към по-големите пространства Такива като Dance Аrena. Там ни чакаше разделение на раси. Елфите започнаха в началото – това бяха сръбските диджеи Tijana T., Vlada Janjic и Gordan Paunovic. Мястото се беше препълнило по-рано от обикновено. Дъждът беше превърнал земята в киша. Макар и по-слабо, не спираше да вали.
Застудя и сръбските диджеи изцяло ни влязоха в положението, като пускаха динамичен саунд с много вокали.
Главните елфи, които застъпиха след тях, съвсем засилиха силите на доброто – Heidi и Justin Martin. Heidi - русата кралица на елфите, не спря да подскача и да жестикулира към публиката два часа, да й пуска хаус с латино привкус и силен бийт. Участвала на фестивала и предишна година, Heidi отново изненада с това, което чухме, макар да не бе сред най–популярните имена на сцената на денс. На Justin Martin не му оставаше нищо друго, освен да слуша своята кралица. До края на техния жизнерадостен сет ситуацията се развиви добре. За добрите...
Следващият герой зад пулта беше бразилецът Gui Boratto. Доста нашумяло име напоследък, с няколко страхотни парчета и ремикси. Честно да си кажа, с неговия гиг очаквах да продължи ерата на елфите, но сгреших. Той избра особени дийп вибрции, едночасов равен преход, с който по-скоро подготви идването на орките.
А главните орки–властелините, бяха и най–звездните участници на вечерта. Един до друг на пулта застанаха Ричи Хоутин (Richie Hawtin) и Али "Дъбфайър" (Dubfire) от Дийп Диш (Deep Dish).
Сетът им беше това, което всички очаквахме – минималистичен и техно. Когато орки пускат музика, в орки се превръщат и онези, които я слушат. Дъждът отново засили, както и студът впрочем. Мушамите вече не вършеха работа. Къде без да искаха, къде нарочно, хората се въргаляха в калта, макар и с усмивка на уста. Беше пълно с пияни англичанки, допуснали грешката да дойдат по джапанки, но упорито държаха на своята независимост. Дъжд на "Еxit" не е имало от години и всички си припомниха какво представляваше знаменития фестивал "Woodsock" навремето.
Последни бяха „малките” помощници на орките. Зад пулта се изредиха мрачният израелец Loco Dice и Magda. С тях, а и заради дъжда, можеше да се съчини песен за ситуацията – „Aint No Sunshine (On The Dance Arena)”.
Това беше втората - малко по–слаба, но и по-различна фестивална вечер.
Коментари