"Най-красивият град на света е този, в който сме щастливи", гениално отбеляза Ерих Мария Ремак в книгата си "Нощ в Лисабон".
Именно от Лисабон - да представи неговия саундтрак и да зарадва всички български фенове на фадото, пристига Мизия (Misia). (Да не се бърка с японката със същото име.)
Португалската певица ще се изяви в столичната зала "България" на 29 ноември. Скоро след гастрола на другите голяма фадищи у нас - Мариза и Естрея Моренте, вдъхновени от голямата Амалия Родригеш.
С което жанрът в традиционната градска вокална и инструментална музика на Португалия регистрира чувствителен резултат в коша на родния поп-, рок- и денс-афиш от чуждестранни гости.
Вокалистката, чието истинско име е Сузана Мария, иззва по покана на "Джаз Плюс".
Мизия има поне две родини (баща ѝ е от Португалия, а майка ѝ - от Испания), говори няколко езика и разполага с няколко лица. Тя е номад по душа – носи дома в съзнанието си и може да отлети, накъдето я отведе артистичният й път.
Нейната баба е вариететна акриса от Барселона, около която винаги се е разнасял аромат на диви цветя, прашни сценични драперии и костюми, копринени дневници и бледозелени стени. Върху тях са окачени картини на нейни приятели-художници, носещи атмосферата на града, в който се намира и душата на музиката. Приятелите, хората от нейната кръвна група, са писатели от кръга на Лидия Хорхе и Жозе Самарго, актриси като Мария де Медейрос, поетесите Граса Маура, певиците като Мария Бетания и художниците Бела Силва и Карлуш Тореш. Общуването с тях зарежда и вдъхновява Мизия. То е отразено в нейната мелодия.
Мизия е родена в Порто, Португалия. Майка ѝ - известна барселонска кабаретна актриса - е с каталунски произход, факт, който обяснява защо в музиката на Мизия намираме толкова различни влияния от други стилове: танго, болеро, фламенко. С нетипичното смесване на португалска китара с акордеон, цигулка и пиано, оригиналната певица постига ново чувствено звучене и доразвива традиционното фадо. Успява и да се отърси от сянката на Амалия Родригеш.
Вокалистката работи с модерни португалски поети. Албумът ѝ "Canto" (2003) се смята за шедьовър.
В него тя събира най-добрия португалски китарист - Карлуш Паредеш, и лириката на Вашку Граса Мура, Сержо Гудиньо и Педро Тамен. Освен това Мизия умело интерпретира различни песни във фадо вариант - пример за това е легендарната пиеса "As Time Goes By" от филма "Казабланка". В предпоследния си албум - "Drama Box", тя се представя като вариететна танцьорка, която обитава заедно със своя антураж хотела "Drama Box". Дискът е великолепна колекция от изпълнения на болера, танга и фадо песни.
Фадищата експериментира постоянно, като винаги погледът ѝ е обърнат напред, а не към миналото. Тя знае, че животът е красив и тази красота няма нищо общо с измамното и преходно щастие на консуматорското общество. Но в живота има и много болка – смърт, изгаряща страст и любовни разочарования, затова именно тези силни емоции тя предава в своите песни. Само гласът на жена, която носи белезите на съдбата върху тялото си, може да пресъздаде любовта и страстта в лириката на своите песни по такъв начин. Тя е влюбената жена, независимата, желаната, свободната, фаталната.
Тя е жената, която сънува наяве.
“Пея за живота, за неговата мизерна и великолепна страна”, заявява изпълнителката.
В последния си проект тя си завръща към чистото, истинското фадо – онова от задимените таверни, сърцераздирателното, носталгичното, вечното… Затова и "Lisboarium" е поглед към града и португалската музика, към поезията и въображаемия свят.
Концертът е със специалното съдействие на Португалското посолство в София.
До края на 2008 година има достатъчно време да видим и други звезди на фадото. Мадредеуш и Анa Моура например.
Коментари