Светът е пълен със страхотна музика, а много от нея се случва в момента, в който четеш този текст.
Трябва само да се ослушваш малко по-внимателно. Често ще се окаже, че - о, чудо! - била е точно под носа ти. Добре е когато има кой да ти я тика и пред очите.
Ето, вчера, днес – в Mixtape 5. Ти беше ли? Видяхме се с тъкмо три банди, всичките балкански. Нашите Smallman, с които съм изключително щастлива да имам обща страна, зверски енергичните сърби Concrete Sun и епичните гърци Villagers Of Ioannina City. Леле! "Бутиков концерт" за финал на бутиковото балканско турне, казват организаторите. Мани ти "бутиков", баш си бе космически, с Балканите на три галактики и така нататък.
Та, тълпата под НДК културно пуши в очакване да влезе и да преоткрие вътрешния си космос, вселената и всичко останало със Smallman – една от най-стойностните банди в последните години. Забеляза ли как лукаво изпускам епитета "родни", бил и той хубав? Добре е, че има артисти, които спокойно могат да бъдат горди и самобитни в един глобален свят – без отделни стандарти за "нашото".
И стига философстване, започваме с нещо земно, градско и горещо: Concrete Sun. Успях да изтърва комшиите, когато Rawk’n’Roll ги докараха в София през юли. Е, наваксах. На живо момчетата от Нови Сад потвърждават теорията, че хубавите градове раждат хубави хора: оказват се големи пичове и весели простаци, точно както си трябва. Стартират с "Mountain Side". Вокалистът Strahinja избухва и честна дума, въобще не ми пука, че хаби върху нас природни богатства (разбирай минерална вода и бира). Гласът му е екстра, дори когато позаглъхва малко в началото. В случай, че жанровите етикети ти отварят сакралната чакра, то слушаме праволинеен груув метъл в най-закоравелите традиции на сиатълския гръндж, южняшкия рок и стоунъра. Иначе разбирай здрави жици, вокали от ония, дето извират от сърцето, и атитюд на наперен първокурсник с три неподозиращи гаджета, каса бира и неочаквана стипендия.
Така де, колко хора могат да мятат пъпния си мъх от сцената безнаказано? Приказваме си на разни езици, спретват ни разходка по двата си албума, с акцент двата сингъла от "Skyis High": "Silver Tear" и "Last Man Under The Sun". Дори първоначално скептични като мен хора циркулират от време на време стратегически, така че да покуфеят малко. На крака са ти дошли братята сърби, все пак. Завършват със замах – "John The Revelator", твърде уместен преход, защото нататък ни чака едва ли не религиозно изживяване.
Фолк-рок шаманите Villagers Оf Ioannina City са страхотни. Няма как по-ясно да го кажа. Страховити. Представи си психиделична каша от стоунър ритми, жици и… да речем Исихия. Започват с "Age Оf Aquiarius"- ще пропусна жанровата класификация този път. Директно казвам: тези хора продухват абсолютно всичките чакри или както там си наричаш душевните вентили. Минаваме през голяма част от албума им "Riza" ("Корени") – номерирани бройки се продават в минималистични черни обложки – редом с племенно-космическите дизайни на смолменските албуми и мърч. Слушаме и "Zvara" от чисто новичкото EP на янинчаните. Alex Karametis реди лирики на гръцки, но пак се разбираме, камо ли като се намеси ракията в Krasi. Konstantis Pistiolis сменя инструменти като луд, свири като луд и започвам да се съмнявам, че май наистина е луд – по хубавия начин."В главата ми е шемет, в главата ми е лудост, има тамбурини, и кларинети…" ("Еχω ζάλη, ζάλη στο κεφάλι, έχω ζούρλα στο μυαλό. Παίζουν ντέφια, άντε και κλαρίνα, Ηπειρώτικο σκοπό!"), ако цитирам по приблизителен превод St.Triad, с която завършват. "Бре, тези много дигнаха летвата", казва ми някой. Кимам безмълвно.
Но може още.
Вече е нов ден, когато нашите момчета излизат на сцената, чийто фантастичен декор свърши чудесна работа и на другите групи. Опънатите текстилни (как-се-нарича-тази-форма) ми допадат много повече от квадратните екрани на промото на "Envision" в "Терминал 1" през май. Красиво е, дявол да го вземе. Всичко е красиво. Стартираме с"Vision" и "Първом, първом". Слушам ги докато пиша този текст и пак ме побиват тръпки. Светлината не е особено обилна, Иван изглежда като възел от мрак, само дето излъчва музика. Андон и Стефан командват общия пулс, а Цветан върши своите тайнствени неща с глас, присъствие и понякога – гайда. В сетлиста има по нещо от всеки от трите албума , издадени до момента.
Абсолютен катарзис на"The Bond", добре, че тълпата е плътна, a приятелите – близо. Минало и бъдеще, концентрирано в настоящия момент и разтеглено в "Labyrinth Оf Present". "Evolution" маркира момента, в който ставаме безсмъртни – поне до края на вечерта. Smallman демонстрират нагледно колко много неща могат да се кажат с музика. За последните няколко песни на сцената се присъединява Петър Делчев от Kayno Yesno Slonce."Възпело е", "Prayer"… сетлиста можеш да си го прочетеш долу, ако това ще ти помогне по някакъв начин да си обясниш изживяването. Край, ама не може край току така, дори след биса. След кратко чудене и уговорки какво да се изсвири (може да е било две, може да е било и 20 минути – времето към този момент нямаше абсолютно никаква реална стойност) идва още един подарък: този път кавър на Massive Attack. След "Angel" полека се изтегляме всеки по пътя си.
Не знам като малки хора ли, но като нови – със сигурност.
Сетлисти:
Concrete Sun:
Mountain Side
The Galley
Two Brothers
God Forsaken Prostitute
The Fall
Sands Of Time
Ruff Song
Junkyard Dog
Silver Tear
Last Man Under The Sun
John The Revelator
Villagers Of Ioannina City:
Age Of Aquarius
Kalesma
Echoes
Tabourla
Nova
Skaros
Zvara (new EP)
Ti Kako
Krasi
St.Triad
Smallman:
Vision
Първом, първом
The Bond
Labyrinth Of Present
Ouroboros
Evolution
A Junction
Directions
New Day
Dreaming Piece
Възпело е
Passover
Prayer
___
Two Rivers
Angel
Снимки - в секцията "Галерия".
Коментари