Форца, Банско 2017!

Юбилейното 20-о издание на джаз фестивала в Банско започна още на 4 август с концерт на Йълдъз Ибрахимова в града, но официалното откриване и първият истински фестивален ден беше съботният пети август.

Прекрасно време, препълнен с хора площад, вездесъщата миризма на казанлъшки понички и варена царевица, съблазнителни щандове с новаторски напитки и ръчно изработени изделия от всякакъв вид бяха декорът, на фона на който се носеха приветствията и словата на организатора и официалните лица. Достойно за вписване със златни букви в историята на концертното дело е всяко събитие, при което встъпителните речи са достатъчно кратки и съдържателни, че всъщност да бъдат интересни и запомнящи се. Това не беше сред тях и откарахме поне половин час след 19.00 часа в зяпане по леките облачета, багрещи се в златисто, и по летните тоалети на околните. Най-натрапващият се извод, затвърден до края на вечерта - моля, не давайте повече микрофон на Тома Спространов, с цялото ми уважение. Не мъчете човека, а най-вече не мъчете нас.

На сцената търпеливо чакаше реда си Биг бендът на Благоевград, за да открие по традиция първата фестивална вечер. Под диригентството на Борис Янев музикантите  опнаха джазовата музикална алея, на която първа стъпи великата Йълдъз Ибрахимова, за да зарадва препълнения площад с "Ориент Експрес". Последва инструменталният джаз стандарт на Кени Доръм "Blue Bossa", преплитащ хард боп с боса нова и задаващ тона на музикалното разнообразие, което царстваше до края на деня.

Вече наближаваше осем часът, когато Десислава Андонова от Сентиментъл Суингърс пристъпи в светлината на прожекторите с червената си рокля, идеална като за първото от петте парчета, които Деси изпълни самостоятелно - "Besame Mucho". Поради заболяване на Андрония Попова, не успяхме да видим и чуем Сентиментъл Суингърс в пълния им блясък - пожелаваме бързо оздравяване на Рони! След композирания още през 1940 година хит на мексиканката Косуело Веласкес, Деси продължи с връстника му "Do Nothing Тill You Hear From Me" на Дюк Елингтън. Остана в епохата с "Fever", "A-Tisket, A-Tasket" и "Quizás, quizás, quizás", всички пленително изпети с характерния ѝ топъл глас. С тромпета на Мишо Йосифов прозвуча инструменталният джаз стандарт "I Remember Clifford", красива балада, чиито тъжни нотки отлитаха над смълчаната публика, за да докоснат обагрените в нежните нюанси на залеза редки облачета по вечерното небе.

Елегантна в черната си рокля Вера Шандел зае мястото си зад микрофона и остана в същия лирично-меланхоличен регистър с нотка на тъга - "Sentimental Journey" - парче, което едва ли се нуждае от представяне, "Un soir de pluie" от репертоара на френското дуо Blues Trottoir от края на 80-те години на миналия век, стандартът от мюзикъла Two For The Show - "How High The Moon", превърнал се в емблематична песен за Ела Фицджералд. Също от мюзикли бяха последните две парчета - "The Lady Is A Tramp" (от Babes In Arms) и "Big Spender" (от "Сладка Чарити"). За финал Вера и Деси, с подкрепата на Мишо Йосифов, изпълниха две пиеси на Сентиментъл Суингърс - "Life Is Аn Eternal Swing" и "Unemployed Lovers". Елегантен финал с характерната им хореография и щипката суинг, променяща настроението на вечерта към по-енергично и по-танцувално - съвсем подходящо, предвид следващия концерт, а именно този на триото на Влатко Стефановски.

Влатко Стефановски трио в Банско. Какво да ви кажа, то е ясно от само себе си, че ще стане нещо голямо. Има творци, които и всеки ден да свирят на живо, може да ги слушаш и никога да не ти омръзне, защото всяко изпълнение се преживява наистина и това го прави уникално за конкретния момент. Такива  са например Теодосий Спасов, Йълдъз Ибрахимова и, разбира се, Влатко Стефановски. Осезаемият рок облик на творчеството му, интерпретиращо фолклорни, предимно македонски мотиви, комбиниран с неподражаемия му личен почерк в композирането и свиренето, гарантират оригиналност, но и разпознаваемост, които си проправят път към душите на широка публика. А особено в Банско, в чудната топла съботна вечер, заредена с празничния фестивален дух, изпълнението на триото трябваше да е гвоздеят на вечерта и да е след, а не преди иначе брилятното буги-вуги на Аксел Цвингенбергер.
 Влатко Стефановски (китара и вокал), Джоко Марксимовски (бас) и Дино Милосавлевич (барабани) излизат на сцената и директно подхващат сета. Приказки има чак след "Македонско девойче", която очаквано вълнува публиката, изпълнила всяко кътче на централния площад. Приказки има, но са малко - обявяване на някои песни и видимо удоволствие от реакцията на публиката, назовавана най-често "фантастична". Но от много думи няма и нужда: групата на сцената и хората на площада са в синхрон. Тече наелектризираната река на онова великолепно състояние на обмен на енергия и емоции, вече се е свечерило напълно, светлините танцуват, китарите не свирят, а пеят, барабаните тътнат доволно, усетили някъде във въздуха присъствието на гръмовния бог Перун. "Сеир" от последния албум на триото радва всички, хитовата "Не си го продавай, Кольо, чифликот", която познаваме във великолепното акустично изпълнение на Стефановски, Теодосий Спасов и Мирослав Тадич, е попременена в дрешките на електрическата китара и тропка закачливо с промъкващата се нотка на горчивината от народния текст, добила още повече плътност и дълбочина. "Калайджийско хоро" отпраща в джаз импровизации, а след него "Бел кон" - или "Циганска песен" от филма "Циганска магия", кара площада да избухне в аплодисменти и да припява тихичко тази толкова емоционална авторска песен, стъпила достойно до най-добрите народни образци в тънкото изкуство да подръпваш точните струни на душата с изкуството си.

Хитовете продължават - "Чувам ноч од будних" от албума на Леб и сол "Као какао" (1987), едноименната песен от същия албум, разтърсващата "Йовано, Йованке" в изумително многопластов аранжимент и за финал "Учи ме, майко, карай ме". Прощаването с публиката след повече от час великолепна музика не беше лесно. Стотици хора викаха "Още, още", а и самият Влатко се поколеба, преди да слезе от сцената, явно готов да удовлетвори желанието на феновете. За съжаление организаторите не отпуснаха време за още една песен и Тома Спространов, излязъл да обяви, че "не може цяла вечер да слушаме само Влатко Стефановски", отнесе немалко освирквания и гневни викове. Жалко, можеше да не се получава така.

Влатко обаче отиде да се срещне с всеки, който пожела да му стисне ръката и да си купи диск на триото. А на сцената роялът зае централно място, за да седне зад него Аксел Цвингенбергер и да залее останалите на площада със своето майсторство и много буги-вуги. Приказки тук нямаше, а Цвингенбергер е добър познайник на публиката на фестивала - участието му в юбилейното 20-о издание е осмото за музиканта на този форум. Роялът още малко и щеше да скочи да затанцува под умелите пръсти на германеца, но градусът на настроението беше леко спаднал, а и вечерта навлизаше в селенията на нощта, въпреки че околните заведения преливаха и малцина се прибираха по домовете си.

За съжаление последната в програмата на пети август - италианката Патриция Лакуидара с тримата си музиканти Даниеле Сантимоне (китара), Енрико Терагони (бас) и Нелиде Бандело (перкусии), излезе пред доста оредяла публика, предвид късния час. Но останалите на площада едва ли са съжалявали и за миг. Боса, в яркочервена рокля, певицата пристъпи на сцената, сякаш току-що се е появила от някоя приказка, и поведе всичките си слушатели из своята приказка още щом отвори уста. Освен изпълнителка, Патриция е и композиторка, изследваща фолклорното наследство на двата региона, откъдето са бабите ѝ - Сицилия и Виченца. Гласът ѝ е плътен и омайващ, а импровизациите ѝ по етно мотиви са забележителни с красотата си. Песни като "Personnagio" и "Le rose" се запомнят на мига, други смайват със силата на емоцията и мощта на гласа ѝ. Истинско удоволствие ще бъда да имаме възможност да я чуем отново.

Юбилейното издание на джаз фестивала в Банско започна много силно, предстои да видим какво ще ни поднесат оставащите седем дни. Снимка: BULFOTO  Още снимки от събитието - в секцията "Галерия"