Вероятно не са малко хората, които очакваха геният от Бретан - Ян Тиерсен (Yann Tiersen), да изсвири наградените си композиции от саундтрака към "Необикновената съдба на Амели Пулен", като така приключи въпроса с участието си на живо.
Гостът се представи за първи път у нас по покана на "БГ Саунд Стейдж" снощи.
Съществуваха и други почитатели - като мен, тръгнали към столичната зала "Универсиада" с предчувствието за онзи замислен рок, който съпровождаше героите от "Сбогом Ленин" в техните любовни разходки из опразнените източноберлински кооперации. Надали някой наистина е очаквал, че групата на Ян Тиерсен ще ни връхлети с мощта на симфоничен оркестър, повел революция с мащабните си построк композиции, чиято динамика се люшкаше някъде между звъна на ксилофон и Големия взрив.
Ту нежна и състредоточена, ту абсолютно разрушителна, музиката на именития французин сякаш сриваше целия свят и го изграждаше наново във всяко парче. За епичния звук допринасяха и хоровите партии в много от песните, които - противно на всяко очакване, звучаха напълно сериозно, дори с припеви като "F... me, f.... me".
Впрочем, музикантите от подгряващото Льонски и Класен се включиха като вокалисти в гига на Ян Тиерсен и поне според мен бяха по на място в тази си роля. Леко сълзливият рок, с който започнаха своето шоу, щеше да ни разочарова тотално, ако не беше последното им парче. За него на сцената се появиха самият Ян Тиерсен и трима от групата му с хорова подсказка затова какво ни чака по-късно.
След всичко това едва ли двата биса са били изненада за някого, освен за мосю Тиерсен, който имаше нужда от известно време да повярва, че публиката действително иска още нещо след най-буреносното и извънземно изпълнение на темата от "Амели Пулен", с което групата закри първия бис.
Коментари